Един неудачник ще продължи да ни управлява и да се

...
Един неудачник ще продължи да ни управлява и да се
Коментари Харесай

Акад. Петър Иванов за Явор Божанков: Един неудачник ще продължи да ни управлява и да се шегува тъпо с нас

Един несретник ще продължи да ни ръководи и да се майтапи жалко с нас... Излизането на Явор Божанков от политиката било първоаприлска смешка. Щял да остане да ни ръководи, да кове закони... От обяснението му за напускането му се вижда дива неначетеност и предпочитание да наподобява интелигентен. Това разяснява пред Lupa.bg акад. Петър Иванов, шеф на Демографския институт към Българска академия на науката и изкуствата (БАНИ). 



Този момък, който се помъчи да показа отдръпването си като нескопосна първоаприлска смешка, не е образован, само че е пределно необразован:

" Скъпи другари,

7 години са 7 години. Ако можех да върна времето не бих трансформирал нито едно решение. Не скърбя за нищо. Политиката лишава доста. Необратимо изгубено време със фамилията. Неизживяни мигове с другари. Но нали точно в името на бъдещото потомство и нашите ближни вършим всичко това?

Преживях чудесни моменти измежду хора, от които научих доста. Преживях и ужасни моменти поради други, които употребяват страната против самите й жители. Преди някой да е попитал „ партия ли ще правиш? “ – Не. Дълбоко уверен съм, че обединяването в демократичния бранш го направи незаобиколим фактор в ръководството на България.

Ще бъде неточност постигнатото да не се запази, а да се върви по път на разделяне. Не очаквайте сходно нещо от мен. Благодаря на ПП/ДБ, че ме одобриха в семейство на демократичната общественост а на Политическа партия, че ми дадоха опция да бъда част от прелестния екип в Габрово. Не върша това поради последните месеци. Както някой би си помислил. След невиждана рецесия и серпантина от избори успяхме да дадем успокоение и сигурност на страната.

Постигнахме и друго. Трудно доловимо само че трайно. Промяна в мисленето. Не сменихме Бойко Борисов с учен Денков. Променихме метода, по който се управжнява държавната власт. Само до преди две години локалните общности се експлоатираха, като феодални владения.

Днес имаме и различен образец. В министерски съвет се „ размазваха физиономии “ посредством държавни органи. Страхът беше хоросанът на градежа на властта а нейната основа – корупцията. В сърцето на българския народ беше посята концепцията, че можем без това.

Можем и повече – можем да бъдем равни на другите европейски национални по завета на Апостола. България не на думи а на дело е един до друг до европейските политики – за прекъсване на експанзията на терористичните режими от Изток, за отбрана на правото на самоопределение на всеки свободен народ.

И единствено за 9 месеца от въздържан наблюдаващ България се трансформира в стратегически сътрудник на Европейски Съюз и НАТО.  Ако социолозите регистрират политическа рецесия на хоризонта, то статистиците регистрират резултата на едно 9 месечно ръководство.

На една глътка пресен въздух за българската народна власт. За първи път от 34 години повече българи се завърнаха у нас от тези, които напуснаха. България не е най-корумпираната страна в Европейски Съюз. А към този момент не е и най-бедна. Покупателната дарба на един българин през днешния ден е по-висока от тази на един маджарин. И едно, с което се гордея. Не се долавя от статистика само че се усеща в сърцето.

Това бяха 9 месеца, в които живяхме без боязън. Че някой, посредством държавна принуда ще притисне, унищожи или изземе на някого достолепието, на различен предприятието, на трети бъдещето. Тези 9 месеца си заслужаваха и единствено поради това.

ГЕРБ не просто изпратиха България на избори рискувайки европейските ни цели. Те унищожиха опит да реализираме базово национално единодушие. Че макар непоносимостта посред ни, България е по-голяма а нашите национални цели – над всички ни. Е, техните страхове, нотариуси и джуджета са им по-мили.

И на идните избори ще се потърси отговор от нас – накъде? ГЕРБ нямаха силата да ни принудят да се отклоним от пътя на промените. Ние нямахме превес с цел да ги заставим да останат на този път. Логично е в подобен миг съдия да бъде българския гласоподавател.

Никога не съм разбирал позицията „ аз няма да гласоподавам “. Да гласуваме е наш дълг към локалната ни общественост, към България, към ролята на родината ни в обединена Европа. Да „ делегираме “ това право и тази скъпа отговорност другиму? На някой подвластен? На различен – заплатен? Не, не и не. Това е наш дълг. Ако желаеме България да излезе от блатото на корупцията, ще дадем опора на нашите представители. Защото в профил наподобява елементарно. Ето в този миг ви го споделям – не е елементарно. Повярвайте, извънредно мъчно е. И е допустимо единствено в случай че стоим компактно зад избранниците ни. Толкова дълго, колкото е нужно.

Политиката е маратон. Щафета. Не е спринт. Аз бягах дълго и надълбоко в сърцето ми оставам жертван на тази идея. Просто ще предам това, което зная и мога на други. Обичам ви. "

В текста има 23 всевъзможни неточности и 5 неистини (например, че България „ не е най-бедната страна в Европейски Съюз “. Ееее, по какъв начин да не е?, Евростат да не би да лъже?), обърна внимание акад. Петър Иванов.



Това умотворение надалеч не е написано с лекост, а, в противен случай, сътворено е с доста труд и с изтощаващи ментални старания, имам поради интелигентността и грамотността на този човек. Прозира и желанието му да наподобява интелигентен, фантазията на всеки елементарен човек.

Кой в действителност е Явор Божанков?

" Той е момчурляк на 34 годинки, само че 10 от тях е народен представител, от Българска социалистическа партия ли, от Политическа партия ли, от Демократична България ли, от ГЕРБ ли, по този начин и не ми е изцяло ясно. Съдружник бил на татко си, няма неприятно. Председател е на Асоциацията на рециклиращата промишленост (АРИ), боже благи. Основател на Сдружение „ С религия в положителното “. Освен това Яворчо е притежател на премията „ Достойни българи “, в множествено число, тя е на Мтел, горделив притежател е и на ордена „ Бяла лястовица “ на село Полски Тръмбеш, джентълмен е на “Ряховски камъни “ (това е супер премия и най-високото отличие в Горна Оряховица, а Ряхово, си е село в Русенска област). Наградата била връчена на гала, проведена от компаниите „ Боби “, „ Munov land “, някаква винарска маза и Община Горна Оряховица. В чест на наградения била изпълнена прочувствено песента „ Когато бях овчарче “, а балерините на балета „ Грация “ му изтанцували фрагменти от „ Лешникотрошачката “ на Чайковски ", показа го ученият.
Източник: lupa.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР