Един мъж успя да ме плени и… нарани. Защото за

Един мъж съумя да ме плени и… нарани. Защото с цел да има дамата, която обича – т.е. мен, единствено за себе си, той беше подготвен да лъже и манипулира…

Често влюбеният му взор се спираше на мен, в цялостно безмълвие той протягаше ръка и милваше лицето ми. Усмивката озаряваше прелестните му зелени очи и аз потръпвах от неспокойствие.

Този гальовен жест, който толкоз малко мъже вършат, за мен показваше дълбоката му обич, сходна на бащината обич към дъщерята.

Христо смяташе, че тази невероятна обич би трябвало да ме направи изцяло щастлива и да запълни целия ми живот.

От деветте години, които прекарах с този мъж, най-силен спомен в мен са оставили първите пет месеца. На 26 години бях претърпяла към този момент две несполучливи връзки с мъже, които избраха футбола и съботните вечери с другари пред всичко останало. Срещата с Христо промени живота ми.

Той беше на 30 години, мощен и прелъстителен физически. Бе претърпял единствено разочарования в персоналния си живот, което му придаваше трогателна ранимост.

Коя жена не си мечтае да бъде най-важното в живота на този, който обича? Христо непрестанно ми даваше доказателства за възприятията си с дарове, цветя, всекидневни изненади…

Живях в златна клетка

Още през първия месец на връзката ни той съобщи, че желае да живеем дружно. Работата му на брокер на недвижими парцели му предоставяше забавни благоприятни условия и доста скоро той се спря на дребна къща отвън София.

За мен беше малко надалеч от университета, където учех право, само че постоянно бях живяла на не повече от 30 квадратни метра и вероятността за къща с градинка ми се виждаше идеалното гнездо за нашата обич.

Освен това Христо имаше многочислени качества – отнасяше се доста джентълменски с мен, умееше да готви, а в почивните дни постоянно беше разполагаем за домакинските отговорности. Сутрин закусвахме дружно, след това ме караше с колата си до университета, срещахме се за обяд и се събирахме у дома към 18 часа. Всъщност прекарвах съвсем целия ден с него.

Моите родители и братята ми незабавно го харесаха. Майка ми се стопяваше от комплиментите му, а с татко ми, който работеше в строителството, с часове говореха на тематики, които интересуваха и двамата.

Братята ми, на 19 и на 23 години, го смятаха за идеалния шурей, който ги схваща, основава приятна атмосфера, дава скъпи препоръки. След две години цялостно благополучие започнах да изпитвам досада.

Седмиците прекосяваха все в същия темп, с идентични вечери пред тв приемника и уикенди уединено. Дори и през отпуската му отивахме единствено двамата някъде надалеч от всички.

Вече не се виждах с приятелките ми от университета, а единственият другар на Христо отпътува за Съединени американски щати. Живеехме уединени и постоянно се усещах като украшение, затворено в кутия.

Когато се дипломирах, отидохме да отпразнуваме събитието в един ресторант. По време на вечерята започнах да върша проекти за професионална кариера. Тогава по лицето на Христо мина тежка сянка и той твърдо сподели: „ Не ти ли давам задоволително, с цел да мечтаеш за различен живот? “ И ми сподели по какъв начин той вижда нещата – скоро да се оженим и бързо да имаме деца.

За да не го нараня, довечера не споделих нищо, а Христо схвана това като единодушие от моя страна. Всъщност през идващите месеци проектите за брак непрестанно се отлагаха, както и желанията за деца. Когато разговаряхме за това, той все споделяше: „ Скоро ще стане, давам обещание ти “. Ръката му докосваше лицето ми, той ми споделяше какъв брой ме обича и животът си продължаваше както досега.

Бях на 32 години и към този момент усещах, че нямам други вероятности с изключение на да пребивавам до него. Христо беше единственият ми прозорец към света, той взимаше всички решения за нас двамата, а когато споделях желанието си за промени, срещах цялостното му безмълвие. Баща ми беше на мнение, че съм извадила огромен шанс при толкоз грижи и обич.

„ Моето състояние “ и неговото решение…

Десет пъти желаех да го напусна, 10 пъти под въздействие на роднините ми решавах да остана с него, като си споделях, че мъчно се намират толкоз влюбени и всеотдайни мъже.

И след това пристигна тази Коледа преди две години, когато той трябваше да отиде при свои родственици.

Използвах отсъствието му, с цел да поговоря искрено с майка ми за възприятието, че животът ми не ми принадлежи.

Тогава тя се усмихна и нежно ми сподели: „ Знаеш ли, миличка, в твоето състояние не би трябвало да правиш проекти за смяна. Ти не би могла да живееш без него при твоето заболяване. “ Потръпнах. Какво заболяване?

Така разбрах, че мъжът на живота ми беше разказал на фамилията ми по какъв начин пострадвам от тежко сърдечно заболяване и всяко неспокойствие може да ме погуби. Че нуждая се от успокоение, отмора и схващане.

По този метод въздействието му в фамилията беше повишено и той успяваше по-добре да ме управлява. Христо им беше споделил, че не беседвам с тях за заболяването си, с цел да не ги натоварвам ненужно. Тази голяма неистина ми отвори очите. Братята ми ми помогнаха да се изнеса от къщата още същия ден.

Следи в душата!

Оттогава нямам никакви вести от Христо, от време на време се запитвам дали всичко това в действителност се е случило. Мисля си, че в дъното на душата си този човек е изцяло доверчив, с цел да повярва, че любовта му към мен му дава право да разполага с живота ми.

Сигурно е доста нерешителен в себе си и по тази причина е бил подготвен на всичко, с цел да ме задържи, даже и с цената на моето заличаване като персона. Деветте години, прекарани с него, не можеха да не оставят следи в душата ми, само че аз съумях да продължа живота си от точката, на която той се намираше преди срещата ми с Христо.

Преместих се в квартира от 30 квадратни метра, изкарах шофьорски курсове, открих си стаж като правист и се надявам той да прерасне в същинска работа. Животът не всеки път е ария, само че не се окайвам, тъй като в този момент в действителност това е моят личен живот.

Даниела, 36 година

Историята е оповестена в сп. “Журнaл зa женaта “

Снимка: Pixabay.com