Един исторически момент – последни уточнения преди първата българска премиера

Един исторически миг – последни разяснения преди първата българска премиера на „ Катерина Измайлова” – режисьорът Евгени Немиров, създателят Дмитрий Шостакович и диригентът- постановчик Ромео Райчев – 5 април 1965, Русе


Паметната режисура на „ Катерина Измайлова” / 1965/ беше един от върховете в кариерата на Маестро Ромео Райчев, високо оценен от създателя. В сложната основна роля блесна огромния певчески и трагичен гений на младата Евелина Стоицева, едно от доста негови открития за българската оперната сцена.

Мъчно се поддаваше на времето този човек. В твърдите му черни коси нямаше сребърни влакна, които постоянно прибързано прошарват главите на диригентите. Походката му беше стремителна, младежка, какъвто бе и самият той. Наистина, здравето му бе желязно и ние, по- младите от него, му се възхищавахме и даже скрито му завиждахме. В продължение на пет години като драматург на Операта, а и по-късно, също от близко следих Ромео Райчев и постоянно се удивлявах на неговата неуморимост, както и на предаността му към този комплициран и толкоз придирчив организъм – Русенската опера, на която той отдаде три десетилетия от живота си.

Животът на Ромео Райчев / 1913 – 1986/ би могъл да послужи като образец на неогъващата се човешка воля. Защото единствено доста мощен духом човек можеше до неговата възраст да резервира живата сърдечност към всички модерно и ново и да му се радва, без да му опълчва доста от това, което е станало към този момент привичка, рутина. И без да усеща разрива сред две, а при него и три генерации, да приема хода на времето с всичко ново, което то е донесло. Може би в това се криеше тайната на креативната му младост.

Ромео Райчев е роден на 13 януари 1913 година в Лом, в семейство на майстор. Той е най- огромният от тримата братя Райчеви – вторият, Виктор / жанр 1922/,е известният оперетен диригент и композитор от ДМТ „ Стефан Македонски”, а третият – огромният наш симфоник Александър Райчев/ 1922/. След Ломската гимназия, Ромео учи в Музикалната академия в столицата/ 1938/ и в същото време пее в хор „ Гусла”. Известно време е хорист и солист в Софийската опера – извършва ролята на Ангел в първата режисура на „ Янините девет братя” на Пипков/ 1937/. Но взема решение да стане диригент, оперен диригент. Учи при Едмондо де Веки, италианския диригент, по това време в София. През 1939 е към този момент млад диригент в Старозагорската опера, единствената в страната, с изключение на Софийската. През 1947 е към този момент основен диригент, натрупал значително опит и репертоар. Само за 10 сезона той слага в „ Града на липите” 17 огромни заглавия от класиката! И още през цялото време демонстрира главната линия от своя темперамент: трудолюбието. За него нямаше почивка, почивен ден, отпуск по болест. Веднъж след лека интервенция дирижира още на същия ден театър на „ Мадам Бътерфлай” с...една ръка! Беше в действителност безвъзвратен работохолик. И мислеше за операта непрекъснато. Като драматург в Русе сме разговаряли с часове с него за разнообразни заглавия за репертоара.

Мисля, че Райчев беше диригент без амплоа. С идентичен триумф той правеше драма и комедия, балет и оперета, мюзикъл и детска опера. Справяше се без проблеми с най- разнообразни по жанр и темперамент създатели. В репертоара му, сбъднат в Русе / тук дойде през 1954 година, дружно със брачната половинка си, прелестното колоратурното сопрано, Надя Харитонова/, участват над 40 сложени персонално от него заглавия и още двайсетина, които бе поел от други диригенти. Първите му независими постановки бяха „ Евгений Онегин” и „ Мазепа” от Чайковски, с които се откри новата оперна постройка / 1956/. Съсредоточено и темпераментно той разкри тези две богати и сложни партитури с цялата им вълнуваща изразност, дълбочина на израза и витална мощ. Добре уравновесеният оркестър, хубавичко връзка сред солисти, хор и оркестър и балет,които диригентът Райчев откри сподели огромните му благоприятни условия да построява един театър.

Критиката нееднократно отбелязваше неговите качества и гений на същински оперен диригент, като акцентираше върху будния му артистичен нерв и завладяващия южняшки характер, огромната му продуктивност, умеенето му да държи неотслабваща динамичността на спектакъла, удивителното му хладнокръвие на пулта... Мисля, че Ромео бе роден за оперен диригент, повече от мнозина други негови сътрудници, които работеха без изключително предпочитание за сцената и бяха склонни да я подценяват. Самият той имаше триумфи и като симфоничен диригент у нас, а и в чужбина, само че сцената беше в кръвта му, с нея бе откърмен, може би още в родния Лом, като дете от спектаклите на фамозната Ломска оперета, а по-късно повлиян и от чудесните сезони на Софийската опера по време на пребиваването си в столицата. Интересно е че през 1939 като студент - млад артист извършва ролята на Шуберт в оперетата „ Къщата на трите момичета” на Франц Берте, сложена в Кооперативния спектакъл в столицата.

Райчев подаваше ловко и несъмнено всяко въведение на артистите – нали самият той бе почнал пътя си като тенор. Владееше и най-трудните ансамбли, „ дишаше” със солистите, умееше да води оркестъра, живееше с драматургията на всяка творба.

Ето и една оценка на Розалия Бикс:” Наситена със тон кантиленност, мощни оркестрови кулминационни точки, величественост на трагичното влияние – това са сферите, в които този диригент разкрива скъпите страни на своята заложба на лидер на оперни представления”.

В най-голяма степен това можеше да се види и чуе в неговите спектакли на: „ Кармен”, „ Трубадур”, „ Аида”, „ Отело”, „ Бал с маски”, „ Джоконда”, „ Андре Шение”, „ Дон Карлос” от огромната класика, само че също и в редица заглавия от актуалния репертоар: „ Цар Калоян”/ двете му огромни постановки в Русе и Стара Загора по поръчка на създателя Владигеров/, „ Катерина Измайлова”/ Шостакович беше извънредно удовлетворен от работата му!/, „ Мост” и „ Тревога” на Александър Райчев, „ Лето 893”, „ Мария Десислава”, „ Юлска нощ”, „ Луд Гидия”, „ Майстори” и „ Йоанис Рекс”- на Хаджиев бяха негов „ патент” и най- огромният ни оперен ги поверяваше само нему!

Ромео Райчев има големи заслуги за театъра и като селекционер на артисти, като главен градител на солистичния състав на Русенската опера. Притежаваше доста правилен нюх в това отношение – умееше да открие и да приготви най- положителния реализатор за дадената роля. По негово време русенската натрупа бе водеща у нас – такова обилие от гласове и артисти нямаше в нито един от оперните театри в страната. Троен състав на „ Бал с маски”, четворен на „ Симон Боканегра”, тройни сформира на „ Дон Карлос”, „ Трубадур”, „ Кармен”, на „ Момчил” и „ Борис Годунов” – това не можеше да се срещне на никое място. Спомням си, че в тези години часто от русенските солисти поддържаха тежкия репертоар на столичната опера, че нямаше седмица, в която най-малко двама или трима от тях да не гостуваха на софийска сцена. Той откри и докара в Русе доста артисти, и освен ги докара, само че и ги направи артисти! Може да се каже, че три генерации русенски солисти - от първите: Николай Здравков, Ана Георгиева и Неделчо Павлов, Михаил Петров, през междинната генерация Eвдокия Здравкова, Ана Ангелова, Тодор Бонев и Иван Димов, до младите: Мария Венцекславова, Пенка Дилова, Иван Консулов, Стефка Евстатиева и Виолета Шаханова, бяха основани от Ромео Райчев и режисьора Стефан Трифонов. Дори единствено в подбора на креативния състав да имаше заслуга Ромео Райчев – това е задоволително, с цел да го запомним с положително. Днес просто нямаме диригенти от неговата класа, освен това да обичат по този начин операта и артистите.


18 юни 1956, в „ Бохеми”, под диригентството на Маестро Райчев, гостува огромният български тенор Тодор Мазаров. На сн. Артистичният секретар Константин Казанджиев, Алексей Милковски / Колин/, Кирил Кръстев / Марсел/, Пенка Маринова / Мими/, Тодор Мазаров / Рудолф/ и Ромео Райчев.