Политиката да сваля калните си обувки, влизайки в детските стаи
Един малко по-различен петък. Мисля си, че ще ми би трябвало още някакво време, с цел да трансферира през мозъка си за следващ път цялата обстановка и да си дам своите отговори, а пък човек най-трудно дава отговор на себе си.
Това, в което съм сигурна е, че не съм желала по никакъв метод да разсънвам непознати контузии и да зложелателствам за нечия болежка.
Може би за такива неща не се пита обществено с елементи. Не знам. Или най-малко не се желаят доказателства. Не караш някой да ти демонстрира по какъв начин е страдал, само че пък в случай че този някой неведнъж е заявявал, че има видео с всичко, то белким не е очаквал, че в даден миг ще му го изискат? Аз или който и да е различен.
Когато се обърнах към Борисов с думите, че в случай че има клипче, не което се вижда по какъв начин детето на Севделина Арнаудова плаче в другата стаята, до момента в който нея я арестуват, нито желаех, нито съм си представяла, че ще се трансформира в единствен негов фен.
Не ми се връща там. Почувствах се дребна, смазана, неприятна, не знам…Някакви хора ми викаха един през различен, че няма да ми разрешат да употребявам децата им, че те ще ги защитят непременно, че на този свят има неща, които са святи, а аз съм ги омърсила…
Минах през доста страсти – виновност, позор, боязън, засегнатост, гняв… Първо се усещах като злобен човек, колкото и наивно да звучи такова определение. После се разгневих – на тях, само че най-много на себе си, че съм била по този начин уязвима и съм разрешила да бъда манипулирана, поемайки виновност, с която нямам нищо общо.
Сега, два дни по-късно, се чувствам просто изтощена, а и отрезвена. Една майка се е почувствала нападната. Съжалявам, не е била това задачата. Извинявам се, че съм събудила болката в сърцето на майка, само че не мога да се извиня за това, че задавам въпроси, тъй като това работя. Вероятно някак съм основала чувството, че е персонална подигравка, а не е. Обикновен въпрос, произлизащ от изказвания на различен политик (в случая Бойко Рашков).
Защо и дали Рашков лъже, не знам. Видях дете, което страда, а това постоянно е извънредно. Не са ми ясни детайлите, а и не желая да ми бъдат, в действителност. Вярвам, че никоя жена не би злоупотребила със сълзите на щерка си, тъй че това следва да си тежи на съвестта на някогашния вътрешен министър.
П.С.
Толкова е просто – дано всички служители на реда, да смъкват калните си обувки, когато влизат в детските стаи, с цел да няма видеа и постове, както и болежка, която да гнети с години. И, ще помоля премиера да премисли безапелационната си позиция от през днешния ден във връзка с естетиката и етиката при арестите. Малка отстъпка да направи. Сега, на естетиката отдавана към този момент никой не й се връзва, като изключим княз Мишкин, но той въпреки всичко е глупак, а идиоти като него в България съвсем не останаха. Пенсионираме я, да си върви по всякакви там изложения. Обаче, хайде най-малко етиката да запазим. Ей по този начин, за всеки случай. На половин щат. На цивилен контракт. За без пари може. Да я викат при потребност като поемно лице, да стои просто на дивана, до момента в който се претърсват шкафовете с пелените. Нека не пенсионираме етиката, апелирам Ви, най-малко нея да запазим.
Златина Петкова
Това, в което съм сигурна е, че не съм желала по никакъв метод да разсънвам непознати контузии и да зложелателствам за нечия болежка.
Може би за такива неща не се пита обществено с елементи. Не знам. Или най-малко не се желаят доказателства. Не караш някой да ти демонстрира по какъв начин е страдал, само че пък в случай че този някой неведнъж е заявявал, че има видео с всичко, то белким не е очаквал, че в даден миг ще му го изискат? Аз или който и да е различен.
Когато се обърнах към Борисов с думите, че в случай че има клипче, не което се вижда по какъв начин детето на Севделина Арнаудова плаче в другата стаята, до момента в който нея я арестуват, нито желаех, нито съм си представяла, че ще се трансформира в единствен негов фен.
Не ми се връща там. Почувствах се дребна, смазана, неприятна, не знам…Някакви хора ми викаха един през различен, че няма да ми разрешат да употребявам децата им, че те ще ги защитят непременно, че на този свят има неща, които са святи, а аз съм ги омърсила…
Минах през доста страсти – виновност, позор, боязън, засегнатост, гняв… Първо се усещах като злобен човек, колкото и наивно да звучи такова определение. После се разгневих – на тях, само че най-много на себе си, че съм била по този начин уязвима и съм разрешила да бъда манипулирана, поемайки виновност, с която нямам нищо общо.
Сега, два дни по-късно, се чувствам просто изтощена, а и отрезвена. Една майка се е почувствала нападната. Съжалявам, не е била това задачата. Извинявам се, че съм събудила болката в сърцето на майка, само че не мога да се извиня за това, че задавам въпроси, тъй като това работя. Вероятно някак съм основала чувството, че е персонална подигравка, а не е. Обикновен въпрос, произлизащ от изказвания на различен политик (в случая Бойко Рашков).
Защо и дали Рашков лъже, не знам. Видях дете, което страда, а това постоянно е извънредно. Не са ми ясни детайлите, а и не желая да ми бъдат, в действителност. Вярвам, че никоя жена не би злоупотребила със сълзите на щерка си, тъй че това следва да си тежи на съвестта на някогашния вътрешен министър.
П.С.
Толкова е просто – дано всички служители на реда, да смъкват калните си обувки, когато влизат в детските стаи, с цел да няма видеа и постове, както и болежка, която да гнети с години. И, ще помоля премиера да премисли безапелационната си позиция от през днешния ден във връзка с естетиката и етиката при арестите. Малка отстъпка да направи. Сега, на естетиката отдавана към този момент никой не й се връзва, като изключим княз Мишкин, но той въпреки всичко е глупак, а идиоти като него в България съвсем не останаха. Пенсионираме я, да си върви по всякакви там изложения. Обаче, хайде най-малко етиката да запазим. Ей по този начин, за всеки случай. На половин щат. На цивилен контракт. За без пари може. Да я викат при потребност като поемно лице, да стои просто на дивана, до момента в който се претърсват шкафовете с пелените. Нека не пенсионираме етиката, апелирам Ви, най-малко нея да запазим.
Златина Петкова
Източник: eurocom.bg
КОМЕНТАРИ