Ян Льокун: Днешният AI е далеч от човешкия интелект
Един от бащите на AI сложи под подозрение пътя към неестествен общ разсъдък (AGI), съпоставим с човешкия
Бившият главен учен по неестествен интелект на Meta Ян Льокун още веднъж сложи под подозрение концепцията, че сегашните огромни езикови модели могат сами да доведат до основаването на неестествен общ разсъдък (AGI), съпоставим с човешкия.
В обява в X Льокун съобщи, че от ден на ден хора осъзнават рестриктивните мерки на модерния AI.
" Хората стартират да схващат, че AI системите са много далеч от човешкия разсъдък и способността за учене ", написа той.
Според него сегашните модели компенсират неналичието на здрав разсъдък, схващане за действителността и лимитираните качества за обмисляне посредством " натрупването на големи количества декларативно познание ".
Ян Льокун е измежду най-влиятелните фигури в развиването на актуалния изкуствен интелект. Френският академик е един от пионерите на дълбокото образование и невронните мрежи. През 80-те и 90-те години той създава конволюционните невронни мрежи. Тази технология стои зад разпознаването на изображения, видеоанализите и част от модерните AI системи.
Льокун работи в Bell Labs, а по-късно става професор в Нюйоркския университет. От 2013 до 2025 година той е основен AI академик на Meta и управлява проучванията на компанията в областта на изкуствения разсъдък.
През 2018 година дружно с Джефри Хинтън и Йошуа Бенджио получава премията " Тюринг ", постоянно наричана Нобелова премия за компютърни науки, поради приноса си към развиването на дълбокото образование.
За разлика от доста компании в AI промишлеността, Льокун неведнъж декларира, че огромните езикови модели, или LLM, няма да бъдат задоволителни за постигане на AGI.
Според него тези системи са мощни главно в области, в които самият език е основа на разсъждението - да вземем за пример математика и програмиране. Той признава, че моделите могат да вземат решение задания, да потвърждават теореми и да пишат код, но не ги дефинира като същински изобретателни математици, софтуерни архитекти или учени.
" Тяхната роля е да оказват помощ на хората да основават ", счита Льокун.
Той нееднократно е подлагал на критика концепцията, че просто увеличението на размера на езиковите модели ще докара до изкуствен интелект на човешко равнище. Ученият твърди, че на AI системите им липсва разбиране за физическия свят, причинно-следствените връзки и способността за дълготрайно обмисляне.
Вместо това Льокун залага на т.нар. " международни модели ". Това са модели, които учат посредством наблюдаване на действителния свят, видео и взаимоотношения с околната среда.
По думите му в рамките на идващите 12 до 18 месеца може да се появи " общ способ за образование на йерархични международни модели ". Идеята е тези системи последователно да изградят по-дълбоко схващане за действителността и след това да се употребяват в роботика, медицина и самостоятелни машини.
Крайната цел съгласно него е основаването на " повсеместен международни модели ", който да схваща по какъв начин действа светът, а не просто да предсказва идната дума в изречение.
Тази позиция слага Льокун в друг лагер по отношение на огромна част от AI промишлеността, която има вяра, че AGI може да бъде реализиран посредством все по-големи езикови модели и мащабиране на изчислителните центрове зад тях.
От 2025 година Льокун оглавява своя стартъп за изкуствен интелект, наречен Advanced Machine Intelligence Labs. Фирмата е базирана в Париж и към този момент е набрала начален капитал от 1 милиард долара или към 890 милиона евро. Те ще се употребяват за проучвания и разработки, като Advanced Machine Intelligence Labs ще остане лаборатория без комерсиален артикул в околните години.
Бившият главен учен по неестествен интелект на Meta Ян Льокун още веднъж сложи под подозрение концепцията, че сегашните огромни езикови модели могат сами да доведат до основаването на неестествен общ разсъдък (AGI), съпоставим с човешкия.
В обява в X Льокун съобщи, че от ден на ден хора осъзнават рестриктивните мерки на модерния AI.
" Хората стартират да схващат, че AI системите са много далеч от човешкия разсъдък и способността за учене ", написа той.
Според него сегашните модели компенсират неналичието на здрав разсъдък, схващане за действителността и лимитираните качества за обмисляне посредством " натрупването на големи количества декларативно познание ".
Ян Льокун е измежду най-влиятелните фигури в развиването на актуалния изкуствен интелект. Френският академик е един от пионерите на дълбокото образование и невронните мрежи. През 80-те и 90-те години той създава конволюционните невронни мрежи. Тази технология стои зад разпознаването на изображения, видеоанализите и част от модерните AI системи.
Льокун работи в Bell Labs, а по-късно става професор в Нюйоркския университет. От 2013 до 2025 година той е основен AI академик на Meta и управлява проучванията на компанията в областта на изкуствения разсъдък.
През 2018 година дружно с Джефри Хинтън и Йошуа Бенджио получава премията " Тюринг ", постоянно наричана Нобелова премия за компютърни науки, поради приноса си към развиването на дълбокото образование.
За разлика от доста компании в AI промишлеността, Льокун неведнъж декларира, че огромните езикови модели, или LLM, няма да бъдат задоволителни за постигане на AGI.
Според него тези системи са мощни главно в области, в които самият език е основа на разсъждението - да вземем за пример математика и програмиране. Той признава, че моделите могат да вземат решение задания, да потвърждават теореми и да пишат код, но не ги дефинира като същински изобретателни математици, софтуерни архитекти или учени.
" Тяхната роля е да оказват помощ на хората да основават ", счита Льокун.
Той нееднократно е подлагал на критика концепцията, че просто увеличението на размера на езиковите модели ще докара до изкуствен интелект на човешко равнище. Ученият твърди, че на AI системите им липсва разбиране за физическия свят, причинно-следствените връзки и способността за дълготрайно обмисляне.
Вместо това Льокун залага на т.нар. " международни модели ". Това са модели, които учат посредством наблюдаване на действителния свят, видео и взаимоотношения с околната среда.
По думите му в рамките на идващите 12 до 18 месеца може да се появи " общ способ за образование на йерархични международни модели ". Идеята е тези системи последователно да изградят по-дълбоко схващане за действителността и след това да се употребяват в роботика, медицина и самостоятелни машини.
Крайната цел съгласно него е основаването на " повсеместен международни модели ", който да схваща по какъв начин действа светът, а не просто да предсказва идната дума в изречение.
Тази позиция слага Льокун в друг лагер по отношение на огромна част от AI промишлеността, която има вяра, че AGI може да бъде реализиран посредством все по-големи езикови модели и мащабиране на изчислителните центрове зад тях.
От 2025 година Льокун оглавява своя стартъп за изкуствен интелект, наречен Advanced Machine Intelligence Labs. Фирмата е базирана в Париж и към този момент е набрала начален капитал от 1 милиард долара или към 890 милиона евро. Те ще се употребяват за проучвания и разработки, като Advanced Machine Intelligence Labs ще остане лаборатория без комерсиален артикул в околните години.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ