Бай Ганьо - прокурор във Варна
Един от четирите прототипа на Бай Ганьо е обвързван с Варна. Това заяви Емил Демирев от Регионалната библиотека „ Пенчо Славейков “ на среща-разговор от самодейността на Българска телеграфна агенция „ Алеко през днешния ден “, отдадена на 160-годишнината на писателя.
Информацията е основана на загатна „ Първообразите “ на проф. Михаил Арнаудов, оповестен от Димо Сяров във вестник „ Шуменска заря “ през 1929 година
В него се изреждат прототипите на героя, най-известният от които е Ганьо Сомов от Казанлък, само че има още трима - Ганьо Чернев Арбоолу, наименуван „ разградски муфтаджия “ от Арнаудов, студентът Ботков, присъстващ при Иречек, и Ганьо Чолаков, заяви Демирев и посочи, че трима от първообразите носят в реалност името Ганьо, като същото се допуска и за Ботков.
За връзката на Ганьо Чолаков с Варна научаваме от известния политик и държавник Найчо Цанов, другар на Алеко Константинов, който разгласява през 1907 година в списание „ Мисъл “ спомен за него, където се споделя, че писателят е желал да увековечи Чолаков.
За Ганьо Чолаков Демирев черпи информация от книгата на Цанка Съчкова „ Из предишното на Церова кория “. Там през 1860 година е роден бъдещият първообраз на литературния воин. Той остава сирак от дребен и с цел да не палува го дават за пастирче. Един ден го среща Климент Браницки, по-известен като Васил Друмев, който по това време е ректор на Петропавловската семинария в Лясковец. Той го взема под крилото си и откакто приключва учебното заведение, го изпраща да учи право в Одеса. Съчкова показва, че там Чолаков се е срещнал с Алеко Константинов, само че за това няма други доказателства, сподели Демирев.
След завръщането от Русия, Ганьо Чолаков става прокурор в Пловдив и се прочува с делото, което води през юни 1893 година против Климент Браницки, повдигнато поради неговата тирада срещу княз Фердинад и министър-председателя Стефан Стамболов. Чолаков поема случая по лично предпочитание, а изключително отвращение буди в обществеността фактът, че той се изправя против своя покровител и преподавател. В процеса Друмев е наказан на осемгодишно изгнание в Гложенския манастир.
След делото Чолаков се реалокира във Варна, съгласно Съчкова, само че в цифровия списък на Варненската библиотека има данни, че той е бил в града още през 1892 година където води дело още веднъж за засегнатост на Стамболов, нанесена от локалния публицист Петър Бобчевски, издател на вестник „ Черно море “. Има източници, че Чолаков е произнесъл надгробното слово на погребението на кмета Михаил Колони през януари 1893 г.
Според Демирев има още нещо любопитно в историята за прототипите на Бай Ганьо. През август 1893 година Петър Бобчевски разгласява материал за делото против Васил Друмев, в който прокурорът няколко пъти е наименуван „ Бай Ганьо “. Не може да допускаме дали Алеко Константинов е прочел тази публикация от варненския периодически щемпел, само че е забавен факт, че героят му участва с това си име преди появяването на романа, посочи Емил Демирев.
Информацията е основана на загатна „ Първообразите “ на проф. Михаил Арнаудов, оповестен от Димо Сяров във вестник „ Шуменска заря “ през 1929 година
В него се изреждат прототипите на героя, най-известният от които е Ганьо Сомов от Казанлък, само че има още трима - Ганьо Чернев Арбоолу, наименуван „ разградски муфтаджия “ от Арнаудов, студентът Ботков, присъстващ при Иречек, и Ганьо Чолаков, заяви Демирев и посочи, че трима от първообразите носят в реалност името Ганьо, като същото се допуска и за Ботков.
За връзката на Ганьо Чолаков с Варна научаваме от известния политик и държавник Найчо Цанов, другар на Алеко Константинов, който разгласява през 1907 година в списание „ Мисъл “ спомен за него, където се споделя, че писателят е желал да увековечи Чолаков.
За Ганьо Чолаков Демирев черпи информация от книгата на Цанка Съчкова „ Из предишното на Церова кория “. Там през 1860 година е роден бъдещият първообраз на литературния воин. Той остава сирак от дребен и с цел да не палува го дават за пастирче. Един ден го среща Климент Браницки, по-известен като Васил Друмев, който по това време е ректор на Петропавловската семинария в Лясковец. Той го взема под крилото си и откакто приключва учебното заведение, го изпраща да учи право в Одеса. Съчкова показва, че там Чолаков се е срещнал с Алеко Константинов, само че за това няма други доказателства, сподели Демирев.
След завръщането от Русия, Ганьо Чолаков става прокурор в Пловдив и се прочува с делото, което води през юни 1893 година против Климент Браницки, повдигнато поради неговата тирада срещу княз Фердинад и министър-председателя Стефан Стамболов. Чолаков поема случая по лично предпочитание, а изключително отвращение буди в обществеността фактът, че той се изправя против своя покровител и преподавател. В процеса Друмев е наказан на осемгодишно изгнание в Гложенския манастир.
След делото Чолаков се реалокира във Варна, съгласно Съчкова, само че в цифровия списък на Варненската библиотека има данни, че той е бил в града още през 1892 година където води дело още веднъж за засегнатост на Стамболов, нанесена от локалния публицист Петър Бобчевски, издател на вестник „ Черно море “. Има източници, че Чолаков е произнесъл надгробното слово на погребението на кмета Михаил Колони през януари 1893 г.
Според Демирев има още нещо любопитно в историята за прототипите на Бай Ганьо. През август 1893 година Петър Бобчевски разгласява материал за делото против Васил Друмев, в който прокурорът няколко пъти е наименуван „ Бай Ганьо “. Не може да допускаме дали Алеко Константинов е прочел тази публикация от варненския периодически щемпел, само че е забавен факт, че героят му участва с това си име преди появяването на романа, посочи Емил Демирев.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ