Над 1 милион души умират от глад в Мадагаскар
Един милион души са застрашени от гладна гибел на Мадагаскар. Хората се пробват да черпят малко вода от една дълбока дупка. Изкопали са я в коритото на пресъхнала река. В южната част на Мадагаскар не е валяло кой знае от кой момент, а към този момент шеста година преваляванията тук така и така са напълно нищожни.
„ Вече дни наред не сме се хранили. Нямаме никаква храна, нямаме пари, нямаме и какво да продадем. Децата ми плачат от апетит ", споделя една изтощена майка. А друга споделя, че към този момент от месеци храни трите си деца само с кактусови листа, оповестява „ Дойче веле ".
Южната част на тропическия остров край източните крайбрежия на Африка продължава да се бори с най-тежката суша от 40 години насам. От тези райони се оповестява, че хора към този момент умират от апетит, тъй като реколтата е извънредно неприятна в резултат на рисковата суша.
Правозащитната организация „ Амнести Интернешънъл " излезе по този мотив с позиция, в която се споделя, че смъртоносният апетит в Мадагаскар е първият случай на такава злополука, провокирана от промените в климата.
В южната част на острова живеят към 3,5 милиона души, които се препитават най-вече от земеделие, отглеждане на животни и лов на риба. Затова настъпи ли безводие, непроменяемо настава и апетит. Но в никакъв случай не е било толкоз ужасно. Особено наранени са дамите и децата, а 91% от хората там и без друго живеят под границата на бедността. Една трета от мадагаскарците страдат от недохранване, половината от всички мадагаскарски деца към този момент имат разстройства в развиването поради непрекъснатия апетит. Хората ядат глина, кожа, корени, трева и листа. Ядат даже хлебарки и скакалци.
Повечето към този момент са разпродали цялото си имущество, с цел да могат да си набират някаква храна. „ Катастрофалната суша нарушава правото им на живот, на храна и вода ", споделя Анелен Микус, експертка на „ Амнести " по климатичните въпроси. Според преценките на нейната организация сега повече от 1 милион мадагаскарци са застрашени от гладна гибел, защото последните научни проучвания демонстрират, че климатичната обстановка надали ще се промени бързо.
Напротив: таман в следствие от климатичните промени температурите в южната част на острова непрестанно се повишават. Успоредно с това понижават преваляванията, което покачва заплахата от нови засушавания. Наред с световното стопляне съдбовна роля играе и обезлесяването на острова, осъществено още по време на френското колониално господство. Правозащитниците от „ Амнести " се обръщат към индустриалните страни с апела да се борят по-сериозно против световната климатична рецесия, с цел да се предотвратят по-нататъшни нарушавания на съществени човешки права.
Според тях на идната климатична конференция в Глазгоу би трябвало да бъдат сложени амбициозни цели за понижаване на нездравословните излъчвания. От „ Амнести " считат, че най-много бедните страни, които страдат най-вече от климатичните промени, би трябвало да получават специфична и съответна поддръжка. Още повече, че Мадагаскар да вземем за пример, който в този момент е толкоз тежко обиден от климатичните промени, създава едвам 0,01% от международните нездравословни излъчвания.
„ Вече дни наред не сме се хранили. Нямаме никаква храна, нямаме пари, нямаме и какво да продадем. Децата ми плачат от апетит ", споделя една изтощена майка. А друга споделя, че към този момент от месеци храни трите си деца само с кактусови листа, оповестява „ Дойче веле ".
Южната част на тропическия остров край източните крайбрежия на Африка продължава да се бори с най-тежката суша от 40 години насам. От тези райони се оповестява, че хора към този момент умират от апетит, тъй като реколтата е извънредно неприятна в резултат на рисковата суша.
Правозащитната организация „ Амнести Интернешънъл " излезе по този мотив с позиция, в която се споделя, че смъртоносният апетит в Мадагаскар е първият случай на такава злополука, провокирана от промените в климата.
В южната част на острова живеят към 3,5 милиона души, които се препитават най-вече от земеделие, отглеждане на животни и лов на риба. Затова настъпи ли безводие, непроменяемо настава и апетит. Но в никакъв случай не е било толкоз ужасно. Особено наранени са дамите и децата, а 91% от хората там и без друго живеят под границата на бедността. Една трета от мадагаскарците страдат от недохранване, половината от всички мадагаскарски деца към този момент имат разстройства в развиването поради непрекъснатия апетит. Хората ядат глина, кожа, корени, трева и листа. Ядат даже хлебарки и скакалци.
Повечето към този момент са разпродали цялото си имущество, с цел да могат да си набират някаква храна. „ Катастрофалната суша нарушава правото им на живот, на храна и вода ", споделя Анелен Микус, експертка на „ Амнести " по климатичните въпроси. Според преценките на нейната организация сега повече от 1 милион мадагаскарци са застрашени от гладна гибел, защото последните научни проучвания демонстрират, че климатичната обстановка надали ще се промени бързо.
Напротив: таман в следствие от климатичните промени температурите в южната част на острова непрестанно се повишават. Успоредно с това понижават преваляванията, което покачва заплахата от нови засушавания. Наред с световното стопляне съдбовна роля играе и обезлесяването на острова, осъществено още по време на френското колониално господство. Правозащитниците от „ Амнести " се обръщат към индустриалните страни с апела да се борят по-сериозно против световната климатична рецесия, с цел да се предотвратят по-нататъшни нарушавания на съществени човешки права.
Според тях на идната климатична конференция в Глазгоу би трябвало да бъдат сложени амбициозни цели за понижаване на нездравословните излъчвания. От „ Амнести " считат, че най-много бедните страни, които страдат най-вече от климатичните промени, би трябвало да получават специфична и съответна поддръжка. Още повече, че Мадагаскар да вземем за пример, който в този момент е толкоз тежко обиден от климатичните промени, създава едвам 0,01% от международните нездравословни излъчвания.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ