Морякът и червената роза
Един моряк получавал писма от жена, която в никакъв случай не бил виждал. Наричали я Роза. Те си писали 3 години. Четейки нейните писма и отговаряйки й, той схванал, че към този момент не може да живее без писмата й. Те се обичали един различен без да осъзнават това.
Когато службата му завършила, двамата си уговорили среща на Централна гара, в пет часа вечерта. Тя му написала, че в ръцете си ще държи алена роза.
Морякът се замислил: в никакъв случай не бил виждал фотография на Роза. Не знаел на какъв брой години е, не знаел хубава ли е или грозна, цялостна или стройна.
Морякът отишъл на гарата и когато часовникът отброил пет, тя се появила. Жената с алената роза в ръка. Била на към петдесет.
Морякът можел да се обърне и да си тръгне, само че не го направила. Тази жена му била писала през всичкото това време, до момента в който той плавал в морето, изпращала му дарове за Рождество, подкрепяла го. Тя не заслужавала това. И той се доближил до нея, протегнал ръка и се показал.
А дамата споделила на моряка, че бърка. Че Роза стои зад тила му.
Той се обърнал и я видял. Тя била на неговите години, била прелестна.
Възрастната дама му обяснила, че Роза я е помолила да вземе цветето в ръце. Ако морякът се бил обърнел и си тръгнел, всичко щяло да завърши. Но в случай че той бил отишъл до старата дама, тя би му посочила същинската Роза и би му разказала цялата истина.
