Един мой стар приятел, съученик още от забавачката, тогава така

Един мой остарял другар, съученик още от забавачката, тогава по този начин наричахме детската градина, ми сподели преди време, че от дълго време към този момент не лъже. Той съгласно мен е честен човек, в никакъв случай не ме е излъгал. Не, сподели той, не неистина не тъй като съм честен, а тъй като започнах доста да не помня. Забравял по кое време и защо бил излъгал и по този начин ставал за смях. По тази причина решил в никакъв случай и за нищо да не лъже. Той е и доста остроумен шегобиец.

Трудна работа е да го живееш този живот, без да послъгваш, споделя той. Не с цел да измамиш някого и да вземеш паричките му или някакво друго имущество. Не с цел да прехвърлиш другиму твоя виновност. Не с цел да отстраниш напълно подмолно сътрудник, който се явява твой съперник в кариерното развиване. Случва се да послъжеш, с цел да се похвалиш, с цел да изтъкнеш себе си, с цел да се издигнеш в личните си очи, продължава той.

От това нямало особена щета за близките съгласно него. Най-често те разбирали, че лъжата ти е вследствие на възпалено его и като се усмихвали, си премълчавали. Е, в твое неявяване те коментирали иронично и саркастично, само че и ти си коментирал по този метод други.

Не, това не е етюд за безобидната неистина. Нямам познанията и опциите да пиша трактати, пък и все си мисля, че напълно безобидна неистина няма.

Една госпожа в преклонна възраст, т.е. моя връстница, има табиет да оповестява в обществените мрежи за всяко посетено от нея културно събитие. Няма неприятно. За всяко посетено културно събитие - театрална режисура, художествена галерия, концерт, литературно четене и така нататък, тя прави нещо като художествена рецензия с няколко или повече шаблонни изречения. От тези, поради които множеството естествени хора не четат рецензия.

Нямам дарбата да съм книжовен или пък какъвто и да различен критик на изкуството. Нямам дарбата и да се върша на подобен. Възможно е изцяло госпожата да схваща материята, която проучва. Под текстовете <210> постоянно има възторжени мнения. Но аз не мога да си обясня, за какво откакто е вътре в обещано изкуство, употребява изтъркани шаблони? И може и грях на душата си некомпетентна да взимам, само че мисля, че тя по този метод желае да минава за нещо доста повече от това, което е. Поне в личните си очи.

Да, това не пречи на никого на пръв взор. Ако не ти харесват шаблоните, подминаваш текста и толкоз. Да, само че възторжените мнения под него могат да подведат младите души с естествен повод към естетичното. Тях ги има. Тази госпожа може да се възприема от тях като образеца, на който да се пробват да подражават. И след това до момента в който се отърсят от този образец...

Защото харесванията във фейсбук са без стойност, както диалозите сред две инцидентно срещнали се не толкоз близки дами. Превъзходно изглеждаш! Поразителен е този цвят на косата ти и прочие празнодумия. Любезността, споделяше един мой бивш недолюбван от мен началник, не коства пари, само че може да ти донесе доста. Като го попитах това ли е партизанското име на подмазването, той ме намрази още повече.

Та като множеството попреминали всезнайковци, търсещи минусите на други такива и аз да предложа нещо. На тези прояви в обществените мрежи да се поставя алената точка с цифрата 18 в нея. Не че тази точка пречи на малолетните да гледат това, което е предопределено за умствено недораслите възрастни, само че може пък да защищити умните деца. Като ги предизвестява да имат едно мислено.

Но послъгването, като методика в разпространяването на естетически полезности не е единствено измежду попреминалите публицисти, дейци на културата и други такива. Усещам, че е безсрамно, само че отново ще дам образец със себе си. Аз от много години не отивам на литературни министър председатели.

Случи се по този начин, че трябваше в границите на една седмица да бъдат показани новите книги на двама мои другари поети. Представяше ги един и същи мастит професор литературовед. При второто показване в един миг разбрах, че той и при двете министър председатели чете един и същи или съвсем един и същи литературно сериозен текст. Само е разменил имената на поетите.

И двамата наподобявали Кавафис съгласно неговите думи. Четох след това преведеното на български от Константинос Кавафис, четох техните стихосбирки, никакво подражаване не открих, само че това може да се дължи на моите си естетически недоимъци. Така или другояче взех решение да не навестявам поетични министър председатели, от което тези министър председатели нищо не губят.

И в този момент попреглеждам не толкоз обширната литературна преса. Набил ми се е в очите най-масово употребяваният или най-масово пласиращият се книжовен критик. Впечатлението ми е, че той работи единствено със суперлативи. Разглежданите от него създатели са най-хубави, превъзходни и в редки случаи по-добри от преди малко упоменатите. И съм се чудил да скърбя ли, или да се веселя на недоволствата на литераторите, че подрастващите всеобщо даже не хвърлят и взор на литературните издания.

Забелязали ли сте, че множеството одобрени поети и писатели, минали през публицистиката, както нормално става у нас и по света, приказват с някакво стеснение за тогавашното си журналистическо съществуване. Някакви независещи от тях и техния гений аргументи са ги принудили да топят перото си в посредствеността на журналистическата мастилница. А аз пък направих това нескопосно литературно встъпление, с цел да диря някаква прилика с публицистиката или каквото е останало от нея.

Става дума за разкрития опит на журналиста Димитър Върбанов, работещ за „ Господари на ефира “, да се направи на жестоко измъчван, до момента в който е изпълнявал свещения си дълг да се жертва за истината.

Така най-малко написа една негова директна колежка. Според която той 10 години се жертвал, с цел да избавя от измами и други похищения българското население, а в този момент това население го обругава. И в това време не помни, че като го обругава, оказва помощ да бъдат ненаказани тези, които тровят това българско население с преопаковани артикули с изминал период на валидност.

Ще ви рециклирам един анекдот от доста остарялото време, когато дядовците ви бяха младежи и зиме се носеха балтони. Един юноша от гетото се е запътил на някъде целенасочено. Среща го различен юноша от гетото и го пита къде отива. Отивам да си купя един балтон, тъй като идва зима, дава отговор запътилият се целенасочено. Ако не те заловен, купи един и на мене, прави си устата питащият.

Репортерът от смешното предаване се опита да се вмъкне в балтона,т.е. в ореола на публицист страдалец за светата истина. Почти беше свил балтона, т.е. ореола, само че го хванаха. И той остана без славата, а ние - без настоящ свети страдалец. Защото героят, който в първия миг скочихме откровено да пазиме, в доста ранна възраст е почнал да не помни. Или да не се преценява. Не беше планувал, че нашето съвремие се характеризира с неналичието на доверие сред хората. И затова едните хора конфигурират видеокамери, с цел да ги защищават от злите планове на другите хора. Тези камери изиграха неприятна смешка на момчето, решило да излъже, с цел да стане популярен. Поне в личните си очи.

Много хора към този момент споделиха, допустимо е и вие да сте си го помислили - какво толкоз е станало, за какво би трябвало да скапваме професионалното бъдеще на момчето...

Какво толкоз е станало за нас. Ами за арестуваните за побой, без да са го направили този побой?

Опасявам се, че прекалих с описването на отрицателното, поникващо от време на време в човешката душа. И ще се опитам да го обезщетявам с една искреност, извисяваща се до себебичуване в името на истината. Не различен, а самият американски президент Доналд Тръмп, с цел да изтъкне още един път, че в никакъв случай през живота си не е употребявал алкохол, сподели: “Представяте ли си каква злополука щеше да е, в случай че пиех! “. Аз на първо време го схванах като „...ако и пиех! “, сиреч лудичък съм си и без алкохол, само че се оказа, че и американските президенти не ги разбирам.