Пеевски - "господарят на играта"
Един нов задграничен отчет назовава Пеевски " българският занаятчия на играта " и показва, че " олигархът упражнява надзор " върху разнообразни медии. Поредният отчет от чужбина, който няма да стресне " политическия хайлайф ", написа Петър Чолаков в коментар за " Дойче веле ", който " Дневник " препубликува. Заглавието е на " Дневник ", истинското е " Каквото и да напишат за България... ".
Неправителствената организация " Репортери без граници " (Reporters Sans Frontières, RSF) разгласява нов отчет, озаглавен " Вестниците, които в никакъв случай не идват ". В него е упоменат монополът върху разпространяването на печата в България, упражняван от депутата от Движение за права и свободи Делян Пеевски. От интернационалната организация, чието седалище е в Париж, показват, че " олигархът Пеевски " упражнява " непрогледен надзор " върху медии като " Телеграф " и " Монитор ", а също по този начин направлява и частната Национална организация за разпространяване (НАР), основана през 2001 година.
" Българският занаятчия на играта "
В публикацията, отдадена на България (на стр. 40), господин Пеевски е наименуван " предприемачът с цялостен надзор " ( " businessman with total control " ; френският вид на документа не по-малко красноречиво го дефинира като " maître du jeu ", което значи " майстор/господар на играта " ). Даден е образецът с цензурата върху първия брой на " Прас-прес " (1.03.2017), на чиято корица е карикатурата на голите Бойко Борисов и Корнелия Нинова, прегърнати и в едно легло. Подчертано е, че дистрибуторът на списанието, член на НАР, отхвърля да го популяризира. В отчета на RSF се акцентира, че обичани обекти на карикатурите в " Прас-прес " са министър председателят Борисов, основният прокурор Цацаров и самият Пеевски.
От RSF не за първи път загатват господин Пеевски, а неотдавна обявиха, че са " ужасени " от опита за събаряне от ефир на журналистката Силвия Великова и необяснимото прекъсване на излъчването на " Хоризонт ". " Този опит да се запуши устата на публицист, с цел да се отбрани единственият претендент на ръководещата партия за основен прокурор, илюстрира неналичието на самостоятелност в българските публични медии и контрола, който избрани политици упражняват над публицистичната им линия ", сподели директорката на RSF за Балканите и Европейски Съюз.
Ще трансформират ли отчетите за свободата на медиите нещо в българската медийна среда?
Едва ли.
Изглежда, че " политическият хайлайф " не се впечатлява изключително от тях. Докладите на RSF, нелицеприятните данни за корупцията в обществения бранш, обявявани годишно от Transparency International, и даже рецензиите в мониторинга, реализиран от Европейска комисия, имат слаб резултат.
Основната причина: отрицателните оценки в тези документи не резонират в обществото като цяло. Те не водят до остра ерозия на политическата поддръжка за ръководещите. Министър-председателят Бойко Борисов по принцип пренебрегва рецензиите. " Всеки ден се вършат карикатури за президент и министър председател " ; " Не може ние да сме обсадени седмици наред и да ни демонстрират междинни пръстове, да се назовават членове на кабинета - мърша, отпадъци и какво ли не. И в това време някой да излезе и каже, че няма независимост на медиите, в случай че се повтаря едно и също вечер в най-гледаното време ". Това сподели министър председателят през 2018 във връзка на мониторинговия отчет на Европейска комисия, в който се подлагаше на критика медийната независимост в България.
Ролята на сякаш умрялата лисица е обичана на господин Борисов.
Дори повече от тази на положителното ченге.
Той бе засегнат от случилото се в БНР и театрално размаха пръст против " главанаците ". Кой тогава, без знанието на министър-председателя, си разрешава да се намесва в публичната медия БНР? Или господин Борисов " по табиет " избира да си затваря очите, да гледа на другата страна, когато вилнеят цензурите (стига да не подвигат шум), тъй като " майсторът на играта " обезпечава и медийния комфорт на ГЕРБ? Твърди се, че измежду мистериозните четири лица упражнявали напън върху управлението на БНР за отстраняването на госпожа Великова, е депутатката от Движение за права и свободи Велислава Кръстева (тя, несъмнено, отрича).
В тази връзка дано да попитаме: по какъв начин е допустимо под носа на господин Борисов в продължение на години висши функционери от личната му партия да са ангажирани в съмнителни практики ( " Апартаментгейт ", " Къщи за тъщи " и пр.), а той да не знае за тях?
София не реагира на външни отчети
По предписание политиците реагират не на " отчети от чужбина ", а на локални кавги. Най-вече на такива на национално равнище. Притесняват се от пожари, които влекат след себе си митинги в съответната група, гилдия или съсловие. Особено в навечерието на избори.
Но и тук, давещите се, в чиито ръце е личното им избавление, постоянно не са дружно на барикадата. Сплотена ли е, да вземем за пример, журналистическата колегия против цензурата и автоцензурата?
Редколегията на " Хоризонт " изиска оставката на генералния шеф на БНР Светослав Костов поради абсурда. Съвет за електронни медии разгласи, че ще сезира прокуратурата. Същевременно публицисти и синдикати направиха " контраподписка ", в която опазиха от " вътрешен напън " генералния шеф и управителния съвет. В отворено писмо господин Костов даде да се разбере, че не приема обвиняванията и остава на поста си. Според него " радиото е подложено на офанзива ", а " няколко индивида " употребяват Съвет за електронни медии за " проводник на персонални ползи, клюки и недоказани изказвания ".
Ако се стигне до промяната на господин Костов, това ще бъде знак, че против цензурата има опозиция. Малко евентуално е обаче да научим имената на поръчителите на натиска. Така схемата за надзор и ритъмът на " играта " ще останат непроменени.
Опасявам се, че сериозните отчети, идващи в България " по електронната поща ", няма да доведат до изчерпването на публичното самообладание. Нито ще изплашен самозабравилите се политици. Често, прекомерно оптимистично, всеки идващ скандал на часа е обявяван за прословутата " последна капка ". Но чашата по този начин и не прелива.
Неправителствената организация " Репортери без граници " (Reporters Sans Frontières, RSF) разгласява нов отчет, озаглавен " Вестниците, които в никакъв случай не идват ". В него е упоменат монополът върху разпространяването на печата в България, упражняван от депутата от Движение за права и свободи Делян Пеевски. От интернационалната организация, чието седалище е в Париж, показват, че " олигархът Пеевски " упражнява " непрогледен надзор " върху медии като " Телеграф " и " Монитор ", а също по този начин направлява и частната Национална организация за разпространяване (НАР), основана през 2001 година.
" Българският занаятчия на играта "
В публикацията, отдадена на България (на стр. 40), господин Пеевски е наименуван " предприемачът с цялостен надзор " ( " businessman with total control " ; френският вид на документа не по-малко красноречиво го дефинира като " maître du jeu ", което значи " майстор/господар на играта " ). Даден е образецът с цензурата върху първия брой на " Прас-прес " (1.03.2017), на чиято корица е карикатурата на голите Бойко Борисов и Корнелия Нинова, прегърнати и в едно легло. Подчертано е, че дистрибуторът на списанието, член на НАР, отхвърля да го популяризира. В отчета на RSF се акцентира, че обичани обекти на карикатурите в " Прас-прес " са министър председателят Борисов, основният прокурор Цацаров и самият Пеевски.
От RSF не за първи път загатват господин Пеевски, а неотдавна обявиха, че са " ужасени " от опита за събаряне от ефир на журналистката Силвия Великова и необяснимото прекъсване на излъчването на " Хоризонт ". " Този опит да се запуши устата на публицист, с цел да се отбрани единственият претендент на ръководещата партия за основен прокурор, илюстрира неналичието на самостоятелност в българските публични медии и контрола, който избрани политици упражняват над публицистичната им линия ", сподели директорката на RSF за Балканите и Европейски Съюз.
Ще трансформират ли отчетите за свободата на медиите нещо в българската медийна среда?
Едва ли.
Изглежда, че " политическият хайлайф " не се впечатлява изключително от тях. Докладите на RSF, нелицеприятните данни за корупцията в обществения бранш, обявявани годишно от Transparency International, и даже рецензиите в мониторинга, реализиран от Европейска комисия, имат слаб резултат.
Основната причина: отрицателните оценки в тези документи не резонират в обществото като цяло. Те не водят до остра ерозия на политическата поддръжка за ръководещите. Министър-председателят Бойко Борисов по принцип пренебрегва рецензиите. " Всеки ден се вършат карикатури за президент и министър председател " ; " Не може ние да сме обсадени седмици наред и да ни демонстрират междинни пръстове, да се назовават членове на кабинета - мърша, отпадъци и какво ли не. И в това време някой да излезе и каже, че няма независимост на медиите, в случай че се повтаря едно и също вечер в най-гледаното време ". Това сподели министър председателят през 2018 във връзка на мониторинговия отчет на Европейска комисия, в който се подлагаше на критика медийната независимост в България.
Ролята на сякаш умрялата лисица е обичана на господин Борисов.
Дори повече от тази на положителното ченге.
Той бе засегнат от случилото се в БНР и театрално размаха пръст против " главанаците ". Кой тогава, без знанието на министър-председателя, си разрешава да се намесва в публичната медия БНР? Или господин Борисов " по табиет " избира да си затваря очите, да гледа на другата страна, когато вилнеят цензурите (стига да не подвигат шум), тъй като " майсторът на играта " обезпечава и медийния комфорт на ГЕРБ? Твърди се, че измежду мистериозните четири лица упражнявали напън върху управлението на БНР за отстраняването на госпожа Великова, е депутатката от Движение за права и свободи Велислава Кръстева (тя, несъмнено, отрича).
В тази връзка дано да попитаме: по какъв начин е допустимо под носа на господин Борисов в продължение на години висши функционери от личната му партия да са ангажирани в съмнителни практики ( " Апартаментгейт ", " Къщи за тъщи " и пр.), а той да не знае за тях?
София не реагира на външни отчети
По предписание политиците реагират не на " отчети от чужбина ", а на локални кавги. Най-вече на такива на национално равнище. Притесняват се от пожари, които влекат след себе си митинги в съответната група, гилдия или съсловие. Особено в навечерието на избори.
Но и тук, давещите се, в чиито ръце е личното им избавление, постоянно не са дружно на барикадата. Сплотена ли е, да вземем за пример, журналистическата колегия против цензурата и автоцензурата?
Редколегията на " Хоризонт " изиска оставката на генералния шеф на БНР Светослав Костов поради абсурда. Съвет за електронни медии разгласи, че ще сезира прокуратурата. Същевременно публицисти и синдикати направиха " контраподписка ", в която опазиха от " вътрешен напън " генералния шеф и управителния съвет. В отворено писмо господин Костов даде да се разбере, че не приема обвиняванията и остава на поста си. Според него " радиото е подложено на офанзива ", а " няколко индивида " употребяват Съвет за електронни медии за " проводник на персонални ползи, клюки и недоказани изказвания ".
Ако се стигне до промяната на господин Костов, това ще бъде знак, че против цензурата има опозиция. Малко евентуално е обаче да научим имената на поръчителите на натиска. Така схемата за надзор и ритъмът на " играта " ще останат непроменени.
Опасявам се, че сериозните отчети, идващи в България " по електронната поща ", няма да доведат до изчерпването на публичното самообладание. Нито ще изплашен самозабравилите се политици. Често, прекомерно оптимистично, всеки идващ скандал на часа е обявяван за прословутата " последна капка ". Но чашата по този начин и не прелива.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ