Старите хора
Един 
нечовечен цар изкарал закон да бъдат погубени всички остарели хора.
– Каква изгода от тях – казал той, – нито орат, нито жънат, нито дърва секат. Само ядат самун и се пречкат у дома. По-добре ще живеем без тях.
Запретнали се царските палачи. Всичките остарели хора минали под нож. Останал единствено един дъртак – баща на болярин. Дожаляло на болярина да вземе главата на остарелия си татко, затуй го укрил на скрито място и го хранел скритом, без да знае никой. Жестокият цар имал вманиачен чер кон: ритал, хапел, скачал, хвърлял ездачите. Никой не можел да се приближи до него и да го укроти. В столицата живеела една лукава знахарка. Царят заповядал да я повикат в двореца и почнал да я разпитва по какъв начин може да укроти лудия кон.
– Как ли? – отговорила знахарката. – Заповядай, господарю, на твоите боляри да усучат въже от пясък. Вържеш ли коня с въже от пясък, той ще стане мирен като овчица.
Царят се почесал по тила и повикал болярите си.
– Хей, боляри – викнал им той, – слушайте какво ще ви заповядам! Още на следващия ден да ми донесете едно въже от пясък. Ако дойдете в двореца без пясъчно въже, главите ви ще взема!
Прибрали се болярите с наведени глави. Никому не идвало мислено по какъв начин може да се усуче въже от пясък. Между болярите бил и оня, който пощадил живота на татко си. Като се прибрал у дома унил, старецът го попитал:
– Защо си угрижен синко?
Боляринът му разправил какво желае царят. Родопски пастир, художник Петър Морозов
– Туй ли е то всичко? Не пердах се. Утре, като идете в двореца и царят рече: " Къде е въжето? " – ти му отговори: " Царю, подготвени сме да усучем въже от пясък, само че не знаем какво би трябвало да бъде – дебело, фино, жълто или алено, дай ни по-напред заготовка. "
На другия ден, като чул умния отговор, царят преклонил глава и споделил:
– Прави сте, би трябвало да ви дам заготовка, само че няма от кое място да я взема.
И царят дал прошка живота на всички. Същото лято настанала огромна суша. Всичко живо изгоряло – и трева, и плод. Пресъхнали реките и кладенците. Житниците се опразнили. Не останало жито даже за семе. Уплашили се хората да не измрат от апетит. Загрижил се и царят. Повикал отново болярите и им заповядал:
– Каквото щете правете и струвайте, само че на следващия ден, като дойдете, желая да ми кажете от кое място да намерим жито за посев, инак главите ви ще взема.
Тръгнали си болярите сломени – не е лесна работа да се откри жито. Скритият дъртак видял, че синът му се връща и този път унил, и попитал какво се е случило.
– Сега, тате – рекъл боляринът, – и ти не можеш ми оказа помощ.
– Защо?
– Защото царят желае семе за посев, а на никое място в страната няма жито.
– Не пердах се, синко. Утре, когато се явите пред царя, ти му кажи да заповяда на селяните да разровят всички мравуняци на царството. В мравуняците има доста жито, събирано зрънце по зрънце от мравките.
И в действителност, щом селяните излезли по кърищата и разкопали мравуняците – намерили във всеки мравуняк по една торбичка едро зърно. Царят останал доста изумен от находището и се обърнал към болярина, дето криел татко си. Попитал го:
– Кажи ми, кой ти даде този умен съвет?
– Не дръзвам да кажа, господарю, тъй като ще ме погубиш.
– Няма косъм да падне от главата ти, кажи!
Тогава боляринът признал, че е укрил татко си и той го е научил какво да каже за пясъчното въже и де има прикрито жито. Скоро излязъл нов закон: никой да не закача старите хора, а когато вървят по улиците – всеки да им сторва път.
Българска национална приказка
Стари къщи в Тетевен, художник Петър Морозов
Петър Морозов e роден на 22.01.1880 година в Русе. Завършил живопис в Рисувалното учебно заведение София (1905 г.) при Ив. Мърквичка, Я. Вешин, Ив. Ангелов. Специализира (1905 година и 1915 г.) графика в Академията на изящните изкуства в Париж при Юберт и в Художественото индустриално учебно заведение в София и частно при Й. Питер (1911-1915 г). Започва като живописец, само че последователно се отдава от ден на ден на графиката.
Той има голям принос за развиването на графиката в България, особено в областа на цветната акватинта, чиито първи стъпки прави. Създал е стотици акватинти, офорти, акварелни и пастелни рисунки, живописни платна, в които пресъздава достоверния облик на старинни български манастири, църкви, къщи, мостове. Творбите му имат висока стойност, тъй като показват вековната българска просвета по света - провежда над 40 независими изложения в Европа и Америка. Творчеството му се отличава с декоратизъм и родолюбие. Създава реалистични произведения във всички жанрове: историческа комбинация, портрет, битови и обредни подиуми.
