Изтребваме буржоазната класа. Най-ярките истории на руската тайна полиция
Един френски публицист разказва най-ярките епизоди в историята на руските секрети служби. Всеки от тях звучи като шпионски разказ.
Тече последното десетилетие на 19-и век в Саксония. На един безпаричен пияч, притежател на кафене, се ражда наследник. Близо 30 години по-късно този наследник, без да знае различен език с изключение на немски, се трансформира в един от първите и най-големи пропагандатори на комунистическата идеология на Запад.
С ораторските си умения той съумява да сътвори голяма мрежа от вестници, издателства и продуцентски къщи в целия свят – от Съединени американски щати до Япония, надзиравани и следени от тайната полиция на Кремъл.
Историята на Вили Мюнценберг е една от общо 16, които френският публицист Бернар Льоконт е събрал в книгата си „ Комитет за Държавна сигурност (на СССР) - Истинската история на руските секрети служби “. Тя беше оповестена в края на януари и на български език от издателство „ Сиела “ и преведена от Гриша Атанасов - дълготраен учител в компетентност книгоиздаване в журналистическия факултет на Софийския университет.
Именно на база на Охранката Феликс Дзержински , правилен съидейник на Ленин, основава ЧК (Чрезвичайна комисия), първата от редица абревиатури, с които е назовавана политическата полиция на Кремъл от този момент - ГПУ, ОГПУ, Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР), МГБ, Министерство на вътрешните работи и най-после Комитет за Държавна сигурност (на СССР).
„ Ние не водим война против обособени хора. Ние изтребваме буржоазната класа. Не търсете документи и доказателства при следствието на това, което обвиненият е направил с каузи или думи против руската власт “, ще напише по-късно Дзержински.
" Аз избрах свободата "
Създаденото от Дзержински на процедура заживява собствен живот и продължава да се развива до края на съществуването на Съветския съюз. " Изтребването " остава част от арсенала на тайната полиция и от време на време обгръща освен буржоазията, само че и някои от най-верните чиновници по високите етажи на структурата.
Така се случва с Лаврентий Берия , началник на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР), който по-късно, към този момент след гибелта на Сталин (март 1953 г.), става първи вицепремиер при премиера Маленков. В последвалата битка за власт той самият е задържан по обвиняване в скрит план, дружно с шестима хипотетични съучастници е съден скрито и разстрелян през 1953 година
Не е пощаден и Вили Мюнценберг, който макар огромната си агитация, сравнявана с тази на Йозеф Гьобелс в нацистка Германия, след гибелта си е открит край Гренобъл, Франция, със следи от удушаване.
Един от дребното положителни образци за сполучливо опълчване на режима в книгата на Льоконт е епизодът за някогашния инженер от украински генезис Виктор Кравченко, който по време на Втората международна война съумява да се укрие в Съединени американски щати и даже написва бестселър на име " Аз избрах свободата ". В него той разказва тъмните практики на Кремъл, непознати до тогава на американското общество.
Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) прави всичко допустимо да очерни името на Кравченко, а френският комунистически седмичник " Ле Летр Франсез " разгласява " злостна публикация " по думите на Льоконт, съгласно която Кравченко е " жалка персона ", която е трябвало да се върне в Москва, с цел да бъде съдена за " съществени финансови злоупотреби ". Бившият инженер съумява да завоюва дело за клюка против изданието. Години по-късно, през 1966 година, се самоубива.
" Не е от през днешния ден "
Случилото се с Кравченко припомня на някои от историите в книгата " Троловете на Путин " на финландската журналистка Йесика Аро, в която тя разказва някои модерни очернящи акции на съветски интернет тролове против обществени персони на Запад, в това число против нея самата.
В книгата на Льоконт " виждаме корените на това събитие, то не е от през днешния ден ", споделя Атанасов.
" Всичко, което има в тази книга, което е правил Комитет за Държавна сигурност (на СССР), го откриваме и в това, което прави днешна Русия, като се стартира от отравянията, преследванията в чужбина на врагове, саботажи и се стигне до сътрудниците на въздействие, ухажваните и купувани интелектуалци и публицисти ", споделя още преводачът в свое изявление за БНР.
На 20 август 2020 година най-известният критик на Кремъл Алексей Навални с нервнопаралитично вещество от групата на Новичок. Той се лекува в Германия, а при завръщането си в Русия беше хванат, наказан и затворен да излежи ефикасна присъда по остаряло дело.
През 2018 година някогашният двоен съветски сътрудник Сергей Скрипал и щерка му Юлия бяха отровени в Лондон, като Англия проверява и упрекна няколко руснаци за покушението.
От началото на войната си в Украйна Москва вкара тежка цензура в Русия, в резултат на което бяха задържани хиляди жители. Журналисти на затвор за " подправени вести ", които не съответстват с тезите на Кремъл за развитията във войната.
Тече последното десетилетие на 19-и век в Саксония. На един безпаричен пияч, притежател на кафене, се ражда наследник. Близо 30 години по-късно този наследник, без да знае различен език с изключение на немски, се трансформира в един от първите и най-големи пропагандатори на комунистическата идеология на Запад.
С ораторските си умения той съумява да сътвори голяма мрежа от вестници, издателства и продуцентски къщи в целия свят – от Съединени американски щати до Япония, надзиравани и следени от тайната полиция на Кремъл.
Историята на Вили Мюнценберг е една от общо 16, които френският публицист Бернар Льоконт е събрал в книгата си „ Комитет за Държавна сигурност (на СССР) - Истинската история на руските секрети служби “. Тя беше оповестена в края на януари и на български език от издателство „ Сиела “ и преведена от Гриша Атанасов - дълготраен учител в компетентност книгоиздаване в журналистическия факултет на Софийския университет.
Именно на база на Охранката Феликс Дзержински , правилен съидейник на Ленин, основава ЧК (Чрезвичайна комисия), първата от редица абревиатури, с които е назовавана политическата полиция на Кремъл от този момент - ГПУ, ОГПУ, Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР), МГБ, Министерство на вътрешните работи и най-после Комитет за Държавна сигурност (на СССР).
„ Ние не водим война против обособени хора. Ние изтребваме буржоазната класа. Не търсете документи и доказателства при следствието на това, което обвиненият е направил с каузи или думи против руската власт “, ще напише по-късно Дзержински.
" Аз избрах свободата "
Създаденото от Дзержински на процедура заживява собствен живот и продължава да се развива до края на съществуването на Съветския съюз. " Изтребването " остава част от арсенала на тайната полиция и от време на време обгръща освен буржоазията, само че и някои от най-верните чиновници по високите етажи на структурата.
Така се случва с Лаврентий Берия , началник на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР), който по-късно, към този момент след гибелта на Сталин (март 1953 г.), става първи вицепремиер при премиера Маленков. В последвалата битка за власт той самият е задържан по обвиняване в скрит план, дружно с шестима хипотетични съучастници е съден скрито и разстрелян през 1953 година
Не е пощаден и Вили Мюнценберг, който макар огромната си агитация, сравнявана с тази на Йозеф Гьобелс в нацистка Германия, след гибелта си е открит край Гренобъл, Франция, със следи от удушаване.
Един от дребното положителни образци за сполучливо опълчване на режима в книгата на Льоконт е епизодът за някогашния инженер от украински генезис Виктор Кравченко, който по време на Втората международна война съумява да се укрие в Съединени американски щати и даже написва бестселър на име " Аз избрах свободата ". В него той разказва тъмните практики на Кремъл, непознати до тогава на американското общество.
Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) прави всичко допустимо да очерни името на Кравченко, а френският комунистически седмичник " Ле Летр Франсез " разгласява " злостна публикация " по думите на Льоконт, съгласно която Кравченко е " жалка персона ", която е трябвало да се върне в Москва, с цел да бъде съдена за " съществени финансови злоупотреби ". Бившият инженер съумява да завоюва дело за клюка против изданието. Години по-късно, през 1966 година, се самоубива.
" Не е от през днешния ден "
Случилото се с Кравченко припомня на някои от историите в книгата " Троловете на Путин " на финландската журналистка Йесика Аро, в която тя разказва някои модерни очернящи акции на съветски интернет тролове против обществени персони на Запад, в това число против нея самата.
В книгата на Льоконт " виждаме корените на това събитие, то не е от през днешния ден ", споделя Атанасов.
" Всичко, което има в тази книга, което е правил Комитет за Държавна сигурност (на СССР), го откриваме и в това, което прави днешна Русия, като се стартира от отравянията, преследванията в чужбина на врагове, саботажи и се стигне до сътрудниците на въздействие, ухажваните и купувани интелектуалци и публицисти ", споделя още преводачът в свое изявление за БНР.
На 20 август 2020 година най-известният критик на Кремъл Алексей Навални с нервнопаралитично вещество от групата на Новичок. Той се лекува в Германия, а при завръщането си в Русия беше хванат, наказан и затворен да излежи ефикасна присъда по остаряло дело.
През 2018 година някогашният двоен съветски сътрудник Сергей Скрипал и щерка му Юлия бяха отровени в Лондон, като Англия проверява и упрекна няколко руснаци за покушението.
От началото на войната си в Украйна Москва вкара тежка цензура в Русия, в резултат на което бяха задържани хиляди жители. Журналисти на затвор за " подправени вести ", които не съответстват с тезите на Кремъл за развитията във войната.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ