Карбовски отчаян: Един умира, друг тържествува!
Един добър фотограф умря. А Смъртта на един човек у нас радва другия човек. И Смъртта му ражда обети и закани. Така стартира коментара си за събитията към гибелта на фотографа Цветан Томчев известният някогашен публицист Мартин Карбовски.
Някой умира, различен тържествува, трети се заканва, че знае имената на враговете си.
Кога е било това? И за какво го вършиме? И по какъв начин продължава това? Дайте си сметка, простаци. И от едната, и от другата страна.
Радостта на едни българи от гибелта на други българи, търсенето на Божие божество, наказване поради убеждения е злокобна процедура, без значение кой я упражнява.
Едните приказват за християнство, само че не помнят да простят. Другите говореха против речта на омразата, през днешния ден бълват гущери и змии. Ескалация на злобата. Дойде, яздеща коня на Покварата.
Прекратете всичко това. Това е вбесяване, то идва от бесовете. Жалете за всеки отишъл си - като родственици. Мъртвият не ни е зложелател.
Да, знаем че на някои хора мъртвият им стана зложелател. Бутането на монументи е омраза с мъртвите. Но не отвръщайте със същото. Всички ще сме на една алея на гробищата. И в случай че засадим през днешния ден семената на бесовете, децата ни ще берат плодовете им. А плодовете на беса са войни и изгниване.
България гние от думите ви какъв брой радостни сме от гибелта на сътрудника. Закани се сипят от другата страна. Боже мой, какъв инструмент сме ние, в случай че някой различен опъва струните ни до разкъсване?!
Помирение ни би трябвало. Побутнете мразещия да не ненавижда, кълнящия да не кълне и тържествуващия от гибелта на българина дано да не е българин.
Иначе ще се самоубием от нелепост. От непознато подкокоросване. Прощавайте. Не се опасявайте от другия. Не ескалирайте бесовете. Не ги отглеждайте като карцином. Болката не е от загубата. Болката е в раздела, в пропастта, която без причина и мотив ражда война в душите и е празненство на клоаката на връзките, която сами си построихме.
Спрете се, бе. Всички се спрете.
Някой умира, различен тържествува, трети се заканва, че знае имената на враговете си.
Кога е било това? И за какво го вършиме? И по какъв начин продължава това? Дайте си сметка, простаци. И от едната, и от другата страна.
Радостта на едни българи от гибелта на други българи, търсенето на Божие божество, наказване поради убеждения е злокобна процедура, без значение кой я упражнява.
Едните приказват за християнство, само че не помнят да простят. Другите говореха против речта на омразата, през днешния ден бълват гущери и змии. Ескалация на злобата. Дойде, яздеща коня на Покварата.
Прекратете всичко това. Това е вбесяване, то идва от бесовете. Жалете за всеки отишъл си - като родственици. Мъртвият не ни е зложелател.
Да, знаем че на някои хора мъртвият им стана зложелател. Бутането на монументи е омраза с мъртвите. Но не отвръщайте със същото. Всички ще сме на една алея на гробищата. И в случай че засадим през днешния ден семената на бесовете, децата ни ще берат плодовете им. А плодовете на беса са войни и изгниване.
България гние от думите ви какъв брой радостни сме от гибелта на сътрудника. Закани се сипят от другата страна. Боже мой, какъв инструмент сме ние, в случай че някой различен опъва струните ни до разкъсване?!
Помирение ни би трябвало. Побутнете мразещия да не ненавижда, кълнящия да не кълне и тържествуващия от гибелта на българина дано да не е българин.
Иначе ще се самоубием от нелепост. От непознато подкокоросване. Прощавайте. Не се опасявайте от другия. Не ескалирайте бесовете. Не ги отглеждайте като карцином. Болката не е от загубата. Болката е в раздела, в пропастта, която без причина и мотив ражда война в душите и е празненство на клоаката на връзките, която сами си построихме.
Спрете се, бе. Всички се спрете.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ