Един от доайените в журналистиката е 90-годишната Здравка Димитрова. Тя

Един от доайените в публицистиката е 90-годишната Здравка Димитрова. Тя е писателка и журналистка, а неотдавна чества 90-тия си празник с премиера на последната си девета книга  „ Зачеркнати летописи ” и превода на Кортес „ Как покорих ацтеките ”.  Работила е като редактор във в. „ Труд ”, в Българска национална телевизия, в БНР, в сп. Лада, като основен редактор в изд. Кабри и други.Дори на тази достолепна възраст тя не стопира да чете и написа и със своя безсънен разум и ученолюбивост, е заслужен образец за младежите, решили да се посветят на занаята ни. Помните ли, преди вярвахме че: „ Журналистиката е акт на религия в бъдещето. “

Сн.Личен списък - Здравка Димитрова подвига наздравица  за своята 90-годишнина. 

– Г-жо Димитрова, неотдавна навършихте достолепните 90 година и представихте следващата си книга, от кое място „ вземате ” толкоз сила?

– Няма рецепта, Аделина. От личен опит знаете, че публицистиката е специалност, която държи сетивата отворени и подстрекава към отговори. Когато си предан на тази специалност, няма по какъв начин да не изградиш трудови привички. И темперамент. Енергията идва с труда, както апетитът с яденето. Препоръчвам го: сполучлива терапия при стрес, отчаяние... И носи задоволство.

– Имате богат опит и можете да извършите съпоставения в правенето на публицистика преди и в този момент, какви са изводите?

– Не желая да споделям тежки думи за тези, които в този момент вършат публицистика. И моята внучка Зара Поп Димитрова е кореспондент в „ Преди обед ” на BTV. Говорим си от време на време за  дикцията, за жестовете в ефир, за интервютата. Възмущавам се, че задават банални въпроси, което демонстрира, че не се приготвят съществено за диалога в студиото. Не познават материята, термините, достиженията на поканения посетител... Зрителят ще е признателен, в случай че научава мъдро поднесени нови и значими неща. И ще е неудовлетворен, когато чува закъснели вести, неприятни преводи от непознат език, необразовани текстове. Националните ползи са изтласкани от общоевропейските, те пък се въздействат от връзките с далечната задокеанска страна... Какво им остава на горките публицисти? Да са послушни!

Че кой има доверие в медия без личен глас?

–Каква, съгласно Вас, би трябвало да е позицията на нашата страна във военните спорове в Украйна и Газа?

– И буля Ристана от моето село ще Ви каже, че би трябвало да стоим надалеч от огъня. Така мисля и аз. Дълго след Втората международна имах вяра, че войни повече няма да има.  Като жена, която ражда живот, като майка, като българка, влюбена в това красиво място, наречено България, желая войните неотложно да спрат. Съвременният свят е дребен и нежен за политика от позиция на силата. Сигурността на човечеството е политическа задача. Нейното решение изисква политически средства! Това мисля. И осъзнавам, че става невероятно да защитим планетата, камо ли нашите национални ползи. Защото Мирът няма опция, а от нас се изисква да произвеждаме и да изпращаме за войната снаряди.

– Защо ерозира доверието на хората към политиката и институциите в последните години?

– Днес у нас

политиката върви против ползите на хората, а не в тяхна поддръжка.

Това е основният фактор. Следват неравноправие, употреба, корупция, най-голям в историята външен дълг на страните, принуждавани да изоставят производството си на храни, с цел да купуват от развитите страни, принуждавани да купуват тяхното оръжие... Знае ли някой защо са ни на нас, изтребители, страйкъри и джавелини? Още преди трийсет години в света имаше атомни бомби, водородни и биологически оръжия, задоволителни в един момент да унищожат седемдесет % от популацията на Земята. Днес оръжията са неведнъж повече. Днес те могат да срутен Земята няколко пъти! Крайната цел на пропагандата обаче е да накара наивния да има вяра, а този, който мисли и схваща, да мълчи.

Сн.Личен списък - Здравка Димитрова дава подписи при представянето на книгата си " Белисима Ангола ", 18.05.2023 година

- Но вие не мълчите, избрахте да пишете книги, кажете ни в резюме за тях?

- Искам хората да знаят за моите книги. „ Срутено небе ” е книга за българския преход в едно българско село, завоюва конкурс, основан от три писателски съюза за 140-годишнината на Освобождението. „ Кентавъра ” е книга за разпада на колониализма в Юга на Африка, бе номинирана от Съюз на българските журналисти за книга на годината 2015 година. За „ Мехико Махико ” получих званието Народен будител 2017 година „ Любовно танго с Аржентина ” ми донесе Златно перо на Съюз на българските журналисти, Грамота за принос към българската просвета и журналистика на салон „ Журналист ” и звание „ Обединител на култури ” от Сдружението на испаноговорящите публицисти. Премиерата на „ Белисима Ангола ” през май 2023 година се трансформира в празник за четящата аудитория. В началото на май т.г. показах трилогията „ Зачеркнати летописи ” и превода на книгата на Кортес „ Как покорих ацтеките ”. Държа да отбележа, че съм Отличник на Министерството на културата от 1979 година и съм вписана в Националния културен календар за 2024 година.