Животът е там, където те обичат…
Един негов взор в оня безоблачен ден беше задоволителен да плени сърцето ѝ… Цял живот си мислеше, че няма обич от пръв взор, че няма по какъв начин единствено с един взор да се преобърне всичко в теб и да те направи нов човек… само че моментът, в който погледите им се срещнаха, тя разбра, че желае до края на живота си единствено тези очи да гледат единствено нея.
Начинът, по който тя изглеждаше през неговите очи, я накара да не помни всичко предходно, цялата болежка. Накара я да не помни лъжите и измените на всички предходни. Накара я да не помни всичко неприятно. Тя се бе изгубила, не можеше да откри пътя си и не можеше да разбере какъв е смисълът на живота ѝ. Всичко за нея беше мрак. Но с един негов взор още веднъж изгря слънцето и то беше по-ярко и по-красиво от преди.
Сега тя знаеше, че беше на този свят, с цел да обича него. Че беше на този свят, с цел да направи неговия живот по-добър, по-цветен и безоблачен. А той… Той беше всичко, което тя желаеше! Той беше Всичко! Само неговите ръце нощем можеха да отстранен цялата болежка в нея и да я създадат още веднъж цялостен човек, единствено в неговите очи тя виждаше топлота, която може да стопли целия свят.
Тя знаеше, че неговите очи няма да я предат и няма да я излъжат… Знаеше, че всичко има смисъл единствено с него. Благодарение на него тя разбра, че да обикнеш някого е като се преместиш в къща. Първоначално се влюбваш във всичко ново, всяка заран се удивяваш че нещата са твои, като че ли се страхуваш, че някой ненадейно ще се втурне вътре и ще ти изясни каква ужасна неточност е станала, че няма метод да живееш на това прелестно място.
С течение на годините стените се зацапват, дървото се напуква, към този момент обикваш къщата не поради съвършенствата ѝ колкото поради минусите. Вече познаваш всички кътчета и ъгълчета. Знаеш по какъв начин да накараш ключа да не заяжда, когато на открито е студено. Знаеш коя дъска поддава, когато стъпваш върху нея, по какъв начин да отвориш врата на дрешника без да скърца. Това са дребните секрети, които трансформират къщата в същински дом. Тя най-сетне откри свят дом в неговите очи… В неговото сърце…
Вселената дава премия на тези, които имат самообладание. Понякога ни се коства, че всичко е неистина, че няма обич, само че не е по този начин. Бих желала да кажа на всички, които си мислят, че любовта няма да пристигна, които мислят, че любовта ви е подминала, не е по този начин! Искам да кажа на всички, които се чудят по какъв начин ще познаят, че тъкмо това е индивидът. Това е този, който търсят, знайте, че то се усеща. Цял живот се опасявах, че не го усещах, цялостен живот се опасявах, че няма да позная кой е индивидът за мен, само че го познах единствено с един взор. Само с една усмивка… И повече нищо не беше същото… Не спирайте да вярвате в любовта, тъй като я има! Любовта е всичко! Просто идва при нас в най-подходящия миг. Нито по-рано, нито по-късно, а когато в действителност сме подготвени за нея!
Автор: Г.
