Майката на Джеко го спасила от бомба: Зловещата история на босненската звезда
Един Джеко е централна фигура в триумфа на Босна и Херцеговина. 40-годишният нападател оказа помощ на своята татковина да доближи до международното състезание. Отборът реализира този триумф след трагични победи с дузпи над Уелс и Италия. По време на тези щастливи мигове босненската суперзвезда показа една злокобна история. Тя датира от неговото детство по време на тежкия Балкански спор.
Джеко разкрива по какъв начин неговата майка е избавила живота му по знамение. Тогава той е бил едвам на шест години. Малкият Един желал да излезе на открито и да играе футбол. Неговите другари към този момент го чакали на нормалното място в Босна. Майка му обаче била водена от предусещане в оня предопределен ден. Тя изрично отказала да го пусне на открито.
Само няколко минути по-късно се случила голяма покруса. На мястото, където децата играели, избухнала мощна бомба. Взривът умъртвил приятелите му на улицата. Този миг остава запечатан вечно в съзнанието на футболиста.
Майка ми избави живота ми, когато бях на 6 година. Тя не ме пусна да изляза на открито, с цел да играя футбол с приятелите си в Босна. Само няколко минути по-късно на тъкмо това място избухна бомба, която умъртви приятелите ми. Заради войната нямах детство, само че всичко това ме направи по-силен
Войната в Босна е оставила дълбоки белези върху характера на играча. Той споделя, че неналичието на обикновено детство го е калила. Преживяното принуждение и загубата на близки са го създали по-силен човек. Днес той употребява тази вътрешна мощ на футболния терен. Неговата резистентност въодушевява цяла нация в сложни моменти.
Класирането на Босна и Херцеговина за международното е историческо достижение. Джеко изигра основна роля в елиминирането на Италия и Уелс. По време на тези мачове имаше и забавни странични случки. Например, едно босненско момче за топки откраднало „ пищова “ на Донарума при елиминацията на Италия. Тези страсти допълват картината на огромния футболен триумф за страната.
Един Джеко не не помни корените си и своите изгубени приятели. Той посвети класирането за международното състезание точно на тях. Футболистът си спомня по какъв начин са играли дружно на улицата всеки следобяд. Тези мемоари му дават мотивация да продължава напред. За него всяка победа е метод да уважи паметта на починалите.
Босненската суперзвезда акцентира, че претърпяното по време на войната е оформило неговата персона. Въпреки болката, той намира сили да популяризира страната си по света. Успехът на Босна и Херцеговина е плод на доста труд и ограничения. Самият Джеко е знак на това възобновление посредством спорт.
Семейството постоянно е било опора за нападателя в сложните моменти. Майка му остава неговият максимален воин поради решението си в оня ден. Джеко постоянно мисли за приятелите, които не са имали неговия шанс. За него футболът е освен това от игра. Това е метод да опише своята история и историята на своя народ.
Майката на Един Джеко избавя живота му, когато той е на 6 години.
Бомба убива неговите другари на мястото, където той е трябвало да играе.
Босна и Херцеговина се класира за международното след победи над Уелс и Италия.
Джеко посвещава футболния триумф на своите починали в момчешките години другари.
