Фалирала ли е държавата - какво всъщност пише в доклада на Министерство на финансите?
Един отчет на Министерство на финансите разбуни духовете тези дни и докара до чертаенето на мрачни картини и апокалипсис – за рухване на валутния ръб, заем отМВФ и даже банкрут на страната. Дори се наложи часове, откакто елементи от отчета изтекоха в медиите, финансовият министър Росица Велкова да даде изключителна конференция, на която изясни, че страната не е изправена пред банкрут.
" Искам да уверя българските жители, че няма риск от банкрут. Държавата не е банкрутирала и няма риск! Няма риск и за валутния ръб. При изискване, че ние следваме една дълготрайна фискална политика, която е в границите на 3%, тези опасности не са налице. Не може това да е банкрутирала страна, при изискване, че ние си плащаме постоянно бюджетните заплащания, отговорностите, пенсиите.
Другата седмица ще платим 3 милиарда дълг. Фискалният запас, след заплащането и погасяването на дълга, ще бъде в диапазон от 10 милиарда, тъй че това не е банкрутирала страна и няма тези опасности. Тези опасности са при един сюжет, който защото сме служебно държавно управление, ние не би трябвало да променяме и да вършим политика, само че в тази ситуация предлагаме ограничения, с цел да осигурим фискална непоклатимост и да се обезпечат всички заплащания при недостиг от 3% ", изясни през днешния ден, 16 март по Българска национална телевизия Росица Велкова.
Министерство на финансите би трябвало да създаде и предложи бюджет за тази година, защото подобен няма. В момента е в действие удълженият бюджет за предходната година, тъй като служебното държавно управление не внесе нов, а последното Народно заседание реши да удължи действието на остарелия.
Сега Министерство на финансите разгласи, че стартира процедура по правене на бюджет за 2023 година Всъщност отчетът на министър Росица Велкова е просто опипване на почвата и проявление на обстановката в стопанската система ни все още. Това демонстрира и името му – „ за одобрение на параметри, допускания и ограничения за създаване на план на Закон за държавния бюджет на България за 2023 година, обновена средносрочна бюджетна прогноза за интервала 2023 г.-2025 година като претекстове към него и бюджетна прогноза за 2024 г.-2026 година ”
Какво в действителност се споделя в отчета, с който разполага:
Разчетите на Министерство на финансите демонстрират, че в случай че се резервира действието на признатите през предходната година политики и фискалните резултати от тях, целогодишният резултат за 2023 година допуска доста утежняване на бюджетното салдо на бранш „ Държавно ръководство ” в размер на 6,9 на 100 от Брутният вътрешен продукт, за което Министерство на финансите алармира още от август месец.
въведените данъчни облекчения и понижените данъчни ставки, които имат негативно отражение върху бюджетните приходи;увеличението на непрекъснатите разноски – като да вземем за пример пенсии, обществени разноски и възнаграждения;нереализираните европейски и национални капиталови стратегии.
Всички тези аргументи ще доведат до нарастване на недостига в порядъка на 6-7% от Брутният вътрешен продукт, демонстрират сметките на финансовото министерство.
„ При тези параметри, без предприемането на консолидиращи ограничения, се обрисуват следните опасности:
Сериозно се утежнява в средносрочен проект поддържаната фискална устойчивост;Променя се структурата на разноските в интерес на непрекъснатите разноски за обществени заплащания и хонорари и липса на еластичност за отпадане на настоящи и осъществяване на нови политики и програми;Увеличава се рискът от включване на страната ни в процедура на несъразмерен бюджетен недостиг още на база прогнози за нарушение на фискални правила, което поражда отговорности за предприемане на незабавни, коригиращи ограничения, неизпълнението на които може да докара до наказания от Европейска комисия, включително прекъсване на част или всички задължения по Европейските структурни и капиталови фондове;Отлагане за неопределен срок присъединението на страната към еврозоната или слагане на условия за смяна на закрепения към сегашния миг курс на лв. към еврото;Вероятност за утежняване на кредитния рейтинг на страната;Повишаване на цената на дълговото финансиране и усложнения при издаване на външни и вътрешни заеми, което ще сътвори ликвидни проблеми за финансиране на бюджетните разноски, както и ще докара до доста повишение на лихвените разноски за обслужване на дълга. При този сюжет може да се наложи страната ни да употребява заем от МВФ, който също ще наложи рестриктивни фискални условия като условия за даването на заема;При опазване на обрисуваните отрицателни трендове за недостига се усилва опцията с ускорени темпове да се приближим към горните граници на дълговия аршин от 60% от Брутният вътрешен продукт ”, написа в документа.
За да не се стигне до тези резултати, от ведомството на Росица Велкова показват, че са разпознали вероятни ограничения в приходната и разходната част на бюджета, с които да се обезпечи фискалната резистентност и опазване на Маастрихтските критерии.
„ Следва да се има поради, че част от ограниченията са неотложни и непопулярни, като в приходната част засягат ограничения в региона на данъчната политика – отпадане на понижени ставки за Данък добавена стойност и акцизи, увеличение на акцизните ставки за електронните цигари и други тютюневи произведения, облагане на свръхпечалбите и усилване на фискалния надзор, установяване на 100% дял за страната от държавните предприятия и така нататък ”, признава министър Велкова.
В частта на разноските една от ограниченията е заледяване на политиката по приходите, като се изключи растежа на минималната работна заплата, според разпоредбите на Кодекса на труда. „ По този метод ще се обезпечат средства за осъвременяване на пенсиите според Кодекса за обществено обезпечаване ”, аргументират се от Министерство на финансите.
На втория стадий от бюджетната процедура за 2024 година първостепенните разпоредители с бюджет – министерствата, при подготовката на проектобюджетите ще отразят в прогнозите си за интервала 2024 г.-2026 година резултата от минималната работна заплата, като за задачата е очакван буфер в централния бюджет.
Затова те би трябвало да понижат разноските си за прехрана и финансовите разноски с не по-малко от 10 на 100, се предлага в отчета. Трябва да се забрани преструктуриране на утвърдените финансови разноски и да се дефинира по-висок предел за вдишване на дълг за обезпечаване на задоволителна ликвидност през 2023 година, при положение на настъпване на неподходящи условия.
Според министър Велкова резултатът от ограниченията ще бъде поддържане на бюджетен недостиг до 3 на 100 от Брутният вътрешен продукт.
От документа излиза наяве, че някои от министерствата одобряват препоръчаните промени без забележки като да вземем за пример Министерството на здравеопазването, на електронното ръководство, Министерство на енергетиката, Министерство на туризма, Министерство на младежта и спорта и на стопанската система.
Според Министерство на образованието обаче отпадането на понижените данъчни ставки за Данък добавена стойност и акцизи ще доведат до увеличение на цената на крайните консуматори, което ще се отрази отрицателно върху финансовата непоклатимост на институциите в системата на предучилищното и учебното обучение, на държавните висши учебни заведения и на научните институти.
Ако не бъде удължено след 1 юли действието на прилаганата все още по-ниска данъчна ставка за Данък добавена стойност за доставка на централно отопление и на природен газ, то за доста от просветителните институции съществува риск от неспособност да си заплащат разноските за отопление, което може да докара през последното тримесечие на 2023 година до прекратяване на присъствения образователен развой, показват от МОН.
Според ведомството анулацията на нулевата ставка за Данък добавена стойност за доставките самун и брашно и произлизащото от това нарастване на цените на питателните артикули, в детските градини и учебните заведения ще възникне дефицит на средства за хранене на децата. Ако това се случи, от МОН упорстват да се усили издръжката за един възпитаник в делегираните бюджети. Според други министерства, като това на защитата и вътрешните работи, намаляването с 10% на разноските на ведомствата ще попречва естественото им действие.
Всички тези хрумвания, показани от Министерство на финансите, занапред би трябвало да добият приключен и формален тип. Предстои и министерството да разгласява за публично разискване концепциите за промени в данъчните закони.
От оповестеното от министъра излиза наяве, че е заложено еднократно облагане на свръхпечалбата за всички предприятия, като свръхпечалбата ще бъде изчислена съгласно европейски правилник - осредняват се облагите за 2019 година, 2020 година и 2021 година, усилват се с 20% и се съпоставят с осъществената облага за 2022 година, а върху разликата се начислява 33% налог. Плащането се предлага да е посредством предплатени вноски от 1 юли всеки месец, а изравняващата вноска да се прави през 2024 година
Предвижда се още тол таксите и концесионните такси да се актуализират с инфлацията.
Проектът за бюджет би трябвало да бъдесъгласуван и в Националния съвет за тристранно съдействие, а и синдикатите, и работодателите към този момент се оповестиха срещу по-голяма част от тях. След това планът на бюджет би трябвало да влезе за разискване в Народното събрание, където даже да се гласоподава, ще претърпи съществени корекции. А че би трябвало да понижим разноските, са безапелационни всички икономисти.
" Искам да уверя българските жители, че няма риск от банкрут. Държавата не е банкрутирала и няма риск! Няма риск и за валутния ръб. При изискване, че ние следваме една дълготрайна фискална политика, която е в границите на 3%, тези опасности не са налице. Не може това да е банкрутирала страна, при изискване, че ние си плащаме постоянно бюджетните заплащания, отговорностите, пенсиите.
Другата седмица ще платим 3 милиарда дълг. Фискалният запас, след заплащането и погасяването на дълга, ще бъде в диапазон от 10 милиарда, тъй че това не е банкрутирала страна и няма тези опасности. Тези опасности са при един сюжет, който защото сме служебно държавно управление, ние не би трябвало да променяме и да вършим политика, само че в тази ситуация предлагаме ограничения, с цел да осигурим фискална непоклатимост и да се обезпечат всички заплащания при недостиг от 3% ", изясни през днешния ден, 16 март по Българска национална телевизия Росица Велкова.
Министерство на финансите би трябвало да създаде и предложи бюджет за тази година, защото подобен няма. В момента е в действие удълженият бюджет за предходната година, тъй като служебното държавно управление не внесе нов, а последното Народно заседание реши да удължи действието на остарелия.
Сега Министерство на финансите разгласи, че стартира процедура по правене на бюджет за 2023 година Всъщност отчетът на министър Росица Велкова е просто опипване на почвата и проявление на обстановката в стопанската система ни все още. Това демонстрира и името му – „ за одобрение на параметри, допускания и ограничения за създаване на план на Закон за държавния бюджет на България за 2023 година, обновена средносрочна бюджетна прогноза за интервала 2023 г.-2025 година като претекстове към него и бюджетна прогноза за 2024 г.-2026 година ”
Какво в действителност се споделя в отчета, с който разполага:
Разчетите на Министерство на финансите демонстрират, че в случай че се резервира действието на признатите през предходната година политики и фискалните резултати от тях, целогодишният резултат за 2023 година допуска доста утежняване на бюджетното салдо на бранш „ Държавно ръководство ” в размер на 6,9 на 100 от Брутният вътрешен продукт, за което Министерство на финансите алармира още от август месец.
въведените данъчни облекчения и понижените данъчни ставки, които имат негативно отражение върху бюджетните приходи;увеличението на непрекъснатите разноски – като да вземем за пример пенсии, обществени разноски и възнаграждения;нереализираните европейски и национални капиталови стратегии.
Всички тези аргументи ще доведат до нарастване на недостига в порядъка на 6-7% от Брутният вътрешен продукт, демонстрират сметките на финансовото министерство.
„ При тези параметри, без предприемането на консолидиращи ограничения, се обрисуват следните опасности:
Сериозно се утежнява в средносрочен проект поддържаната фискална устойчивост;Променя се структурата на разноските в интерес на непрекъснатите разноски за обществени заплащания и хонорари и липса на еластичност за отпадане на настоящи и осъществяване на нови политики и програми;Увеличава се рискът от включване на страната ни в процедура на несъразмерен бюджетен недостиг още на база прогнози за нарушение на фискални правила, което поражда отговорности за предприемане на незабавни, коригиращи ограничения, неизпълнението на които може да докара до наказания от Европейска комисия, включително прекъсване на част или всички задължения по Европейските структурни и капиталови фондове;Отлагане за неопределен срок присъединението на страната към еврозоната или слагане на условия за смяна на закрепения към сегашния миг курс на лв. към еврото;Вероятност за утежняване на кредитния рейтинг на страната;Повишаване на цената на дълговото финансиране и усложнения при издаване на външни и вътрешни заеми, което ще сътвори ликвидни проблеми за финансиране на бюджетните разноски, както и ще докара до доста повишение на лихвените разноски за обслужване на дълга. При този сюжет може да се наложи страната ни да употребява заем от МВФ, който също ще наложи рестриктивни фискални условия като условия за даването на заема;При опазване на обрисуваните отрицателни трендове за недостига се усилва опцията с ускорени темпове да се приближим към горните граници на дълговия аршин от 60% от Брутният вътрешен продукт ”, написа в документа.
За да не се стигне до тези резултати, от ведомството на Росица Велкова показват, че са разпознали вероятни ограничения в приходната и разходната част на бюджета, с които да се обезпечи фискалната резистентност и опазване на Маастрихтските критерии.
„ Следва да се има поради, че част от ограниченията са неотложни и непопулярни, като в приходната част засягат ограничения в региона на данъчната политика – отпадане на понижени ставки за Данък добавена стойност и акцизи, увеличение на акцизните ставки за електронните цигари и други тютюневи произведения, облагане на свръхпечалбите и усилване на фискалния надзор, установяване на 100% дял за страната от държавните предприятия и така нататък ”, признава министър Велкова.
В частта на разноските една от ограниченията е заледяване на политиката по приходите, като се изключи растежа на минималната работна заплата, според разпоредбите на Кодекса на труда. „ По този метод ще се обезпечат средства за осъвременяване на пенсиите според Кодекса за обществено обезпечаване ”, аргументират се от Министерство на финансите.
На втория стадий от бюджетната процедура за 2024 година първостепенните разпоредители с бюджет – министерствата, при подготовката на проектобюджетите ще отразят в прогнозите си за интервала 2024 г.-2026 година резултата от минималната работна заплата, като за задачата е очакван буфер в централния бюджет.
Затова те би трябвало да понижат разноските си за прехрана и финансовите разноски с не по-малко от 10 на 100, се предлага в отчета. Трябва да се забрани преструктуриране на утвърдените финансови разноски и да се дефинира по-висок предел за вдишване на дълг за обезпечаване на задоволителна ликвидност през 2023 година, при положение на настъпване на неподходящи условия.
Според министър Велкова резултатът от ограниченията ще бъде поддържане на бюджетен недостиг до 3 на 100 от Брутният вътрешен продукт.
От документа излиза наяве, че някои от министерствата одобряват препоръчаните промени без забележки като да вземем за пример Министерството на здравеопазването, на електронното ръководство, Министерство на енергетиката, Министерство на туризма, Министерство на младежта и спорта и на стопанската система.
Според Министерство на образованието обаче отпадането на понижените данъчни ставки за Данък добавена стойност и акцизи ще доведат до увеличение на цената на крайните консуматори, което ще се отрази отрицателно върху финансовата непоклатимост на институциите в системата на предучилищното и учебното обучение, на държавните висши учебни заведения и на научните институти.
Ако не бъде удължено след 1 юли действието на прилаганата все още по-ниска данъчна ставка за Данък добавена стойност за доставка на централно отопление и на природен газ, то за доста от просветителните институции съществува риск от неспособност да си заплащат разноските за отопление, което може да докара през последното тримесечие на 2023 година до прекратяване на присъствения образователен развой, показват от МОН.
Според ведомството анулацията на нулевата ставка за Данък добавена стойност за доставките самун и брашно и произлизащото от това нарастване на цените на питателните артикули, в детските градини и учебните заведения ще възникне дефицит на средства за хранене на децата. Ако това се случи, от МОН упорстват да се усили издръжката за един възпитаник в делегираните бюджети. Според други министерства, като това на защитата и вътрешните работи, намаляването с 10% на разноските на ведомствата ще попречва естественото им действие.
Всички тези хрумвания, показани от Министерство на финансите, занапред би трябвало да добият приключен и формален тип. Предстои и министерството да разгласява за публично разискване концепциите за промени в данъчните закони.
От оповестеното от министъра излиза наяве, че е заложено еднократно облагане на свръхпечалбата за всички предприятия, като свръхпечалбата ще бъде изчислена съгласно европейски правилник - осредняват се облагите за 2019 година, 2020 година и 2021 година, усилват се с 20% и се съпоставят с осъществената облага за 2022 година, а върху разликата се начислява 33% налог. Плащането се предлага да е посредством предплатени вноски от 1 юли всеки месец, а изравняващата вноска да се прави през 2024 година
Предвижда се още тол таксите и концесионните такси да се актуализират с инфлацията.
Проектът за бюджет би трябвало да бъдесъгласуван и в Националния съвет за тристранно съдействие, а и синдикатите, и работодателите към този момент се оповестиха срещу по-голяма част от тях. След това планът на бюджет би трябвало да влезе за разискване в Народното събрание, където даже да се гласоподава, ще претърпи съществени корекции. А че би трябвало да понижим разноските, са безапелационни всички икономисти.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ