АКФ: Анонимен свидетел по преписката срещу Борислав Сарафов е получил заплашително писмо
Един от анонимните очевидци по преписката против Борислав Сарафов е получил заплашително писмо .
Това излиза наяве от позицията на Антикорупционен фонд /АКФ/, разпратена до медиите. Запознайте се с цялостния текст:
„ Публикуваме в целокупност получения от ръководителя на Върховния касационен съд (ВКС) Галина Захарова обстоен отговор на отправеното от нас предходната седмица питане за ориста на доказателствените материали, включително материални доказателства и класифицирани (секретни) материали, изпратени от прокурор при Софийска районна прокуратура (СРП) на Върховен касационен съд поради констатацията, че обосновават нуждата от започване на следствие против тогава заместника на основния прокурор Борислав Сарафов. Припомняме, че по признатия през предходната година механизъм за без значение следствие на основния прокурор и неговите заместници Върховен касационен съд би следвало да управлява към специфичния прокурор по следствието против висшите ръководители на прокуратурата получените сигнали за вероятно осъществени от посочените лица закононарушения.
Известното в резюме: на 9 юни предходната година СРП изпраща на Върховен касационен съд материали от досъдебно произвеждане 164/2023 година на ГДБОП – Министерство на вътрешните работи, прокурорска кореспонденция 26636/2023 година на СРП. Делото в СРП е формирано за следствие на незаконна предприемчивост от Петьо Петров – Еврото, само че се твърди, че се събират доказателства, касаещи и Борислав Сарафов. Във Върховен касационен съд е формирана съответна кореспонденция от компетентността на прокурора, проверяващ основния прокурор и неговите заместници. По това време обаче подобен към момента не е определен, въпреки и новият механизъм за следствие на висшите ръководители на прокуратурата преди малко да е влезнал в действие. Главен прокурор е към момента Иван Гешев, чийто декрет за освобождение от поста е подписан от президента на 15 юни, а още на идващия ден за и.ф. основен прокурор е определен Борислав Сарафов.
Съдия Даниела Талева от Софийски градски съд е избрана за прокурор по следствието на основния прокурор и неговите заместници на 7 юли Назначена е от прокурорската гилдия на Висш съдебен съвет едвам на 18 октомври 2023 година, а встъпва в служба цели пет месеца след избора си – на 7 декември.
Докато преписката се намира във Върховен касационен съд, чакаща назначението и започването на работа от специфичния прокурор по новия механизъм (незаконосъобразно забавено от Прокурорската гилдия на Висш съдебен съвет, стимулирала се със законодателни неясноти, които подлежали на отстраняване), избраният за наблюдаващ прокурор в Софийска градска прокуратура (СГП) на конфискуваното по подготвеност дело на СРП 26636/2023 година Йордан Петров изисква всички материали от Върховен касационен съд с претекста, че неналичието им пречила за изясняване на обективната истина по ръководеното от него следствие.
С предписание от 31 август на ръководителя на Наказателната гилдия на Върховен касационен съд Лада Паунова материалните доказателства и секретните материали са изпратени на СГП, като това е стимулирано с неналичието на назначение към оня миг на специфичен прокурор и обстоятелството, че материалите не съдържали доказателства, касаещи единствено Борислав Сарафов. Неизпращането им на СГП, съгласно претекстовете на арбитър Паунова, би препятствало следствието по отношение на останалите наранени лица. След започване на работа от специфичния прокурор, в случай че му били нужни, той можел да си ги изиска от СГП.
Това беше известното и до момента.
Настоящият отговор на ръководителя на Върховен касационен съд прибавя един любопитен щрих към цялата картина – един от предпазените като анонимни очевидци по цитираното наказателно произвеждане на СРП 26636/2023 година е станал получател на заплашително писмо по времето след приемане на материалите във Върховен касационен съд, което съгласно него говорило за откриване на самоличността му, и е отправил питане до разнообразни институции по какъв начин се е стигнало до това.
Горното е наложило инспекция на обработването на класифицираните материали във Върховен касационен съд, която е достигнала до заключението, че единственото лице, което се е запознавало със наличието им, до момента в който са обитавали във Върховен касационен съд, е бил прокурор Йордан Петров от СГП. Това се е случило по експлицитна молба на прокурор Петров да се запознае със наличието на секретните материали в качеството си на наблюдаващ прокурор по към този момент конфискуваното по подготвеност от СГП дело. Молбата е почетена от ръководителя на Наказателната гилдия на Върховен касационен съд.
Администрирането на материалните доказателства и секретни материали, касаещи възможна незаконна предприемчивост на и.ф. основния прокурор Сарафов, е следващото от множеството притеснителни условия към почналите през къс интервал от време около разтърсванията към замяната на Иван Гешев със заместника му Борислав Сарафов следствия в СРП и СГП, касаещи хипотетичните незаконни мрежи за престъпно въздействие в правораздаването респективно на Петьо Петров – Еврото (разследването в СРП) и Мартин Божанов – Нотариуса (друго следствие в СГП).
Единствено от компетентността на специфичния прокурор би следвало да бъде разпореждането с тези доказателствени материали (след като са към този момент присъединени към новообразувана кореспонденция с предмет данни за закононарушение, вероятно осъществено от заместител на основния прокурор). В случая обаче, първо, до секретните материали е даден достъп на прокурор от СГП още до момента в който са се намирали във Върховен касационен съд, а след това всички материални доказателства и секретни материали са върнати от Върховен касационен съд в прокуратурата. Там попадат във фактическата власт на прокурор от елементарната прокурорска подчиненост, за който не са налице експлицитните гаранции за самостоятелност от засегнатото в доказателствените материали лице – основен или зам.-главен прокурор, каквито гаранции са законово написани за специфичния прокурор. Това се случва по еднолично предписание на ръководителя на Наказателен кодекс на Върховен касационен съд без в него да е посочено правното съображение, на което се базира.
Макар и да може да се разбере логиката зад претекстовете на това решение (липсата на назначен специфичен прокурор към оня миг и евентуалната заплаха да се препятства следствие против други лица), въпреки всичко остават висящи въпросите и за формалната му правомерност (доколкото се реализира предписание с доказателствени материали, към този момент приложени по кореспонденция, по която способен да се произнася би трябвало да бъде единствено специфичният прокурор), и за целесъобразността му (като се съпостави рискът от евентуална заплаха от краткотрайно препятстване на следствие против други лица, само че като се съобрази фактът на към този момент така и така тригодишното безучастие на прокуратурата да ги проверява, с риска от евентуално даже дефинитивно разстройване на допустимо следствие против и.ф. основния прокурор, под неофициалния надзор на който касаещите го доказателства биват върнати).
Както и да бъде разсъждавано по тези въпроси, сигурно най-разумното би било, веднага като е решено доказателствата да се върнат на прокуратурата, най-малко преди този момент да са направени копия на класифицираните писмени материали и изключително оглед на материалните доказателства. Което също не е сторено.
Вчера беше оповестено, че прокурор Талева е изискала назад доказателствените материали от СГП, само че не е известно дали към преписката по делото все още е формирано наказателно произвеждане “




