Минчев, Мъск и Микеланджело
Един лорд седи на ъгъла на " Венелин " и " Левски ".
Не, не е ъгълът на кожения диван в ателието на Базил Холуърд и лордът не е лорд Хенри. Ъгълът на тротоара е. И е лорд Минчев.
На витрината зад него лъщят обещания за понижения, а тъкмо над главата му се мъдри реклама на някаква скара, грил за здравословно хранене, като надписът " Ох, че мазно! " хитроумно е задраскан. Един тип - завършек на мазнотиите, мазната епоха завърши.
Приключила ли е в действителност? Лордът знае по-добре от нас – той е претърпял няколко мазни столетия в тази така враждебна към лордовете София. Карал е трамвай 7 и знае, че най-после постоянно има вяра, нали там е последната спирка. По малкия екран споделят, че е PR специалист, само че той е бил и ще си остане специалист по оцеляване. Нямам подозрения, че лордът ще се оправи, само че към този момент си мисля, че ние няма да се оправим.
Когато видиш незнаен човек пийнал на тротоара, си изправен пред избор. Би трябвало изборът да е същият и когато индивидът е прочут - или ще окажеш помощ, или ще подминеш. Но през днешния ден, с помощта на умните телефони и простите хора, към този момент има трети вид - да отидеш и да снимаш падналия за лайкове, все едно е… изберете си животно за съпоставяне: псе на пътя, маймуна в зоопарк, мечка на синджир? Добиче на браздата?
Ох, че мазно.
Да работиш долнопробност по лично желание
Екранът на китайския ти телефон незабелязано става Велика китайска стена, издигната сред теб и казуса на индивида до теб. Трябваше да е врата, а се оказа стена. И си дотолкоз дистанциран от падналия, снимайки го, че за секунди редуцираш него до болно животно, а себе си до паразит, който смуче от страданието му. Докато някои от нас се чудят не можеше ли просто да подминеш, щом няма да помагаш, ти ни се чудиш на акъла - чунким се пропуща подобен вайръл миг? Как, неизбежно е да го запишеш и изтипосаш пред света, тъй като ти въпреки всичко си Неизбежния.
Ако има по-презрян чоп от това да си жълт кореспондент, то е да си мним жълт кореспондент. Защото значи, че не събитията са те хвърлили в пошлостта, а ти самичък си я избрал. Работиш долнопробност по лично предпочитание. И какво да правиш, обикаляш и записваш, надявайки се да попаднеш на нещо гадно - някой с позната физиономия да е паднал, а́ нека, дай боже да се е напил и да не може да върви. А в случай че не може и да приказва, е редно да го питаш нелепости. Така " създаваш наличие ", сиреч записваш се по какъв начин кибичиш и тролиш.
Пасивното съзерцаване в никакъв случай не е било по този начин пропито от долнопробност, както през днешния ден - таман поради това, че прекомерно самодоволно се записва, прекомерно амбициозно се документира. Боне Крайненеца през 2025-а няма да се втурне да подвига главата на Сивушка, а ще качи лайвстрийм по какъв начин реагира на нейното вайръл умиране. От устата на кравата ще капе пяна, хлътналите ѝ хълбоци ще тупат мощно, а Боне ще следи какъв engagement прави поста му. Все отново е " основал наличие ". Please like, share and subscribe - неизбежно е някак. Можем да избързаме и да кажем, че се е трансформирало в норма, само че в действителност е по-лошо. Превърнало се е в инстинкт. И той към този момент измества други, базови инстинкти.
То хубаво всеки стана медия, само че би трябвало ли да е постоянно жълта?
И политиците ни, които инак се оплакват от медиите, не стопират да се замерят едни други със записи. Аудиозаписи, видеозаписи, секрети записи, очевидни записи - непрекъснато някой някого записва и прави кариера от това, че приказва за непознати диалози.
Нехаресването не е причина да се откажем от човещината
Самият Евгени Минчев направи кариера от това, че приказва за непознати диалози, овладя до съвършенство изкуството да се пишеш по-присъствал някъде, в сравнение с в действителност си участвал, трансформира едно периферно съществуване в център на събитието - постоянно и на всички места. Това изисква мурафет, не е елементарно всеки ден да дописваш митологията за себе си. Казвам го без подигравка или най-малко по този начин си мисля - тъй като хем е обективно правилно, хем постоянно съм го иронизирал. Ние всички се подигравахме на купата да вземем за пример - не толкоз на самото ѝ пазаруване, колкото на мотивацията за покупката. Защо би направил това, за какво ти е значимо да се наречеш лорд?
Но чудно нещо - в тази софийска вечер на ъгъла на " Венелин " и " Левски ", падналият на тротоара Евгени стана лорд в действителност. За малко, само че стана. В този къс миг той беше лорд, тъй като Неизбежния го направи подобен. И всички, които пеят хорово в обществените мрежи, че " Така му се пада на Минчев! ", също го вършат лорд. Човечеството не трябва да протяга ръка на достолепието на индивида. То е персонална работа, не социална. Единственото нещо, което може да сполети достолепието ти, е да го загубиш самичък.
Вярно, лордът скапе всичко още на идващия ден, като разгласи, че било " инсценирано " (кое?), а на по-следващия се съпостави с Исус Христос. Сърце не му даде да си каже това, което всички видяха - а той бе правият в обстановката, въпреки и паднал. Има едно безгрижно отношение към истината, залегнало в обществения облик на Евгени Минчев, което не може да се пояснява еднопосочно. Понякога то е игрово и лордът е в ролята на трикстер. Тогава е занимателно, казваш си - той лъже и маже, не тъй като чака да му повярваш, а с цел да направи животоописанието си по-интересно. Нека. Но от време на време това отношение към истината преследва напълно действителни облаги и материални цели, даже политически цели... И към този момент наподобява на цинизъм. Според мен лордът понякога го осъзнава и му става тъжно, само че не желае да си проличава. Така де, това са просто някакви мои догатки. Важното е, че несъгласието с Евгени Минчев и нехаресването на Евгени Минчев не са никакви аргументи групово да се откажем от най-елементарната човечност.
Емпатията като " уязвимост " и " мощните " против " положителните "
Какво стана с емпатията, къде клечи тя? Напоследък търпи проваляне след проваляне. Ще я хване ли Неизбежния на някое кьоше, та да я запише?
Малко по на север от " Венелин " и " Левски " е Ректоратът. Там умни хора биха спорили мъдро за тънките разлики и понятийните приплъзвания сред думи като " емпатия ", " състрадание ", " съпричастност " и " съчувствие ". Независимо коя дума си избираме, ще се наложи да признаем, че самата концепция да съ-чувстваш, да съ-страдаваш някому е подложена на гневна офанзива през днешния ден. Изведнъж се пръкна консенсус, че тая работа е за слабаци. Силният не състрадава – остаряла концепция, само че прясна кавър версия. Илон Мъск, който е попрочел нещо от Гад Саад (всъщност едва ли, гледал го е в подкаст), който пък е попрочел нещо от Ницше, заприказва за емпатията като за огромната уязвимост на западната цивилизация. Тръмпистите и путинистите, на които лорд Минчев е съидейник, споделят същата теза изключително шумно - най-много с цел да ги помислят за част от тима на " мощните ", да не вземе някой да ги сбърка с либералите слабаци. Либералите, от своя страна, пък изтрещяха напълно и трансфораха емпатията в спорт - в случай че доста се напънем, ще станем международни първенци по емпатия! Не че ще помогнем в действителност, не - само че ще сме в непрестанно положение на угриженост и по този начин ще покажем, че сме от тима на " положителните ". " Силните " против " положителните ", това е дербито и всеки е задължен да вика за някого.
Отличителният белег на нашата цивилизация
Понеже не ми се вика, а и сме в Страстната седмица, избирам да завърша с християнската позиция. Тя би трябвало да е неразривно обвързвана с емпатията, нали? Винаги е била, само че през 2025-а американски пастори проповядват, че емпатията е зло и " би трябвало да се отстрани от християнския речник ", до момента в който съветските свещеници не си играят, ами напряко освещават нуклеарни ракети. На този декор е любопитно какво религиозно обучение ще получават българските деца. Ще им приказват ли срещу емпатията? Ще им спестят ли основното - най-високия образец за нея, отъждествяването с в с и ч к и страдащи, поемането на цялата международна виновност? Когато се събудим за вестта, че Христос е починал за нас и опитаме да обозрем колосалния мащаб на тази жертва (породена от Любов), тогава Възкресението става освен допустимо, а безспорно. Жестоката загадка на човешкото страдалчество се разгадава, освещава се от Христос, с цел да се трансформира в радостна вест за целия човешки жанр.
Но след това гледаш други новини… Идва най-богатият човек на планетата да ти приказва, че емпатията е слабостта на Запада. И никой не му споделя, че в противен случай, емпатията е градивото на Запада и отличителният белег на тази цивилизация.
Никой не му припомня, че на света съществуват лечебни заведения таман поради християнското съчувствие, издигнато до публичен принцип.
Безмерна мощ е заложена в тази " уязвимост ", в способността да страдаш за различен. Целият смисъл на западната цивилизация стои зад едно защитно стъкло в базиликата " Свети Петър ".
" Пиета " на Микеланджело споделя всичко по тематиката без излишеството на словото (впрочем ето още една дума от същото семейство - пиета). Казва го през играта с пропорциите и мащаба - какъв брой малко наподобява тялото на Христос в ръцете на Богородица! A това е тяло на зрял мъж.
Състраданието е въздигащо
Често в другите " пиети " го държат няколко души. Не наподобява и засегнато, тъй като го виждаме не през нашите очи, а през тези на Дева Мария. Да се загледаме и в нейното лице - тук тя е младо момиче. Сякаш на възрастта на която е била, когато е родила Спасителя. Микеланджело ни споделя, че в този миг на най-тежка, само че чиста тъга сваленият от кръста Исус още веднъж е нейното дете, а тя още веднъж е младата му майка и има силата да го задържи.
Състраданието на майката постоянно е въздигащо, а и състраданието изобщо - то ни кара да виждаме нещата чисти без развалата на плътта. Пиета е тематика, върху която доста създатели се упражняват - живописци, иконописци, най-много скулптори - и никое осъществяване преди и след Микеланджело не може да се съпостави с този шедьовър. Дори личните му късни опити - той се връща към сюжета още два пъти през годините, само че тази е единствената работа, която в миналото е подписал в живота си. " Микеланджело Буонароти, флорентинецът, направи това. " Младият създател, който няма и 25 години по това време, се е подписал под смисъла на Европа. Създал е наличие.
Но ето, че натискаш върху различен линк и някой ти приказва за мощните водачи и за Realpolitik. Жестикулира отривисто. Обяснява нещо за геополитическата шахматна дъска, нищо че бъкел не схваща ни от шах, ни от геополитика.
После натискаш още един линк. На ъгъла на " Венелин " и " Левски " идва Неизбежния. И той основава наличие.
Не, не е ъгълът на кожения диван в ателието на Базил Холуърд и лордът не е лорд Хенри. Ъгълът на тротоара е. И е лорд Минчев.
На витрината зад него лъщят обещания за понижения, а тъкмо над главата му се мъдри реклама на някаква скара, грил за здравословно хранене, като надписът " Ох, че мазно! " хитроумно е задраскан. Един тип - завършек на мазнотиите, мазната епоха завърши.
Приключила ли е в действителност? Лордът знае по-добре от нас – той е претърпял няколко мазни столетия в тази така враждебна към лордовете София. Карал е трамвай 7 и знае, че най-после постоянно има вяра, нали там е последната спирка. По малкия екран споделят, че е PR специалист, само че той е бил и ще си остане специалист по оцеляване. Нямам подозрения, че лордът ще се оправи, само че към този момент си мисля, че ние няма да се оправим.
Когато видиш незнаен човек пийнал на тротоара, си изправен пред избор. Би трябвало изборът да е същият и когато индивидът е прочут - или ще окажеш помощ, или ще подминеш. Но през днешния ден, с помощта на умните телефони и простите хора, към този момент има трети вид - да отидеш и да снимаш падналия за лайкове, все едно е… изберете си животно за съпоставяне: псе на пътя, маймуна в зоопарк, мечка на синджир? Добиче на браздата?
Ох, че мазно.
Да работиш долнопробност по лично желание
Екранът на китайския ти телефон незабелязано става Велика китайска стена, издигната сред теб и казуса на индивида до теб. Трябваше да е врата, а се оказа стена. И си дотолкоз дистанциран от падналия, снимайки го, че за секунди редуцираш него до болно животно, а себе си до паразит, който смуче от страданието му. Докато някои от нас се чудят не можеше ли просто да подминеш, щом няма да помагаш, ти ни се чудиш на акъла - чунким се пропуща подобен вайръл миг? Как, неизбежно е да го запишеш и изтипосаш пред света, тъй като ти въпреки всичко си Неизбежния.
Ако има по-презрян чоп от това да си жълт кореспондент, то е да си мним жълт кореспондент. Защото значи, че не събитията са те хвърлили в пошлостта, а ти самичък си я избрал. Работиш долнопробност по лично предпочитание. И какво да правиш, обикаляш и записваш, надявайки се да попаднеш на нещо гадно - някой с позната физиономия да е паднал, а́ нека, дай боже да се е напил и да не може да върви. А в случай че не може и да приказва, е редно да го питаш нелепости. Така " създаваш наличие ", сиреч записваш се по какъв начин кибичиш и тролиш.
Пасивното съзерцаване в никакъв случай не е било по този начин пропито от долнопробност, както през днешния ден - таман поради това, че прекомерно самодоволно се записва, прекомерно амбициозно се документира. Боне Крайненеца през 2025-а няма да се втурне да подвига главата на Сивушка, а ще качи лайвстрийм по какъв начин реагира на нейното вайръл умиране. От устата на кравата ще капе пяна, хлътналите ѝ хълбоци ще тупат мощно, а Боне ще следи какъв engagement прави поста му. Все отново е " основал наличие ". Please like, share and subscribe - неизбежно е някак. Можем да избързаме и да кажем, че се е трансформирало в норма, само че в действителност е по-лошо. Превърнало се е в инстинкт. И той към този момент измества други, базови инстинкти.
То хубаво всеки стана медия, само че би трябвало ли да е постоянно жълта?
И политиците ни, които инак се оплакват от медиите, не стопират да се замерят едни други със записи. Аудиозаписи, видеозаписи, секрети записи, очевидни записи - непрекъснато някой някого записва и прави кариера от това, че приказва за непознати диалози.
Нехаресването не е причина да се откажем от човещината
Самият Евгени Минчев направи кариера от това, че приказва за непознати диалози, овладя до съвършенство изкуството да се пишеш по-присъствал някъде, в сравнение с в действителност си участвал, трансформира едно периферно съществуване в център на събитието - постоянно и на всички места. Това изисква мурафет, не е елементарно всеки ден да дописваш митологията за себе си. Казвам го без подигравка или най-малко по този начин си мисля - тъй като хем е обективно правилно, хем постоянно съм го иронизирал. Ние всички се подигравахме на купата да вземем за пример - не толкоз на самото ѝ пазаруване, колкото на мотивацията за покупката. Защо би направил това, за какво ти е значимо да се наречеш лорд?
Но чудно нещо - в тази софийска вечер на ъгъла на " Венелин " и " Левски ", падналият на тротоара Евгени стана лорд в действителност. За малко, само че стана. В този къс миг той беше лорд, тъй като Неизбежния го направи подобен. И всички, които пеят хорово в обществените мрежи, че " Така му се пада на Минчев! ", също го вършат лорд. Човечеството не трябва да протяга ръка на достолепието на индивида. То е персонална работа, не социална. Единственото нещо, което може да сполети достолепието ти, е да го загубиш самичък.
Вярно, лордът скапе всичко още на идващия ден, като разгласи, че било " инсценирано " (кое?), а на по-следващия се съпостави с Исус Христос. Сърце не му даде да си каже това, което всички видяха - а той бе правият в обстановката, въпреки и паднал. Има едно безгрижно отношение към истината, залегнало в обществения облик на Евгени Минчев, което не може да се пояснява еднопосочно. Понякога то е игрово и лордът е в ролята на трикстер. Тогава е занимателно, казваш си - той лъже и маже, не тъй като чака да му повярваш, а с цел да направи животоописанието си по-интересно. Нека. Но от време на време това отношение към истината преследва напълно действителни облаги и материални цели, даже политически цели... И към този момент наподобява на цинизъм. Според мен лордът понякога го осъзнава и му става тъжно, само че не желае да си проличава. Така де, това са просто някакви мои догатки. Важното е, че несъгласието с Евгени Минчев и нехаресването на Евгени Минчев не са никакви аргументи групово да се откажем от най-елементарната човечност.
Емпатията като " уязвимост " и " мощните " против " положителните "
Какво стана с емпатията, къде клечи тя? Напоследък търпи проваляне след проваляне. Ще я хване ли Неизбежния на някое кьоше, та да я запише?
Малко по на север от " Венелин " и " Левски " е Ректоратът. Там умни хора биха спорили мъдро за тънките разлики и понятийните приплъзвания сред думи като " емпатия ", " състрадание ", " съпричастност " и " съчувствие ". Независимо коя дума си избираме, ще се наложи да признаем, че самата концепция да съ-чувстваш, да съ-страдаваш някому е подложена на гневна офанзива през днешния ден. Изведнъж се пръкна консенсус, че тая работа е за слабаци. Силният не състрадава – остаряла концепция, само че прясна кавър версия. Илон Мъск, който е попрочел нещо от Гад Саад (всъщност едва ли, гледал го е в подкаст), който пък е попрочел нещо от Ницше, заприказва за емпатията като за огромната уязвимост на западната цивилизация. Тръмпистите и путинистите, на които лорд Минчев е съидейник, споделят същата теза изключително шумно - най-много с цел да ги помислят за част от тима на " мощните ", да не вземе някой да ги сбърка с либералите слабаци. Либералите, от своя страна, пък изтрещяха напълно и трансфораха емпатията в спорт - в случай че доста се напънем, ще станем международни първенци по емпатия! Не че ще помогнем в действителност, не - само че ще сме в непрестанно положение на угриженост и по този начин ще покажем, че сме от тима на " положителните ". " Силните " против " положителните ", това е дербито и всеки е задължен да вика за някого.
Отличителният белег на нашата цивилизация
Понеже не ми се вика, а и сме в Страстната седмица, избирам да завърша с християнската позиция. Тя би трябвало да е неразривно обвързвана с емпатията, нали? Винаги е била, само че през 2025-а американски пастори проповядват, че емпатията е зло и " би трябвало да се отстрани от християнския речник ", до момента в който съветските свещеници не си играят, ами напряко освещават нуклеарни ракети. На този декор е любопитно какво религиозно обучение ще получават българските деца. Ще им приказват ли срещу емпатията? Ще им спестят ли основното - най-високия образец за нея, отъждествяването с в с и ч к и страдащи, поемането на цялата международна виновност? Когато се събудим за вестта, че Христос е починал за нас и опитаме да обозрем колосалния мащаб на тази жертва (породена от Любов), тогава Възкресението става освен допустимо, а безспорно. Жестоката загадка на човешкото страдалчество се разгадава, освещава се от Христос, с цел да се трансформира в радостна вест за целия човешки жанр.
Но след това гледаш други новини… Идва най-богатият човек на планетата да ти приказва, че емпатията е слабостта на Запада. И никой не му споделя, че в противен случай, емпатията е градивото на Запада и отличителният белег на тази цивилизация.
Никой не му припомня, че на света съществуват лечебни заведения таман поради християнското съчувствие, издигнато до публичен принцип.
Безмерна мощ е заложена в тази " уязвимост ", в способността да страдаш за различен. Целият смисъл на западната цивилизация стои зад едно защитно стъкло в базиликата " Свети Петър ".
" Пиета " на Микеланджело споделя всичко по тематиката без излишеството на словото (впрочем ето още една дума от същото семейство - пиета). Казва го през играта с пропорциите и мащаба - какъв брой малко наподобява тялото на Христос в ръцете на Богородица! A това е тяло на зрял мъж.
Състраданието е въздигащо
Често в другите " пиети " го държат няколко души. Не наподобява и засегнато, тъй като го виждаме не през нашите очи, а през тези на Дева Мария. Да се загледаме и в нейното лице - тук тя е младо момиче. Сякаш на възрастта на която е била, когато е родила Спасителя. Микеланджело ни споделя, че в този миг на най-тежка, само че чиста тъга сваленият от кръста Исус още веднъж е нейното дете, а тя още веднъж е младата му майка и има силата да го задържи.
Състраданието на майката постоянно е въздигащо, а и състраданието изобщо - то ни кара да виждаме нещата чисти без развалата на плътта. Пиета е тематика, върху която доста създатели се упражняват - живописци, иконописци, най-много скулптори - и никое осъществяване преди и след Микеланджело не може да се съпостави с този шедьовър. Дори личните му късни опити - той се връща към сюжета още два пъти през годините, само че тази е единствената работа, която в миналото е подписал в живота си. " Микеланджело Буонароти, флорентинецът, направи това. " Младият създател, който няма и 25 години по това време, се е подписал под смисъла на Европа. Създал е наличие.
Но ето, че натискаш върху различен линк и някой ти приказва за мощните водачи и за Realpolitik. Жестикулира отривисто. Обяснява нещо за геополитическата шахматна дъска, нищо че бъкел не схваща ни от шах, ни от геополитика.
После натискаш още един линк. На ъгъла на " Венелин " и " Левски " идва Неизбежния. И той основава наличие.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ