Един филм от преди 13 години влезе в сърцето ми

Един филм от преди 13 години влезе в сърцето ми и остана там. Филм за живота на елементарен духовник от Родопите, избрал да служи на душите на хората.

" Една същинска родопска история ", 2010 година

Впечатлих се от смелите крачки на изтощените му крайници по дълги и прашни пътища. От едрите ръце с изпъкнали вени, държащи ключ, не просто към храм, а към вярата. Хората от родопските села, в които той служи половин век, го считат за светец. Но след гибелта му, той не е публично провъзгласен за подобен. Запитах се какви хора назоваваме през днешния ден светци и има ли ги към момента измежду нас? И потеглих към тези села, с цел да приказвам с хората, да чуя думите им за него.

Из " Една същинска родопска история ", 2010 година | Автор: Антон Хекимян

" Всеки човек си има своя роля на този свят. Господ ми е дал ролята духовник. Ти отговаряш за душите на всички хора като ги слушаш, то дребна ли е работа?! "

- отец Атанас Аролски, с. Хвойна.

Тихото родопско село ни посреща с пронизващите звуци от чук и длето. Те ни водят до дома на един от най-хубавите български статуи. Близо 20 години той твори и живее със фамилията си зад граница. Днес още веднъж е вкъщи.

" Само на 20 метра от тук има един остарял орех, който не си знае годините и в действителност от един от неговите клони аз направих първата си статуя. Идва моментът, в който си казваш, това място ми даде ужасно доста и е време, аз да направя нещо мъничко за него и в случай че всеки си го каже това нещо, би било прелестно ", споделя скулпторът Борис Сариков, който живее в с. Малево

Озовали сме се в най-подходящия дом. Пръстите на майстора извайват облика на индивида, за който желая да науча повече.

" Оставяш ръцете ти сами да вършат. Те са по-мъдри от теб. Човекът, който ти изобразяваш, той би трябвало да ти позволи, да ти разреши ти да направиш нещо за него ", споделя Борис

Из " Една същинска родопска история ", 2010 година | Автор: Антон Хекимян

" Човекът не е единствено тяло. Човекът задоволява тялото с обири, с неистини ли, с измами ли... Храни го, облича го, мие го. Но вътре в индивида има и нещо друго, а то желае по-специални грижи. Има един дух. Една душа. Тази душа не се храни с боб и с потато, а ми се храни със слово " - отец Атанас Аролски, с. Хвойна.

Борис Сариков е създател на монумент на Васил Левски в село Хвойна. При едно от честванията на българския воин, Борис взема решение, че е време да сътвори нова творба. Идеята му в действителност се трансформира в идея. Той живее в село Малево, в което дълги години служи отец Атанас Аролски. Борис стартира да мисли върху това какви монументи имаме през днешния ден и от какви имаме потребност. Местните поданици с наслада прегръщат концепцията. Веднага стартират да събират средства.

" Това е за нас. Неговият облик. Това, което вършим, е за нас самите. От една страна, тъй като имаме леки проблеми с паметта, а въпреки това - просто би трябвало да има един нравствен лидер. Някой, който е толкоз добър, толкоз заслужен и хората да се съотнасят с него, да се съизмерват с него. И тогава започнах да работя по неговия портрет ", споделя Борис

Паметникът, който Борис вае с ръцете и душата си, е чакана освен от жителите на село Малево, само че и от още три села. Всяко домакинство в региона отделя по малко пари, с цел да увековечи делото на свещеника.

" Бяхме на едно следващо честване на паметника на Левски по случай годишнината от неговата крах. И аз го гледах Левски и си споделих на глас – абе не е ли време да създадем един Ботев. Аз съм ваятел, това мога да направя. След това незабавно ми мина и друга мисъл – не е ли по-добре да създадем нещо за човек, който не е толкоз надалеч във времето. Дайте да създадем подобен монумент, подобен бюст на вашия отец. Оказа се внезапно, че извънредно доста хора - баби, които споделят, в този момент ще дам 20 лева, от другата пенсия ще дам още 20 лева Желанието беше доста мощно и по-лека, лека аз започнах да се вглеждам в неговата персона. Човек би трябвало да влезе в облика на индивида, който изобразява ", споделя Борис Сариков

Стана ми още по-любопитно - какъв човек е бил този духовник, та хората през днешния ден желаят да съживят облика му?

Из " Една същинска родопска история ", 2010 година | Автор: Антон Хекимян

" Часът е 4:30. Отец Атанас е станал в 3, с цел да се подготви за празничната литургия. Денят е Богоявление. Службата ще продължи повече от 4 часа, до другите две християнски села - Орехово и Малево – другите две християнски села в Родопите и назад до родното село Хвойна. "

" Отец Атанас Аролски беше обединител. Първата дума, която ми идва на разум е достолепие. В него имаше нещо антично, нещо библейско може би. Като един беловласт патриарх, който крачи из пътищата на някъде и той споделя, че постоянно когато върви, той се моли ", споделя скулпторът

Из " Една същинска родопска история ", 2010 година | Автор: Антон Хекимян

" Смятат, че индивидът е едно материално създание, което е залепено за земята и няма никакви други потребности и чувства. Ти с твоето деяние си обвързван освен със земята, само че и небето. Като вървя някъде и споделям Господи, бъде с мене и аз към този момент не съм самичък, аз не съм самичък. "  

- отец Атанас Аролски, с. Хвойна

" Очите. Те са най-важното нещо. Тези очила като гледаш, с всяка последваща година стават с по-голям диоптер. Като, че ли той гледа и се пробва да открие нещо, което му е все по-трудно да види. Той споделя: Виж какво, когато тялото е гладно и стомахът те боли, ти ще го нахраниш. Когато душата е гладна, тя си стои там и мълчи.. И това просто ме раздруса, тъй като са толкоз нормално казани думи, а в действителност толкоз настоящи за нашето време – за това безмълвие на нашите души ", споделя Борис Сариков

Из " Една Родопска история ", 2010 година | Автор: Антон Хекимян
" Господ като е пуснал индивида на земята и му е дал свободна воля да работи, само че ти отговаряш за тази свободна воля. Дяволът командва… не командва никакъв демон. Човекът си командва себе си. Дяволът, аз мога да го пусна вкъщи, мога и да не го пусна. "

- отец Атанас Аролски, с. Хвойна

" Mислех си, той не е елементарен духовник в този смисъл, който носи инсигниите на властта. И аз му сложих един остарял ключ от остаряла врата, тъй като отново в един от тези филми - ключът за църквата бяха го изгубили и бяха изпаднали в суматоха и той го търсеше, тъй като представяте ли си за малко време тази черква ще остане заключена, а през днешния ден тя какъв брой време към този момент стои заключена. И дано всеки да се замисли за какво отец Аролски – той цялостен живот е отключвал човешките сърца с този ключ…. ", споделя скулпторът

С този ключ, за който Борис Сариков споделя, се отключва църквата в село Хвойна, където отец Аролски служи до края на своя земен път. В двора й срещаме Милка – локалният куриер. Тя събира парите за паметника, който Борис създава.

" Той самият е едно знамение! Моят нравствен татко. Когато е пристигнал в с. Хвойна, се е стресирал, че църквата е била пред съсипия и баба попадийка споделя, че изглеждал като труп ", спомня си Милка Кърнева, гражданин на с. Хвойна

Милка постоянно посещавала фамилията на отец Атанас Аролски. Тя раздавала пенсиите в селото и споделя, че те получавали най-малките пенсии, само че били най-богати духовно.

Из " Една същинска родопка история ", 2010 година | Автор: Антон Хекимян

" Любовта какво прави с хората? Прави ги индивиди. Прави ги хора. А с цел да бъде любовта – би трябвало да имаш религия, вяра и тогава любовта да пазиш. Ако нямаш религия и вяра, любовта не можеш да я запазиш – ще я загубиш. ", споделят отец Атанас Аролски и брачната половинка му в изявление пред Антон Хекимян.

" Той е взел една остаряла кандилница. Кандилницата си я кърпеше, всякакви телчета стягаше и си припомням, че каза -  аз съм като остарялата кандилница – кърпят ме от тук, кърпят ме от там.

Аз мисля, че можеше още да живее още, просто го съкруши тъгата, когато умря едната му щерка - Мария. После неговото опело беше… ангелско. По този метод го изпратихме. А на самия гроб нямаше човек, който да не заплаче ", споделя Милка Кърнева

" Винаги ми е помагал и ще не преставам да диря помощ от отвъдното. Той продължава да ми оказва помощ. Аз си го броя за светец. Той ми е посочил по какъв начин да пребивавам – с положителното напред. Във всеки неприятен човек може да е мъничко, само че има положително и би трябвало да постъпиш по този начин, че да го събудиш. Той го правеше това. Умееше ", прибавя още Милка.

Из " Една същинска родопска история ", 2010 година | Автор: Антон Хекимян

" Чувства се една дефицит на благоприятни условия, които пречат на служението. Искам да си отида, само че не ме пускат.
Няма кой да ме наследи, няма почитатели. Свещениците отиват в града, не са по селата… "

- отец Атанас Аролски, с. Хвойна.

Църквите в четирите села, в които отец Аролски е служил, през днешния ден са заключени. Отварят се, при потребност от неговия племенник, приел отговорността да продължи делото му. Откриваме го в храма в Павелско - селото на рода им. В двора на светата обител живеят 65 костенурки. Може би не инцидентно. Костенурката е знак на мъдрост, самообладание и дългоденствие.

" Чичо нямаше пръсти тук на ръката и където ги хващаше книгите и ги късаше. И аз си ги вардя. Сантиментална стойност имат за мен. Кръст ми е дал също и него си го вардя. Той ми беше нравствен изповедник на мен. Най-впечатляващото нещо беше в Златоград, го хвърлили зад граница, в гръцко, вързан… Един полковник, обаче се смелил и се върнал. Този същия полковник е забранил рейсове водачи да го качва да го взимат. От тогава от Златоград е ходел пешком в раница да взима свещи, можете ли да си визиите?! ", споделя отец Апостол Аролски, племенник на отец Атанас Аролски.

Из " Една същинска родопска история ", 2010 година | Автор: Антон Хекимян

" - Сила от къде намираш?
 - Отгоре. Прекръстя се и крещя, Господи помагай ми… по този начин става. Отгоре! ",

- отец Атанас Аролски, с. Хвойна.

" Комунистите на времето желали хората да не имат вяра, да не посещават църкви. Той е служил на Великден с двама боеца начело в Златоград. Разказва ми по какъв начин като станало 12ч. вечерта и излезнал извън и споделил Христос Воскресе 3 пъти и хората насреща, на всички места светят със свещички от домовете си и дават отговор Воистина Воскресе! ", споделя отец Апостол Аролски за чичо си.

След гибелта на отец Атанас Аролски множеството църкви в региона опустяват или затварят порти. На Великден в нито едно село в региона няма работа. Църквите са отворени, само че няма духовник. Така е и на Рождество Христово.

" Много пъти ме упрекват тук по селата – нямаме поп, нямаме поп, за какво ни остави? Те ме оставиха, не аз тях, тъй като в църквата на работа идват 5 индивида. В началото като започнах тук, имаше 25 баби, които пееха. От тези 25 баби няма и една жива, а нови не идват ", споделя отец Апостол Аролски.

Докато си мисля за вярата и място й в живота на хората през днешния ден, се чудя - дали църквите са празни, тъй като селата са обезлюдени или храмовете са затворени, тъй като липсват свещеници. Неусетно стигаме до дома на отеца. Тук живеят брачната половинка му - Гина и другата му щерка - Елена. Чакаме дълго. Не ни позволяват. Но внезапно се случва нещо… Земята се раздрусва. Разтърсването й като че ли е знак, благословия да бъдем признати.

" Спомних си нещо и по тази причина ви пуснах. Баща ми споделяше по този начин - " Елено, в случай че някой пристигна на вратата, отваряш вратата и незабавно го каниш на двора, и го питаш от какво има потребност. И в случай че можеш, незабавно му помагаш ", споделя Елена Димитрова, щерка на отец Атанас Аролски

Елена ни споделя за кандилото в стаята на татко й. От 10 години, то в никакъв случай не е изгасвало, даже за секунда. Денонощно гори. Майката на Елена, който е столетница има вяра, че кандилото ще годи, до момента в който тя е жива, а Елена споделя, че кандилото е тяхната черква.

Елена държи дома на татко си ненарушим. Отваря за нас единствено предверието, в което се пазят мемоари за дълголетния им жанр. Къщата е на възрастта на майка й - през днешния ден тя е на 100. Баща й умира на 95, а починалата й доживява 116-годишна възраст.

" Той искаше да има доста цветя. Казваше ми Ленушка, на галено. Беше доста въздържан. Винаги ходеше при цветята и кокошките и в случай че му е мъчително - там да си поплаче. Винаги ми споделяше: Ленушка, няма да бъдеш тъжна, иди виж по какъв начин е цъфнал здравецът, божура, невена... ", разказва дъщерята на отеца

Животът на татко й кара Елена да има вяра, че молитвата е знамение.

" Това е същински случай. Разказа ми я Елена - моя адашка. Тя има в едно селце Студенец къща. Обаждат й се по телефона и й споделят, че страховит пожар има в селото, отива към къщата й. Тя незабавно идва в дома ни и моли татко ми да вземе книгите с молитвите. Баща ми незабавно отива в църквата. Това става за секунди и хората й споделят по телефона, идва огънят на 200 м. и споделя, че сега, в който гори всичко, страховит дъжд се излива и пред нейния предел огънят стопира. Тя счита, че моят татко е избавил дома й, тъй като той споделяше, че когато една молитва е от сърце, тя идва, стига при който и да е… ", споделя Елена

Чудесата на отец Атанас не стопират и до през днешния ден. Хора от цялата страна изпращат блага.

" Няма да не помни от селото една по този начин бедна жена идва и споделя: Отец, знам, че през днешния ден си роден, толкоз съм бедна, само че толкоз те обичам. И носи няколко яйчица от кокошките и един буркан домашно мляко. Направо се разплаках тогава ", споделя още дъщерята на отеца.

Елена постоянно ще помни още една история, когато домът й е посетен от младо семейство с едногодишно дете. Те носят блага за отеца, тъй като имат вяра, че по време на сложното раждане, той е оказал помощ, с цел да се роди живо и крепко детенцето им.

" Ражда в една болница в София и споделя, че надали ще ме спасят детето. В същото време малкия екран излъчва  кино лентата, който Антон Хекимян беше пуснал, да е жив и здрав. По малкия екран дават по какъв начин татко ми върви по веднъж с едно черно расо. Там, където дамата ражда има телевизорче и й споделят: Гледаш ли този отец, моли се и гледай тв приемника и кажи Господи… ", Елена споделя част от описа на фамилията.

Един от най-тежките мемоари за Елена остават ръцете на татко й, по които имало белези. Многократно, до момента в който бил жив, в първите му години на служене - той бил преследван, връзван и обичай.

Из " Една същинска родопска история ", 2010 година | Автор: Антон Хекимян

" Хората имат вяра, само че на първо място се грижат за телата, в сравнение с за душите, за какво? Защото душата мълчи.
Тя не е по този начин да желае като тялото. Тялото  - то ще те накара да убиеш, с цел да го нахраниш, само че душата не е по този начин. Тя ще те измъкне от този свят. Ако имаш религия... Вяра имаш ли? В какво вярваш, защо се надяваш? "  

- отец Атанас Аролски, с. Хвойна.

Отец Атанас Аролски е роден на 1 ноември 1919 година в с. Павелско. След `43 година е назначен в храм " Св. Георги " в Златоград. Там той служи 50 години. От 1989 върви пеш, с цел да обслужва още 4 родопски села. През 2015 година, на 95-годишна възраст – умира.

Това е портретът на един светец. Той е подобен в мозъците и душите на хората, до които се е докоснал.
Паметникът, за който всички отделят пари е съвсем подготвен, само че са нужни още средства. Хората от родопските места, където е служил се надяват, че за неговата респект ще се отреди уместно място.

Епип на " Портрет на светец "

Радиана Божикова, режисьорАлександр Осиченко, операторАлександра Табакова, режисьор на монтажаВенера Русинкова, художникПродуцент: Антон Хекимян