Един мой приятел казва: Всички не могат да бъдат умни
Един мой другар споделя: Всички не могат да бъдат умни. Да си интелигентен е въпрос на гени, родители, учители, образование, късмет – каквото ти се падне от рулеткатаа> на живота. Но да си елементарен е умишлен избор. И за него не може да има опрощение! Това написа в своя блог проф. Николай Слатински.
Ето по какъв начин разяснява той попадането на основни действия от ръководството, обществото и страна ни в ръцете на простащината:
„ …Аз постоянно съм спорил с него – не съм склонен, че постоянно да си елементарен зависи единствено от теб. Защото когато не си интелигентен, не си образован, не си просветен, на теб ти липсва ценностна координатна система, липсват ти нравствени критерии, по които да оценяваш държанието си. И по тази причина можеш да бъдеш елементарен и неумишлено, без да го усещаш. Но напълно друго, съгласно мен, е когато става дума към този момент не за елементарен, а за тъпанар, дивотия, нецензурност, опростачване… Да е човек елементарен, за разлика от моя другар, за мен е в огромна степен също малшанс, стичане на събитията. Но да е човек тъпанар, тук съм изрично уверен, че това е към този момент безусловно умишлен избор, т.е. за простака няма никакво опрощение, че е тъпанар. Той не може да се оправдава с никого и нищо, че е подобен. За простака и простащината няма никаква индулгенция, няма смекчаващи виновността условия!
Защо приказвам за това ли? Разбира се не само и освен тъй като непрекъснато пребивавам измежду книги, работя над себе си в интелектуално отношение, имам високи условия към себе си като учител и човек, занимаващ се с просвета. Изобщо не става дума, че – виждате ли – вирея във високоинтелигентен свят и по тази причина изпитвам съвсем снобско омерзение към простотията.
Не, аз приказвам за това, тъй като простотията, простащината, простаците без да са (все още и засега) квалифицирано болшинство от нашия народ, превзеха ръководството на основните действия в обществото и страната ни. Ние, жителите на нашата страна дружно и поотделно позволихме жизненоважните системи на България да попаднат под контрола освен на свещената елементарност, а на не познаващата подозрения и терзания нападателна дивотия.
Въпросът не е в обособените персони, държащи лостовете на ръководството. Въпросът е в системата, която стиска България за гушата и притиска сънната й артерия.
Простотията завладя България, тя господства във и над България, дефинира по какъв начин да живее България и какво да е нейното бъдеще.
Простотията парадира със личната си неначетеност. Тя внушава на всички, че да се ръководи страна не е нещо комплицирано. Не е нужно да се чете, да се образова, да се проучва, да се мисли, да се слагат цели, да се създават тактики. Не е належащо да се работи над себе си, да се познават историята и културата на страната ни, да се ценят знаещите и можещите, изобретателните и надарените.
България попадна в лапите на една самоуверена, самодоволна и самодостатъчна си дивотия, на превърната в модел на държание нецензурност. Простакът смачква и смазва другите от себе си, разпорежда се с политиката, стопанската система, финансите, сигурността и културата на България.
Затова и точно заради това все по-често във всичко, което се случва у нас разтревожените хора виждат прояви на дивотия, на нецензурност.
Всяка власт може да бърка, да бърка, да стъпва изкривено. Но даже да разяснява грешките, даже да ги подлага на критика, дори доста остро, рационалната част от обществото може да си ги изясни по един или различен метод. Ние, обаче, все по-често виждаме, че до дълбоките разбори, до търсенето на закодираните в решенията аргументи не се стига. Защото мислещите жители изпадат в стрес и шок, те са паникьосани и шокирани от стила, от изрече, от държанието, от метода, по който се работи, от парадирането с простотията, от осъщественото, което сякаш е дело на елементарни хора, на простаци.
Отново и още веднъж споделям – към този момент не трябва да персонифицираме бедата, тъй като това значи да се взираме в цирея, излязъл на лицето на българската страна. Ние би трябвало да потърсим дълбоката причина вътре, в организма на страната ни, в онази патология в него, която унищожава съпротивителните й сили и избива на повърхността в грозния и неприветлив абсцес.
Нещо ужасно се случва, нещо онкологично се развива в нашето общество, с цел да се трансформира то в безпомощна жертва на простите хора, простаците, простотията и простащината…
Ако през днешния ден не сложим вярната диагноза на националното ни заболяване, на следващия ден ще бъде късно за каквото и да било лекуване. “
Инфо: