Един мъж на 62 преживява ден след ден в пълен

Един мъж на 62 претърпява ден след ден в цялостен мрак. Не вижда с очите си, само че със сърцето си съумя да открие правилен приятел, откровен другар, неизменим сателит, който го следва неразделно денонощно. Прочетете трогателната изповед на Страхил, който през днешния ден ни кара да се замислим.

Казвам се Страхил Димитров, роден съм в с. Микрево, община Струмяни през 1962 година. В момента пребивавам и работя като теляк в град Сандански.
Още в зората на съзнателния ми живот, когато се постановяваше да играем с другари, аз изпитвах усложнения при играта с тях. Затова последователно осъзнах, че с мен нещо се е случило и не съм като останалите деца.

След като родителите ми ме водиха на обзор при експерт, се откри, че пострадвам от подлата и неизлечима болест " Пигментна недъгавост на ретината ". Зрението ми бе от 5 до 10 % от зрението на здравите хора. Тенденцията на това заболяване е ретината на окото, последователно да дегенерира, а зрителния нерв последователно да атрофира, което ще докара до цялостно ослепяване. Тогава осъзнах, че с цел да реализира нещо в живота, би трябвало да поставям десетократно повече старания. Да бъда десетократно по-упорит и доста по работлив от останалите хора. Тези мои качества ми помогнаха преди време да завърша образованието си добре и да работя единствено на управителни и виновни длъжности.

Развих добър бизнес и осигурих доста работни места в годините обратно. Станах социална персона, като два мандата бях определен за общински консултант.
По едно време мислех, че ориста ще бъде благосклонна към мен и ослепяването ще ме размине. Затова изпаднах в голям потрес и бях доста уплашен, когато една заран, преди 10 години се разсъниха в цялостен мрак и слепота. Помислих си, че това е краят на моя живот! Изпаднах в меланхолия, започнах да се застоявам в къщи и да повеждам затънал живот. Изгубих доста контакти.

Това докара до повишаване на телесното ми тегло и редица здравословни проблеми. Не можех да направя една крачка без да наемам някой от фамилията ми. Напрежението беше голямо, тъй като трябваше да одухотворявам всяка крачка и всяко придвижване, което трябваше да направя. Но шокът и меланхолията не траеха дълго.

Реших, че би трябвало да направя нещо и да се боря, с цел да заживеят още веднъж пълноценно. Тогава от медиите научих, че в София към този момент има фондация, която се споделя " Очи на четири лапи " и оказва помощ на слепи хора, като мен, като им дава изцяло подготвени кучета-водачи. Веднага осъзнах, че това е единственият ми късмет в живота и би трябвало безусловно да опитам.
Веднага ми насрочиха дата за изявление. На изявлението се оправих добре. Бях удобрен и ми споделиха да изчакам известно време, до момента в който се дипломира моето куче-водач. След известно време ме известиха, че кучето, което е несъмнено за мен, се е дипломирало сполучливо. Малко по-късно ме поканиха за две седмици във фондацията, с цел да ме приготвят теоретически и на практика за работата, грижите и взаимния ми живот с кучето, което ще ми поверят.
След като се срещнах с кучето, разбрах че във фондацията, в действителност се работи професионално и отговорно.

Кучето бе подбрано за мен, както по растеж и едрина, по този начин и по характер и темперамент, тъкмо като моя. Кучето се споделя Барс, мъжки черен лабрадор, като незабавно си допаднахме взаимно. И от пръв взор сред нас породи една доста здрава и всеотдайна връзка. На 1-ви август 2014-та година Барс ми бе поверен. Прибрахме се вкъщи, след което животът ми се промени още веднъж. За негативно време Барс се срещна и запомни маршрутите, които ми бяха нужни да изминаваме по отношение на осъществяването на персоналните ми и служебни задължения.

За мен към този момент не съществува място или цел до която с Барс да не можем да отидем. Сами вървим до родственици и другари, до магазини и барчета, до банки, общински и обществени служби. По през целия ден сме в придвижване, изминаваме по пет, шест километра и повече. Тонусът и здравословното ми положение, доста се усъвършенстваха. Свалих над тридесет и пет кг. Възвърнах си старите контакти и връзки. Благодарение на добродушната и миловидна физиономия на Барс, си създадохме доста нови другарства и запознанства. Всеки който го види желае да го погали и да му се порадва, заради което обожателите са безчет.

Барс е толкоз деликатен и радушен, следи за всяко мое придвижване и стъпка и постоянно внимава да не ми се случи нещо неприятно като попречване, боричкане в предмет, рухване или травма. Между нас породи такава голяма обвързаност и толкоз огромно доверие, че доста пъти в по-дългите направления умислен в ежедневните проблеми, се увличам и не разбирам по кое време толкоз бързо сме стигнали задачата. Вече стъпвам бодро и изцяло убеден, че Барс в никакъв случай няма да ме подведе. Научихме се и двамата добре да работим в екип. Когато сме на отмора, море или на друго развлекателно място, Барс постоянно е център на внимание със своята любвеобвилност и гальовност. Грижите, вниманието и уговорките, които отстранявам по неговото развъждане са една дребна парченце и с нищо на света не могат да се сравнят с това безкористно и правилно другарство, което получавам ежеминутно от него. Наред с всичко това, Барс е толкоз занимателен и занимателен, че съвсем ме накара да не помни за мракът и слепотата, които ме обкръжават. Барс в никакъв случай не досажда, не демонстрира непотребна стремителност и е огромна кротушка. Пред мен се отвориха нови хоризонти, нови благоприятни условия за развиване и уместен живот. Благодарение и с негова помощ съумях с отличие да завърша едногодишният лицей за слепи масажисти в центъра за образование в гр. Пловдив.

Освен това понижават и непрекъснатите задължения на фамилията ми към мен. С две думи Барс е шестицата в живота и е най-голямото ми благосъстояние което имам. Животът ми без него, просто към този момент е невъобразим. Надявам се, че всички към петдесетина други ползватели на кучета водачи, подготвени във фондация " Очи на четири лапи ", са също такива късметлии като мен!
Затова желая да благодаря на целия екип на фондацията като им кажа " Благодаря ви благи хора, благодаря ви за упорития и неуморен труд, който полагате, макар огромните усложнения, които изпитвате. Благодаря ви за напъните, които полагате, с цел да превърнете това почтено творение кучето в наша най-голяма вяра за логичен живот.
Благодаря, че ни дарявате с опцията да контактуваме и поддържаме връзка. Благодаря ви за независимостта и свободата, която ми подарихте.
Поклон, бездънен реверанс пред високо благородната идея, която сте подхванали и развивате сполучливо!
Благодаря и на Барс, моят правилен, лоялен приятел, другар и безрезервен асистент!
Благодаря ти правилен и лоялен мой приятелю. За това от пиедестала на моят витален опит, желая да се обърна към хилядите хора, към които ориста не е била благосклонна: " Не се отчайвайте благи хора. Не изпадайте в отчаяние, потиснатост, беззащитност и меланхолия.

Бъдете амбициозни, положителни, мощни и енергични. Не допускайте тестванията, които ви предлага ориста да ви пречупят. Борете се със всички сили и средства, с които разполагате, с цел да измененията метода си на живот, с цел да съумеете още веднъж да се превърнете в сполучливи и потребни и положителни персони, както за самите себе си, по този начин и за вашите близки и другари и равноправни участници в публичния живот. След като самият аз съумях да се преборя и сполучливо да трансформира ориста си, повярвайте че всеки от вас има силите да го направи. Искрено ви поисквам религия и триумф във всичко. Когато човек мощно има вяра и не се предава, няма невъзможни неща!
Ваш другар Страхил Димитров!