Един образ стана емблематичен за първите дни на войната -

...
Един образ стана емблематичен за първите дни на войната -
Коментари Харесай

Украинското зърно е необходимо, но не и в Източна Европа

Един облик стана емблематичен за първите дни на войната - украински фермер триумфално отвлича съветски танк, употребявайки единствено трактор. Тогава украинските фермери бяха герои, които обработваха нивите си под бомбардировки. Неспособни да изпратят зърното си в чужбина, защото Владимир Путин блокира пристанищата, техните силози към този момент бяха цялостни от предходния сезон, а новата годишна продукция се обрисуваше, Европа се сплоти и ги поддържа, отваряйки вътрешния си паза, написа Bloomberg.

По това време това беше вярното решение, само че то се основаваше на неправилно съмнение, че нашествието ще завърши бързо. Не съществуваше " проект Б " за дълъг спор. Източноевропейските страни можеха в най-хубавия случай да поемат една, може би две украински реколти, само че не и повече. Самият район е чист експортьор на зърно, а Украйна е един от петте най-големи експортьори на селскостопанска продукция в света. Излишъците от зърно се натрупват над остатъците, което намалява цените. Ситуацията се оказа неустойчива. Обикновено неустойчивите обстановки не се задържат дълго. И тази не се резервира.

По-рано този месец Полша - може би най-верният покровител на Киев в Европа - едностранно затвори вътрешния си пазар на зърно за украинските фермери. В бърза поредност я последваха Унгария, Словакия и България.

" Оставаме солидарни с Украйна, само че банкрутът на българските фермери няма да способства за нейната идея ", изясни българският министър-председател Гълъб Донев.

По подигравка на ориста украинското зърно е извънредно належащо в Европа - единствено че не там, където се натрупва. Вместо това то се търси в Испания и Италия, които към този момент страдат от суша, и в Нидерландия, където се намира доста огромна животновъдна промишленост. Но напредването му до такава степен е мъчно.

Засега Европейски Съюз наподобява неподвижен от рецесия, която никой в Брюксел наподобява не е очаквал. Пшеницата и царевицата не притеглят толкоз вниманието, колкото танковете и ракетите, само че са от решаващо значение за оцеляването на украинската стопанска система. Дори преди войната селското стопанство представляваше към 10% от брутния вътрешен артикул на страната. Днес този дял евентуално е по-висок, защото доста други браншове са унищожени.

Възможностите за Брюксел не са приятни. Ако той разреши възбраните да останат, цените на селскостопанските артикули в Украйна ще паднат внезапно, което ще провокира рецесия в селското стопанство. Русия знае, че нейната жертва има единствено два метода да изнася питателните си артикули - или по суша през Източна Европа, или непосредствено с кораби през подкрепяния от Организация на обединените нации зърнен кулоар в Черно море.

Ако Европейски Съюз затвори пазара си, украинският селскостопански бранш ще бъде зависим на зърнения кулоар, което ще даде на Путин преимущество в договарянията. Москва към този момент се пробва да издейства отстъпки в подмяна на удължение на живота на безвредния маршрут с още няколко месеца. Путин към този момент изтласка интернационалните търговци на зърно от Русия, предоставяйки на Кремъл цялостен надзор върху вътрешния пазар. 

Но Брюксел надали може да принуди страните да продължат да одобряват украинско зърно. Ако го направи, локалните цени, изключително на царевицата, ще паднат още повече, което ще провокира нови митинги. По-късно тази година в Полша и Словакия предстоят парламентарни избори, а вотът в селските региони евентуално ще бъде решителен и в двете страни.

Източна Европа към този момент е усвоила част от украинската годишна продукция за 2020-2021 година, която се намираше в силозите по време на съветското навлизане през февруари 2022 година Тя взе и огромна част от продукцията за 2021-2022 година Но мъчно би могла да поеме тазгодишната годишна продукция.

Решението, желано от Брюксел, е да се разреши на украинското зърно да се движи по суша в запечатани контейнери, без да стопира на територията на Европейски Съюз. На хартия украинското зърно ще се движи през Полша към пристанищата на Балтийско море Гидня и Гданск, а през Румъния и България - към черноморските пристанища Констанца и Варна. Оттам то може да доближи до интернационалния пазар.

Дори това да беше допустимо от логистична позиция в по-големи количества от сегашните - а това не е по този начин - проектът не схваща бизнеса на търговията със първични материали. Докато украинското зърно се конкурира за стеснен потенциал за експорт с локалното зърно в Полша, Румъния и България, локалните цени в пристанищата ще останат под напън.

Няма значение дали зърното е предопределено единствено за пренос през територията на Европейски Съюз. Самият пренос - и потреблението на ограничавания експортен потенциал на пристанищата - оказва огромно въздействие върху цените. Попитайте който и да е търговец и той ще ви каже, че изобилните доставки на укринска пшеница и царевица в полските и българските пристанища ще подтиснат локалните цени.

Как да подкрепим по едно и също време украинските аграрни производители, които са от основно значение за икономическото оцеляване на страната, и полските аграрни производители - политически значима общественост в основен съдружник на Киев? Единственото решение, може би към този момент сте се досетили, са парите: Субсидирането на източноевропейските фермери разрешава на украинското зърно да се движи.

Брюксел към този момент предлага известна финансова поддръжка, само че съгласно мен тя не е задоволителна. Той към този момент би трябвало да стартира да създава " проект С ". И колкото по-дълго продължава спорът, толкоз повече пари ще са нужни.
Източник: economic.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР