Един фестивален филм, какъвто е Посоки, показа, че може да

Един фестивален филм, какъвто е " Посоки ", сподели, че може да бъде зрителски. След миналия уикенд сме на второ място по гледаемост след един американски блокбъстър. Това сподели в предаването " Хоризонт до обед "  режисьорът Стефан Командарев за новия си филм. 

Запитан за салдото сред отчаянието и вярата във кино лентата, Командарев означи:

Ироничният тук-там комизъм беше един от методите да смесим тъжните моменти от нашата реалност с вярата, която всички ние имаме. Защото, изхождайки от вица, който се чува във кино лентата ( " България е страна на оптимистите, тъй като песимистите и реалистите от дълго време я напуснаха " - бел. ред.), ние сме от оптимистите, аз съм от оптимистите. И някак сме създали този филм с вярата, че показвайки си кривиците, както споделяше преди време Захари Стоянов, може да се опитаме да ги надигнем. Този наш оптимизъм и тази наша вяра се появи в много моменти от кино лентата.  

В отговор на въпрос дали медицината му е помогнала да направи точна дисекция на българското общество от годините на прехода, Стефан Командарев уточни:

Медицината ми даде чисто житейски опит. Имал съм опция много години да виждам живота откъм тъмната му страна - лечебните заведения. Шест години работих като санитар, до момента в който бях студент и пет години като доктор. Този житейски опит е по някакъв метод скъп и той е, който оказва помощ. 

След " Светът е огромен и избавление дебне отвред ", " Съдилището " и " Посоки ", идващият план на режисьора ще се движи в сходна посока:

Идеята е да създадем нещо като трилогия, да се опитаме да портретираме обществото чрез нощните коли, които кръстосват София. Този път сме избрали патрулките, три двойки патрулиращи служители на реда. Имаме към този момент подготвен сюжет. Характерното в него е, че хуморът е много повече. В момента приготвяме фотосите, търсим пари, само че посоката е тази.

Цялото изявление, както и документален фрагмент от филмовия откъс на лентата, слушайте в звуковия файл.