„Един квадратен метър - така се казва първият арт-проект на

„ Един квадратен метър " - по този начин се споделя първият арт-проект на съветски заварчик от град Самара

Арсений е съветски заварчик, който през свободното си време се занимава с снимка и арт съоръжения. За него не е извънредно един заварчик да се занимава с изкуство и счита, че в случай че човек може добре да заварява, той може да прави красиви неща с тези заварки. Вярва и че във всеки човек има заложено културно зрънце.

Първият му арт-проект се споделя " Един квадратен метър ". Той е сбъднат в град Самара, в зарязан 5-етажен жилищен блок. Арсений получава достъп до четвъртия етаж, пробива дупки във външната стена, поставя скоби и греди, и построява площадката.

„ На тази платформа от квадратен метър демонстрираме типични моменти от живота в Русия. Най-забележителното е, че тя е издигната на равнището на четвъртия етаж. Точно поради това инсталацията стана доста известна, както в Русия, по този начин и на открито " - споделя Арсений.

Процесът на изграждане лишава два дни. След това на дребната площадка стартират да се появяват разнообразни персонажи.

„ На един квадратен метър описваме истории, които са типични за живота на руснаците, само че мисля, че са настоящи и за целия свят. Всяко човешко създание живее на площта на дадена територия - може да е апартамент, къща или нещо сходно. Постепенно, с развиването на човек, когато той забогатява, квадратните метри се усилват. Много хора прекарват много време, затворени в своите жилища. Изобразяваме случки от живота на хората, които се случват върху тези квадратни метри. Например, може би сте имали комшия, който пие доста алкохол. " Трапеза " е отдадена навръх този комшия. Следващата апаратура беше отдадена на морето. Много руснаци мечтаят за морето, тъй като ние имаме доста недопечен климат и нямаме самообладание да пристигна лято и да отидем до морето " - изяснява Арсений.

Друга доста мощна апаратура е " човек в инвалидна количка ". Снимката е рецензия към достъпността на градската среда за хора в неравностойно състояние. Инсталацията съставлява човек в инвалидна количка, който не може да се движи свободно из града, тъй като няма подобаваща инфраструктура. Ако казусът не е в инфраструктурата, тогава ще е в неприятно издигнатите пътища или тротоари. Получава се по този начин, че тези хора са изолирани от света и единственото, което им остава, е да гледат през прозореца по какъв начин животът си минава.

Критика се съдържа и в още две от инсталациите. Едната е отдадена на ипотеките за жилища, а другата - на климатичните промени.

„ Друг проблем, който пресъздадохме, е неспособността на хората да се отделят от мястото, където са родени и да заживеят някъде другаде. Ако си се родил в малко градче в Русия, не можеш да си позволиш да се установиш в огромен град и по този метод страната заключва нови благоприятни условия за хората. Освен това, подари липса на средства, ти си заставен да теглиш заем, който да изплащаш години наред. Това те слага в самобитна клетка. Ето това те затваря в квадратния метър на живота ти. Следващата арт апаратура е отдадена на пожарите и на климатичните промени. Целта е да се обърне внимание на това, че хората не живеят задоволително природосъобразно. Тук, в Сибир, имаме голям проблем, смогът е толкоз кондензиран, че от време на време не можеш да видиш слънцето " - споделя младият създател.

„ Сега се намирам в Чукотка и работя като инженер. През последната година се намирам в най-източната точка на Русия, тъкмо против Аляска. Много е студено тук. Има полярни светлини и полярни дни и нощи, само че е доста забавно. Аз съм посещавал България. Идвал съм в София, Стара Загора и още няколко града " - приключва Арсений, който се смята главно за заварчик и няма никакво желание да напуща работата си, защото от арт-инсталациите си не е получил и копейка.