Една красива история за благодарността на кита
Един женски гърбат кит се заплел в паяжина от риболовни мрежи и клопки. Теглото на мрежите не му разрешавало да изплува над водата. Стотици метри въжета били увити към тялото, перките и опашката му, друго въже било объркано в устата му. Един риболовец го забелязал източно от островите Фаралон, покрай Сан Франциско, и извикал помощ.
След няколко часа дошъл избавителен екип и открил, че китът е в толкоз тежко състояние, че единственото решение е да се гмурнат и да опитат да разплетат въжетата. Изключително рисково начинание: един размах на опашката може да убие евентуалния избавител.
В продължение на часове и благодарение на извити ножове спасителите съумели да срежат всички въжета. Когато китът се видял свободен, съгласно разказите на гмурците, той направил „ няколко радостни кръга “ във водата. След което се върнал при всеки от спасителите си, един по един, и ги побутнал лекичко, с явна признателност. Някои от тях споделят, че това е било най-красивото прекарване, което са имали в миналото. Мъжът, който срязал въжето в устата ѝ, споделя, че окото ѝ го следяло от самото начало и по-късно прекарване не е същият човек.
Благодарността постоянно е знамение – освен при животните, само че и при хората. Нека даваме и получаваме колкото се може повече от нея.
