„Стършел“ гостува на ДЕБАТИ: От десетилетия държава и община си прехвърлят солдата с автомата
Един жител разруши с чук надписа върху паметника на солдата с автомата в Княжеската градинка. Той не е нов Херострат, който желае да запише името си в историята. От телевизионното му изявление видяхме, че напълно не е вманиачен.
Това му фрапантно деяние е негова политическа позиция. Срещу войната на Путин в Украйна и против лъжата върху паметника: „ На руската войска – освободителка, от признателния български народ ”.
Мъжът сподели, че не приема тази историческа неистина за „ признателния български народ ”. Ако признателността беше подписана от Българска комунистическа партия – би я приел, тъй като червеноармейците докараха тази партия на власт. Но не и благодарност от народа. За народа Съветската войска не е освободителка, а окупаторка.
И въпреки всичко индивидът е наясно, че не би трябвало да се работи по този начин – с чук. Заяви го по малкия екран. И добави, че не обособеният жител, а общината и страната би трябвало да решат въпроса с паметника.
Колко години, какъв брой десетилетия страна и община си трансферират солдата с автомата и не смеят да вземат решение. Не, от две десетилетия има решение на столичните общинари за разглобяване, само че увереност няма.
Няма увереност, тъй като политиците ни се плашат от сенките. Сенките от Изток – на Русия, на Путин, на Митрофанова.
И се снишават по тодорживковски – отсрочват. Сякаш чакат солдатът самичък да падне. А до момента в който чакат, поставят полиция да го охранява, плочка да не се отрони, графит да не го допре. Че да може Митрофанова да сервира венци – тя го направи демонстративно и оня ден, като поклон-възхвала на годишнината от нахлуването в Украйна.
Ако бяхме страна, уважаваща себе си, не трябваше да се позволява венеца на посланичката – такава съветска провокация нямаше в нито една европейска страна. У нас управляващите за следващ път се наведоха пред Митрофанова, само че пък задържаха индивида с чука и има дълго да го разкарват по сектори и следствия.
Преди двайсет години бях в Будапеща и видях по какъв начин там са решили въпроса с тоталитарните монументи – бяха ги затворили в резерват в края на града. Оградени с остър тел три-четири Ленина сочеха светлото бъдеще, съветски солдати от бронз маршируваха наникъде, пет-шест Маркса и Енгелса си правеха компания с няколко Димитрова… Посетители, най-много чужденци, плащаха вход по две евро, с цел да видят вождовете в резервата и да прочетат надписа-присъда за техните закононарушения.
У нас също имаше подобен опит – затвориха част от паметниците в Музей на социалистическото изкуство. Но там на никое място не се загатва за тоталитаризъм, няма и минимален намек /надпис/ за закононарушенията на режима. И още нещо няма в нашия соц-музей – нито един руски солдат, отново да не обидим „ братушките ”. А мястото на червеноармейците е при „ гранитите ” – и на оня боец с автомата от Княжеската градинка, и на пловдивския му тавариш – Альоша.
Ако в точния момент ги бяхме пратили в резервати, както унгарците, в този момент нямаше да се стигне до чуковете…
Михал Мишковед
Това му фрапантно деяние е негова политическа позиция. Срещу войната на Путин в Украйна и против лъжата върху паметника: „ На руската войска – освободителка, от признателния български народ ”.
Мъжът сподели, че не приема тази историческа неистина за „ признателния български народ ”. Ако признателността беше подписана от Българска комунистическа партия – би я приел, тъй като червеноармейците докараха тази партия на власт. Но не и благодарност от народа. За народа Съветската войска не е освободителка, а окупаторка.
И въпреки всичко индивидът е наясно, че не би трябвало да се работи по този начин – с чук. Заяви го по малкия екран. И добави, че не обособеният жител, а общината и страната би трябвало да решат въпроса с паметника.
Колко години, какъв брой десетилетия страна и община си трансферират солдата с автомата и не смеят да вземат решение. Не, от две десетилетия има решение на столичните общинари за разглобяване, само че увереност няма.
Няма увереност, тъй като политиците ни се плашат от сенките. Сенките от Изток – на Русия, на Путин, на Митрофанова.
И се снишават по тодорживковски – отсрочват. Сякаш чакат солдатът самичък да падне. А до момента в който чакат, поставят полиция да го охранява, плочка да не се отрони, графит да не го допре. Че да може Митрофанова да сервира венци – тя го направи демонстративно и оня ден, като поклон-възхвала на годишнината от нахлуването в Украйна.
Ако бяхме страна, уважаваща себе си, не трябваше да се позволява венеца на посланичката – такава съветска провокация нямаше в нито една европейска страна. У нас управляващите за следващ път се наведоха пред Митрофанова, само че пък задържаха индивида с чука и има дълго да го разкарват по сектори и следствия.
Преди двайсет години бях в Будапеща и видях по какъв начин там са решили въпроса с тоталитарните монументи – бяха ги затворили в резерват в края на града. Оградени с остър тел три-четири Ленина сочеха светлото бъдеще, съветски солдати от бронз маршируваха наникъде, пет-шест Маркса и Енгелса си правеха компания с няколко Димитрова… Посетители, най-много чужденци, плащаха вход по две евро, с цел да видят вождовете в резервата и да прочетат надписа-присъда за техните закононарушения.
У нас също имаше подобен опит – затвориха част от паметниците в Музей на социалистическото изкуство. Но там на никое място не се загатва за тоталитаризъм, няма и минимален намек /надпис/ за закононарушенията на режима. И още нещо няма в нашия соц-музей – нито един руски солдат, отново да не обидим „ братушките ”. А мястото на червеноармейците е при „ гранитите ” – и на оня боец с автомата от Княжеската градинка, и на пловдивския му тавариш – Альоша.
Ако в точния момент ги бяхме пратили в резервати, както унгарците, в този момент нямаше да се стигне до чуковете…
Михал Мишковед
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ