Учени изучават това растение над 100 години. И едва сега откриха нова част
Един най-обикновен бурен е едно от най-добре изучените растения в науката. Arabidopsis thaliana е моделен организъм – т.е. това е „ лабораторната мишка “ в света на растенията.
Ето за какво е много изненадващо, че откриватели откриха цяла нова част на Arabidopsis , която, наподобява, не сме забелязали повече от 100 години.
Дори и да не се занимавате с изследване на растенията, евентуално знаете по какъв начин наподобява този бурен. Той се среща в Европа, Азия и Африка и прораства умерено както през пясъчни почви, по този начин и през бетонени пролуки.
В света на науката то е същински първенец. A. thaliana е първото растение, чийто геном е секвениран, то е отгледано сполучливо на Международната галактическа станция, направени са опити за развъждането му на Луната и даже ни е помогнало да учим по-добре самите себе си.
Новооткритата конструкция, която екипът назовава „ кантил “ не е нито скрита, нито прекомерно дребна, с цел да бъде видяна. Обикновено стъблото, върху което се образува цвета, прораства от главния дънер на растението. Кантилът от своя страна прораства хоризонтално от ствола и надлежно – изнася стеблото и цвета на по-далечно разстояние. На процедура тъкмо като архитектурния систематичен детайл, на който е кръстена – на англ. cantilever, а на български – подпора. Това е греда, плоча или фермова структура, закрепена неподвижно (запъната) единствено в единия си край, а другият е свободен. Тя предава напречното натоварване, предизвиквайки в опората въртящ миг и мощ на отрязване. Конзолата е статически определима структура.
Както се вижда от фотосите по-долу, сходен детайл може да се пропусне в действителност елементарно. Освен това се среща и рядко. Малко евентуално е да видите крайпътно A. thaliana с сходна конструкция.
Кантилите (обозначени с белите стрелки) на Arabidopsis. Източник: Gookin & Assmann, Development, 2021
Причината, заради която откриваме тези структури чак в този момент, е че кантилите са извънредно редки. Образуват се единствено тогава, когато растението е насила да отсрочи разцъфването (например в случаите, когато слънчевата светлина е по-оскъдна през по-късите дни).
„ За първи път следих кантилите през 2008-а – споделя биологът Тимът Гукин от Щатския университет на Пенсилвания. – Първоначално се усъмних в резултатите. Предположих, че става дума за артефакт, породен от генетично замърсяване, евентуално в композиция със замърсяването на водата, почвата, торта или даже на въздуха в постройката. “
Когато изследваме интензивно растения по метода, по който сме правили с A. thaliana , неизбежно е да се натъкнем на странни неща. Мутациите могат да създадат растението по-малко, по-високо, да доведат до образуването на двойни цветове, да усилят толерантността му към жегите и така нататък
Оказва се обаче, че кантилите не са основани чрез разновидности или вследствие от замърсяване. Те се образуват сега, в който растението стартира да цъфти и единствено откакто то е „ решило “ да отсрочи самото разцъфване.
„ Нужни ни бяха цели 12 години на опити, с цел да проумеем какво виждаме в реалност и да разберем по какъв начин се контролират кантилите. Това изследване включваше развъждането на 3782 растения до цялостна зрялост и ръчното изследване на над 20 000 стебла с цветове в 34 неповторими растителни линии “, изяснява Гукин.
Изследването е оповестено в Development.
Източник: Science Alert
