Как по-лесно да приемем социалната изолация, която няма да свърши скоро
Един от четирима интервюирани във Англия показва, че се усеща уединен в резултат на наложената обществена изолираност поради ковид. Последиците от продължителната умишлена дистанцираност може да се демонстрират с години, написа в. Guardian. Възрастните хора изпадат в меланхолия от неналичието на някого, с който да си приказват, а децата не усвояват значими обществени умения, тъй като не могат да ги научат посредством играта със свои връстници.
Когато висши медицински представители и политици от целия свят предизвестяват, че някои от карантинните ограничения могат да се удължат до идната година, те просто изричат очевидното - от създаването на ваксина или лекарство ни разделят месеци, а до момента не е открита 100-процентово ефикасна тактика за битка с пандемията.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики " Карантинни другарчета "
Тук идва концепцията за " карантинните другарчета ", или както я назовава проф. Стивън Флаш - епидемиолог от London School of Hygiene and Tropical Medicine, " контактно групиране ". В момента той създава пробна идея, съгласно която вместо прецизно да се социализират в личното си домакинство, няколко фамилии или група другари могат да се схванат да образуват една обществена група. Всеки в нея ще продължава да заобикаля ненужните контакти с външни хора, само че в своя кръг от доверени лица ще може да бъде спокоен и да се отпусне.
Децата ще могат да играят дружно, възрастните ще могат да се редуват в провеждането на домашното образование, с цел да си освободят време за работните отговорности, а самотните необвързани хора ще си намерят компания. Не е наложително членовете на една такава група да заживеят дружно, само че може би ще би трябвало да се намират близо един до различен, както и да се схващат задоволително добре, с цел да прекарват дълго време в компанията си. Но най-важното е да държат задоволително един на различен, с цел да бъдат " правилни " на своята група.
Доверието е основно
Сигурността на всеки член ще зависи от това останалите да не се виждат безсистемно с външни хора и да вземат защитни ограничения, когато излизат на открито. Ако въпреки всичко някой вкара вируса в групата, най-малко ще бъде релативно елементарно да се проследят контактите и да се спре разпространяването.
Все още е рано да се каже дали моделът на проф. Флаш е достоверен, или ще повиши нивото на заразяването. Но и други страни с изключение на Англия вървят внимателно в такава посока - в Белгия има предложение групи от до 10 души да могат да се срещат за социализиране един път седмично, в случай че са все същите 10 души; в Израел до три фамилии могат да се събират, с цел да се редуват в грижите за децата.
Подобни практики може да се окажат сложни за управление. Но както показва проф. Флаш, колкото по-дълго продължава обществената изолираност, толкоз по-голям е рискът обезверени хора да стартират сами да разхлабват разпоредбите. И в случай че има метод това да се направи по един по-безопасен метод, в този момент е моментът да се разбере дали е допустимо.
Когато висши медицински представители и политици от целия свят предизвестяват, че някои от карантинните ограничения могат да се удължат до идната година, те просто изричат очевидното - от създаването на ваксина или лекарство ни разделят месеци, а до момента не е открита 100-процентово ефикасна тактика за битка с пандемията.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики " Карантинни другарчета "
Тук идва концепцията за " карантинните другарчета ", или както я назовава проф. Стивън Флаш - епидемиолог от London School of Hygiene and Tropical Medicine, " контактно групиране ". В момента той създава пробна идея, съгласно която вместо прецизно да се социализират в личното си домакинство, няколко фамилии или група другари могат да се схванат да образуват една обществена група. Всеки в нея ще продължава да заобикаля ненужните контакти с външни хора, само че в своя кръг от доверени лица ще може да бъде спокоен и да се отпусне.
Децата ще могат да играят дружно, възрастните ще могат да се редуват в провеждането на домашното образование, с цел да си освободят време за работните отговорности, а самотните необвързани хора ще си намерят компания. Не е наложително членовете на една такава група да заживеят дружно, само че може би ще би трябвало да се намират близо един до различен, както и да се схващат задоволително добре, с цел да прекарват дълго време в компанията си. Но най-важното е да държат задоволително един на различен, с цел да бъдат " правилни " на своята група.
Доверието е основно
Сигурността на всеки член ще зависи от това останалите да не се виждат безсистемно с външни хора и да вземат защитни ограничения, когато излизат на открито. Ако въпреки всичко някой вкара вируса в групата, най-малко ще бъде релативно елементарно да се проследят контактите и да се спре разпространяването.
Все още е рано да се каже дали моделът на проф. Флаш е достоверен, или ще повиши нивото на заразяването. Но и други страни с изключение на Англия вървят внимателно в такава посока - в Белгия има предложение групи от до 10 души да могат да се срещат за социализиране един път седмично, в случай че са все същите 10 души; в Израел до три фамилии могат да се събират, с цел да се редуват в грижите за децата.
Подобни практики може да се окажат сложни за управление. Но както показва проф. Флаш, колкото по-дълго продължава обществената изолираност, толкоз по-голям е рискът обезверени хора да стартират сами да разхлабват разпоредбите. И в случай че има метод това да се направи по един по-безопасен метод, в този момент е моментът да се разбере дали е допустимо.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ