„Надрах ви колата с бебешката количка - майка „взриви мрежата, истината се оказа друга
Един привидно абсурден пост от Добрич безусловно подпали Фейсбук, само че се оказа, че зад драмата стои не вандализъм, а добре премислена доза подигравка и… предпочитание за малко онлайн представление.
В групата „ Паркирал като ИДИОТ (Добрич) “ Мария Калчева разгласява фотография на погрешно спрян автомобил и прибавя провокативния текст:
„ Надрах ви цялата кола с бебешката количка, уповавам се да бъда извинена… Научете се по какъв начин да ги паркирате тези коли… “
Резултатът? Очаквано – стихия от реакции, морални уроци и даже предизвестия за разпра.
„ Това е вандализъм! “, „ Ще си търсят правата! “, „ Струва ли си? “ – мненията заваляха със скоростта на неприятно паркиран автомобил в тясна улица.
Само че… тук идва обратът.
Малко по-късно самата авторка „ охлади пристрастеностите “ с конкретизиране, което обърна обстановката на 180 градуса:
„ УСПОКОЙТЕ съдебна експертиза! Колата не е потърпевша! Текстът е за привличане на внимание… Правя едни пуканки и сядам да чета мнения! “
С други думи – вреди няма, само че общественият опит е повече от сполучлив.
И до момента в който едни се възмущаваха, други искрено се забавляваха:
„ Мисля, че до края на 2026 година няма да прочета по-готин пост! Сядам с гризини да чета! “, написа консуматор.
Разбира се, не липсваха и „ гласовете на разсъдъка “ – или най-малко на ироничния натурализъм.
„ Адекватна реакция би била: Извинена сте, и аз се оправдавам, че съм паркирал като първия човек “, разяснява Стоян Кирилов, с което на процедура обобщава народопсихологията в сходни обстановки.
Случаят повдига остарелия въпрос – кое е по-дразнещо: неправилното паркиране или реакцията против него? И до каква степен стига границата сред гражданска позиция и чиста провокация?
Едно е несъмнено – докато има криви паркирания и прави нерви, от време на време най-големият „ удар “ не е по колата, а по… мненията.
В групата „ Паркирал като ИДИОТ (Добрич) “ Мария Калчева разгласява фотография на погрешно спрян автомобил и прибавя провокативния текст:
„ Надрах ви цялата кола с бебешката количка, уповавам се да бъда извинена… Научете се по какъв начин да ги паркирате тези коли… “
Резултатът? Очаквано – стихия от реакции, морални уроци и даже предизвестия за разпра.
„ Това е вандализъм! “, „ Ще си търсят правата! “, „ Струва ли си? “ – мненията заваляха със скоростта на неприятно паркиран автомобил в тясна улица.
Само че… тук идва обратът.
Малко по-късно самата авторка „ охлади пристрастеностите “ с конкретизиране, което обърна обстановката на 180 градуса:
„ УСПОКОЙТЕ съдебна експертиза! Колата не е потърпевша! Текстът е за привличане на внимание… Правя едни пуканки и сядам да чета мнения! “
С други думи – вреди няма, само че общественият опит е повече от сполучлив.
И до момента в който едни се възмущаваха, други искрено се забавляваха:
„ Мисля, че до края на 2026 година няма да прочета по-готин пост! Сядам с гризини да чета! “, написа консуматор.
Разбира се, не липсваха и „ гласовете на разсъдъка “ – или най-малко на ироничния натурализъм.
„ Адекватна реакция би била: Извинена сте, и аз се оправдавам, че съм паркирал като първия човек “, разяснява Стоян Кирилов, с което на процедура обобщава народопсихологията в сходни обстановки.
Случаят повдига остарелия въпрос – кое е по-дразнещо: неправилното паркиране или реакцията против него? И до каква степен стига границата сред гражданска позиция и чиста провокация?
Едно е несъмнено – докато има криви паркирания и прави нерви, от време на време най-големият „ удар “ не е по колата, а по… мненията.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ