Един млад режисьор се потопи в тема, която е страшна

Един млад режисьор се потопи в тематика, която е страшна и сложна за описване с новия си филм. „ Това, което остава " на Димитрис Георгиев наблюдава историята на семейство, което претърпява тежка загуба след злополука. Самият той е имал такава покруса в живота си - татко му умира в тежък случай на пътя, до момента в който е бил дете и е пътувал в същата кола по време на случая.

„ Освен филм за изгубените мои близки, това е и роман за всички като мен, които са се сбогували прибързано с членове на фамилията си след пътни произшествия. Оставаме със загатна за тях. През 1999 година бях на 6 години, когато изгубих татко си при злополука на пътя „ Слънчев бряг " - Бургас, а аз бях на задната седалка. Ръката му ме е избавила да не изхвърча на предното стъкло. Баща ми се возеше на пасажерското място, а чичо ми караше. Никога няма да не помни музиката в колата, даже откакто се блъснахме, тя не спря. Песента беше на „ Бекстрийт бойс " - I want it that way. Не мога да кажа, че я ненавиждам, само че ме подсеща за тази покруса. Във кино лентата тази ария съм употребявал сега на светлина ", споделя Димитрис.

По думите му неотдавна още веднъж е изгубил непосредствен човек, а посредством нея той е схванал, че е преодолял контузията си. „ Човек е жив, до момента в който го помним - това е обръщение, което ползвам във всичко. Въобще не се сюрпризирам от новините за произшествия, това е доста тъжно, към този момент свикнахме. Увеличават се всички хора със фотоси на починали близки. Като общество доста мълчим и рядко избухваме, а за мен е значимо да се приказва за този проблем, въпреки да не е прелестно. Надявам се да съумявам да описвам посредством езика на киното ", споделя Георгиев.