Един хубав, зимен ден завалял сняг и хиляди бели, пухкави

Един прекрасен, зимен ден завалял сняг и хиляди бели, пухкави снежинки се понесли в небето, носени от нежния зимен вятър. Две то тях, които били близо една до друга, се заговорили.

– Откога бленувам да полетя! Толкова е прелестно да се рееш във въздуха и да почувстваш свободата! – споделила първата.

– Как ли не! – смъмрила я другата снежинка. – На това ли викаш хвърчене? Ние не летим, ние падаме надолу и това не е по никакъв начин прелестно...

iStock

След малко първата още веднъж проговорила:

– Ах, толкоз е красиво, че по-късно ще се докоснем до земята! Ще станем част от снежното пухкаво було на земята. Ще блестим и ще радваме децата. Които ще вършат снежни топки и индивиди и ще огласят света със смеха си.

– Ти напълно обезумя! – възкликнала възмутена другата. – Каква хубост виждаш в това, че ние летим към своята крах?! След малко ще станем част от калния сняг, който всички ще тъпчат. Децата ще ни размажат с калните си обувки и по този начин ще срещнем гибелта си.

iStock

– Но ние ще се стопим! Ще се понесем и ще се влеем в някоя река, а след това – в морето, където ще станем част от земния безспир. Така ще живеем постоянно.

– О, не, когато се разтопим, ние ще изчезнем вечно. Но не и преди да сме се измъчили от всички кални обувки, лопати и какво ли не, което ще ни стъпче и смаже на мига!

Така приключил диалогът сред двете снежинки. После всяка от тях се понесла в друга посока, с цел да посрещне ориста, която сама си е избрала.