Кой, кога и защо убива историци по политически причини
Един холандски академик се е заел да направи последователност на офанзивите против историци. И е разкрил, че в цялото човешко минало „ производители на история “ са били убивани по политически аргументи. Стефан Дечев споделя какво можем да научим от листата с имената им.
Холандският историк офанзивите над историята и историците, изключително за интервала след края на Втората международна война. Работейки над своя труд „ Престъпления против историята “ той разгласява и един отворен дълъг лист на „ производители на история “ в цялото човешко минало, които са били убити по политически аргументи.
Кой попада в листата
Списъкът направен от холандския академик включва освен професионални историци в строгия смисъл на понятието, само че „ производители на история “ като цяло. В случая се имат поради всички тези, които са ангажирани професионално или по някакъв различен метод в събиране, основаване или преместване на познания за предишното и които заради тази причина са намерили гибелта си. Сред тях е допустимо да попаднат освен историци с тапия, само че още и интелектуалци, университетски люде, публицисти, правозащитници, политически деятели или политици.
Възможно е още убитите производители на познание за предишното да са също и членове на избрани национални, етнически, расови или религиозни групи, върху които се упражняват ограничавания и принуждение от страна на управляващите. Списъкът има прелиминарен темперамент и е отворен за попълване с още издирени имена.
Антун де Бейц е извадил от листата си тези случаи, за които на този стадий към момента има незадоволително данни, както и такива, които са гранични и жертвите могат да се считат в доста по-голяма степен за литератори, социолози, религиозни мислители, политици и така нататък, а не толкоз за занимаващи се с предишното. Изключени са още и жертвите, които преди тяхната гибел са сътрудничели с нацистите. Към тях се прибавят и тези, отричащи Холокоста, постоянно срещани случаи изключително в страни като Франция и Полша, само че освен. Отстранени са и тези политически фигури упрекнати за интернационалните закононарушения, които са били и историци, като са умряли преди, по време на или след техния правосъден развой.
Най-известните случаи
В листата попадат заради насилствената им гибел и значително известни исторически фигури. Например там бихме могли да намерим името на Гай Юлий Цезар (101–44 прочие Хр.). Макар и политик и общественик, той се оказва тук заради събитието, че е създател на исторически записки и съчинения, в които разказва събития от предишното с голяма стойност.
В рубриката, отдадена на Австрия, намира място писателят Стефан Цвайг (1881-1942). Причина за това е неговото авторство на немалка есеистични произведения с културно-исторически темперамент. Книгите му са неразрешени в нацистка Германия, от която той емигрира. Макар и самоубил се, Цвайг попада в листата защото повода за този акт е следената от него крах на европейската просвета заради възшествието на нацизма.
Разбира се в листата попадат и имащите нерадостна орис значително професионални историци, чийто живот е пресечен прибързано заради политически аргументи. Сред тях с особена значимост се откроява един от основателите на френската историческа школа „ Анали “ Марк Блок (1886-1944). В началото на Втората международна война, след нацистката окупация на Франция, Блок отхвърля да се пресели в Съединени американски щати, макар несъмнените благоприятни условия за блестяща професионална кариера и зад океана. Нещо повече, той се включва интензивно в самата френска опозиция против нацизма. През март 1944 година историкът е хванат от Гестапо и разстрелян.
В листата на убитите проличава и името на най-известния румънски историк - Николае Йорга (1871–1940). Той става жертва на легионери от крайната румънска националистическа организация „ Желязна армия “.
В някои случаи измежду имената попадат и интелектуалци, които не са професионални историци, но имат отношение към интерпретацията на предишното. Такъв е казусът с чешкия мъдрец Ян Паточка (1907-1977). Той е един от създателите на платформата за човешки права в комунистическа Чехословакия - „ Харта 77 “. Поради това Паточка е задържан от управляващите. След нескончаем разпит умира в следствения арест от мозъчен кръвоизлив.
В Русия на Владимир Путин
Особено място в листата заемат историците, които са жертви на режима на Владимир Путин в Русия. Сред тях се откроява името на историкът и правозащитник Сергей Колтирин (1953-2020). Той е наказан по обвинявания за педофилия, определяни от него и бранителите му като скалъпени, на 9 години затвор. За същинска причина за присъдата се считат дългогодишните му проучвания за закононарушенията на сталинизма, на които режимът на Путин гледа с възходящо неодобрение.
Колтирин умира в пандиза на 2 април 2020 година - съгласно формалното известие от раково заболяване. Макар месец преди този момент съдът да подрежда предварителното му освобождение заради болестта, само че заради митинг на прокуратурата против решението, той остава в пандиза. Тревога по този мотив показва и висшият представител на Европейския съюз по въпроса на външните работи и политиката на сигурност Жозеп Борел.
В листата на убитите по политически аргументи историци неизбежно попада и учителката по история и правозащитничка Наталия Естемирова (1958-2009). На 15 юли 2009 година тя е отвлечена пред дома си в Грозни. Същият ден нейното тяло е открито с голям брой огнестрелни рани край града. През 2021 година Европейският съд по правата на индивида взема решение, че следствието към нейното ликвидиране е водено незадълбочено.
Около войната в Сирия
Интересни са и някои други случаи на убити историци през последните години. Сред тях изключително се откроява да вземем за пример Хатидже Езги Саадет , (1994/5–2015) студентка по история на изкуството в Турция и ЛГБТ деятел. Тя е една от 33-мата младежи убити при бомбардировки в град Суруч, югоизточна Турция.
Студентката отсрочва археологическите си разкопки, с цел да отиде да оказва помощ на страдащите кюрди в Северна Сирия. Заедно с други студенти и деятели доброволци тя потегля с цел да взе участие във възобновяване на северния сирийски кюрдски град Кобане, опустошен при разменена пукотевица сред кюрдски сили и въоръжени групи на групировката " Ислямска страна ". Погребана е дружно със своята другарка Полян Юнлу , също ЛГБТ деятел, с която губят дружно живота си.
Кога и къде има най-вече убийства на историци
Поместените описи на убити историци несъмнено обрисуват тези интервали, които се отличават с висока периодичност на убийствата. В предишното такива са да вземем за пример времето на Втората международна война в Полша където сред 1941 и 1945 година умират голям брой историци, като една огромна част от тях са евреи.
Такива са и интервалите на определяне на комунистическия режим в Северна Корея през 50-те години на XX в., на „ културната гражданска война “ в маоистки Китай през 60-те, на военни хунти в Латинска Америка , както и интервала на ръководство на „ алените хмери “ в Камбоджа през 70-те. Най-изумителен си остава обаче описът на убитите поради история в сталинския Съветски съюз през 30-те години.
*Становищата, изказани в рубриката „ Мнение “, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
Холандският историк офанзивите над историята и историците, изключително за интервала след края на Втората международна война. Работейки над своя труд „ Престъпления против историята “ той разгласява и един отворен дълъг лист на „ производители на история “ в цялото човешко минало, които са били убити по политически аргументи.
Кой попада в листата
Списъкът направен от холандския академик включва освен професионални историци в строгия смисъл на понятието, само че „ производители на история “ като цяло. В случая се имат поради всички тези, които са ангажирани професионално или по някакъв различен метод в събиране, основаване или преместване на познания за предишното и които заради тази причина са намерили гибелта си. Сред тях е допустимо да попаднат освен историци с тапия, само че още и интелектуалци, университетски люде, публицисти, правозащитници, политически деятели или политици.
Възможно е още убитите производители на познание за предишното да са също и членове на избрани национални, етнически, расови или религиозни групи, върху които се упражняват ограничавания и принуждение от страна на управляващите. Списъкът има прелиминарен темперамент и е отворен за попълване с още издирени имена.
Антун де Бейц е извадил от листата си тези случаи, за които на този стадий към момента има незадоволително данни, както и такива, които са гранични и жертвите могат да се считат в доста по-голяма степен за литератори, социолози, религиозни мислители, политици и така нататък, а не толкоз за занимаващи се с предишното. Изключени са още и жертвите, които преди тяхната гибел са сътрудничели с нацистите. Към тях се прибавят и тези, отричащи Холокоста, постоянно срещани случаи изключително в страни като Франция и Полша, само че освен. Отстранени са и тези политически фигури упрекнати за интернационалните закононарушения, които са били и историци, като са умряли преди, по време на или след техния правосъден развой.
Най-известните случаи
В листата попадат заради насилствената им гибел и значително известни исторически фигури. Например там бихме могли да намерим името на Гай Юлий Цезар (101–44 прочие Хр.). Макар и политик и общественик, той се оказва тук заради събитието, че е създател на исторически записки и съчинения, в които разказва събития от предишното с голяма стойност.
В рубриката, отдадена на Австрия, намира място писателят Стефан Цвайг (1881-1942). Причина за това е неговото авторство на немалка есеистични произведения с културно-исторически темперамент. Книгите му са неразрешени в нацистка Германия, от която той емигрира. Макар и самоубил се, Цвайг попада в листата защото повода за този акт е следената от него крах на европейската просвета заради възшествието на нацизма.
Разбира се в листата попадат и имащите нерадостна орис значително професионални историци, чийто живот е пресечен прибързано заради политически аргументи. Сред тях с особена значимост се откроява един от основателите на френската историческа школа „ Анали “ Марк Блок (1886-1944). В началото на Втората международна война, след нацистката окупация на Франция, Блок отхвърля да се пресели в Съединени американски щати, макар несъмнените благоприятни условия за блестяща професионална кариера и зад океана. Нещо повече, той се включва интензивно в самата френска опозиция против нацизма. През март 1944 година историкът е хванат от Гестапо и разстрелян.
В листата на убитите проличава и името на най-известния румънски историк - Николае Йорга (1871–1940). Той става жертва на легионери от крайната румънска националистическа организация „ Желязна армия “.
В някои случаи измежду имената попадат и интелектуалци, които не са професионални историци, но имат отношение към интерпретацията на предишното. Такъв е казусът с чешкия мъдрец Ян Паточка (1907-1977). Той е един от създателите на платформата за човешки права в комунистическа Чехословакия - „ Харта 77 “. Поради това Паточка е задържан от управляващите. След нескончаем разпит умира в следствения арест от мозъчен кръвоизлив.
В Русия на Владимир Путин
Особено място в листата заемат историците, които са жертви на режима на Владимир Путин в Русия. Сред тях се откроява името на историкът и правозащитник Сергей Колтирин (1953-2020). Той е наказан по обвинявания за педофилия, определяни от него и бранителите му като скалъпени, на 9 години затвор. За същинска причина за присъдата се считат дългогодишните му проучвания за закононарушенията на сталинизма, на които режимът на Путин гледа с възходящо неодобрение.
Колтирин умира в пандиза на 2 април 2020 година - съгласно формалното известие от раково заболяване. Макар месец преди този момент съдът да подрежда предварителното му освобождение заради болестта, само че заради митинг на прокуратурата против решението, той остава в пандиза. Тревога по този мотив показва и висшият представител на Европейския съюз по въпроса на външните работи и политиката на сигурност Жозеп Борел.
В листата на убитите по политически аргументи историци неизбежно попада и учителката по история и правозащитничка Наталия Естемирова (1958-2009). На 15 юли 2009 година тя е отвлечена пред дома си в Грозни. Същият ден нейното тяло е открито с голям брой огнестрелни рани край града. През 2021 година Европейският съд по правата на индивида взема решение, че следствието към нейното ликвидиране е водено незадълбочено.
Около войната в Сирия
Интересни са и някои други случаи на убити историци през последните години. Сред тях изключително се откроява да вземем за пример Хатидже Езги Саадет , (1994/5–2015) студентка по история на изкуството в Турция и ЛГБТ деятел. Тя е една от 33-мата младежи убити при бомбардировки в град Суруч, югоизточна Турция.
Студентката отсрочва археологическите си разкопки, с цел да отиде да оказва помощ на страдащите кюрди в Северна Сирия. Заедно с други студенти и деятели доброволци тя потегля с цел да взе участие във възобновяване на северния сирийски кюрдски град Кобане, опустошен при разменена пукотевица сред кюрдски сили и въоръжени групи на групировката " Ислямска страна ". Погребана е дружно със своята другарка Полян Юнлу , също ЛГБТ деятел, с която губят дружно живота си.
Кога и къде има най-вече убийства на историци
Поместените описи на убити историци несъмнено обрисуват тези интервали, които се отличават с висока периодичност на убийствата. В предишното такива са да вземем за пример времето на Втората международна война в Полша където сред 1941 и 1945 година умират голям брой историци, като една огромна част от тях са евреи.
Такива са и интервалите на определяне на комунистическия режим в Северна Корея през 50-те години на XX в., на „ културната гражданска война “ в маоистки Китай през 60-те, на военни хунти в Латинска Америка , както и интервала на ръководство на „ алените хмери “ в Камбоджа през 70-те. Най-изумителен си остава обаче описът на убитите поради история в сталинския Съветски съюз през 30-те години.
*Становищата, изказани в рубриката „ Мнение “, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ