Жулиано Белети за финала през 2006-а: Не можех да повярвам, че това се случва на мен
Един десен бек донесе успеха за Барселона против Арсенал с 2:1 на финала в Шампионската лига в Париж. Казва се Жулиано Белети. Денят е 17 май 2006 година. Бразилският бранител споделя за него в рубриката на Христо Стоичков за предаването „ Код Спорт “ по ТВ+.
Жулиано Белети: Веднага, откакто означих гола, коленичих на тревата и покрих лицето си с ръце. Не можех да допускам, че това се случва с мен. Беше мъчно да го осъзная, а през това време всички мои съотборници бяха на купчина върху мен. В предходното издание на Шампионската лига можехме да създадем и повече. Когато се замисля за сезона в Шампионската лига 2005/06, целият тим знаеше, че сме можели да реализираме повече. Убедени бяхме всички, без изключение. И ето, че опцията за огромния триумф още веднъж бе пред нас и нямахме право да я пропуснем. Когато в нашия парижки хотел, на анализа преди мача, не видях моето име на таблото с титулярите, в продължение на 8-10 секунди се почувствах печален. Но след това се концентрирах и започнах да чувам какво ни приказва треньорът, който ни надъхваше в рейса и в съблекалнята. Бях изцяло потънал в духа на мача, тъй че в случай че треньорът има потребност от мен, да бъда на върха на опциите си. Когато слязохме от рейса на стадиона, отидохме да забележим терена и да усетим атмосферата. Потърсих с взор фамилията си на трибуните. Срещнахме един тим, който беше на върха на формата си. А моята вяра беше да оказа помощ на Роналдиньо да стане номер 1 в света. Но против нас имаше футболисти като впечатляващия Жилберто Силва, Ашли Коул в най-хубавите си времена, Сол Кембъл, който беше необикновен. Изпитвахме огромен почит към този противник и това доста ни оказа помощ. Справихме се доста добре против този в действителност доста мощен конкурент.
Когато си запаса, имаш голямото предпочитание да окажеш помощ и в същото време се чувстваш подтиснат, че не можеш да го сториш отвън терена. Феновете на Барса ме нарекоха след това “Лео от Париж”. Но за мен “Лео от Париж” беше Виктор Валдес. Без него на вратата щяха да ни вкарат най-малко четири гола. Oтбелязаха ни от статично състояние. Нещо, което бяхме упражнявали неведнъж, знаейки, че Арсенал е доста мощен в този съставен елемент. Но Сол Кембъл беше доста висок, доста мощен, отскочи високо, откри топката чудесно и вкара с глава. Когато се прибрахме в съблекалнята, всички бяха доста превъзбудени и говореха, спореха...Аз им споделих: “Чакайте, умерено, има още 45 минути.”
През второто полувреме трябваше ние да поемем контрола върху играта и макар че тогава беше към момента доста млад, Иниеста стори нужното, като че ли някаква магия сe получи на терена с неговото появяване. Хенрик Ларсон беше от тези футболисти, чиято игра не зависеше от нищо. Нямаше значение дали играем някой мач без изключително значение или полуфинал, край в Шампионската лига. Винаги се представяше на едно и също равнище, а това не е особено за доста футболисти. Така че Ларсон бе в основата на спечелването на трофея. За мен беше изненадващо, че Рийкард ме повика и ми сподели да затоплям. Губехме с 0:1, а на терена към този момент бяха се появили Иниеста и Ларсон. Така, че не се виждаше очевидната нова промяна при този резултат. Чувствах се доста спокоен, само че нямам никаква концепция какво ми сподели Рийкард преди да вляза. Докато можеше да играе напред, Анри създаваше доста проблеми и положения. Но Арсенал към този момент се прибра в своята половина и ние се възлолзвахме от това. Самуел Ето’o вкара изравнителния гол.
in 2006, Barcelona became champions in Paris |
— UEFA Champions League (@ChampionsLeague)
Видяхме лицата на играчите на Арсенал. Разочарованието беше изписано на лицата им. Тогава ние натиснахме и се възползвахме от това. Започнахме още повече да пресираме. Една отбита от отбраната на Арсенал топка се озова у мен. Тогава видях Ларсон в наказателното поле и му я подадох. А Ашли Коул отиде към него. Ларсон пусна диагонален пас обратно към наказателното поле. Не имах вяра, че може да му хрумне сходна концепция. Но аз направих спринт към наказателното поле и точно там получих топката от Ларсон, който имаше блестящата концепция да ме потърси. Беше мъчно отиграване, тъй като към мен се запътиха много хора от отбраната на Арсенал, стигнах съвсем дo вратата под ъгъл и нямаше друга опция пред мен, с изключение на да опитвам изстрел. И това беше моят първи гол с екипа на Барса! След като вкарах, се строполих на земята, не знаех по какъв начин да ознаменувам това попадение. Вече на земята, пробвах се да стана, само че не съумях.
Беше най-хубавият миг в професионалната ми кариера и се усещах доста горделив от себе си. Роналдиньо тогава ми твърдеше, че в съблекалнята ми е споделил, че ще вкарам. Ван Бронкхорст ми благодареше. Рафа Маркес крещеше: “Голям, огромен!”
Чувствах голяма обич към себе си. И различен път съм изпитвал огромна наслада на терена, само че в този момент беше друго. Не търпя единствено половин минута или две минути, а непрестанно.Заслужавах да пристигна подобен миг в кариерата ми. Радваха се всички - футболисти, ръководители. Беше необикновено!
В съблекалнята беше луда наслада. Но аз съм малко затворен, интровертен вид. На мобилния си телефон имах към 300 известия. Тогава почувствах потребност да бъда самичък. Отидох и попитах защитата дали мога да се върна на терена, а те не ми позволиха. Но аз им споделих - излизам. Когато останах самичък на терена, започнах да си напомням всичко изживяно в довечера. Струваше си. Това беше историята на едно момче, което стартира да играе като вратар и на който в никакъв случай не му е минавало през главата, че ще получи шанса да бъде част от професионалния футбол и то в Барса. И освен това - че ще играе на европейски край и даже ще вкара победния гол в него. Това в никакъв случай не ми беше минавало през главата. Но това единствено потвърждава, че всичко на този свят е допустимо.
ДРУГИТЕ ЗА ФИНАЛА:
Тиери Анри: Ако този край против Барса го бяхме изиграли 11 против 11, а не с човек по-малко...Защото в продължение на час играхме с човек по-малко и се представяхме доста добре, даже по този начин. През първото полувреме трябваше да се грижа за опазването на Едмилсон и Ван Бомел и успявах да ги последвам. Но когато през второто полувреме на терена се появи Иниеста и стартира да се върти, да прави финтове, да се движи, да подава...След 60-ата минута към този момент издъхнах и не успявах да го последвам. Андрес безусловно ме умъртви. Честно, аз не желая да си припомням доста за този край. Мисля, че до него доближиха двата най-силни тима и по-добрият завоюва.
Едмилсон: На ментално равнище Арсенал имаха самочувствието, че са по-добрият тим. Имаха в действителност страховит състав и футболисти, които желаеха да влязат в историята на Арсенал. Вълшебната история на всеки един огромен тим стартира от неговия огромен вратар. Треньорът ни направи нужните смени през второто полувреме. Защото на моменти се откривахме прекалено много и рискувахме да получим и втори гол. Извади мен и пусна Иниеста. Голът на Ето‘о беше доста значим. Аз бях сънувал, че отбелязвам решителния гол на финала. Но когато видях Белети да слага ръцете си на лицето, откакто означи, споделих си: „ Ох, това не беше той, беше Господ! “
Хенрик Ларсон: Знаех, че е малко евентуално да бъда измежду титулярите в този край. Но не желаех да пропусна един от най-важните мачове в кариерата ми. Исках да бъда оптимално квалифициран за игра, в случай че се наложи да вляза. Те имаха стабилен тим. Бяха в действителност доста добър отбор, а Анри беше на върха на своите благоприятни условия. Когато те останаха с човек по-малко на терена, ние знаехме, че ще ни бъде по-лесно да спечелим. Но ето, че те първи вкараха гол. Ашли Коул се опита да ме парира, а след това Фламини да пресече паса. Знаех, че повече няма да ми удаде опция да играя във заключителен мач от Шампионската лига. Исках да направя нещо, с което да трансформира хода на дуела и да сторя нещо запаметяващо се в него. Когато получих топката от Иниеста, видях Самуел Ето‘о от лявата ми страна и взех решение да продължа топката към него. Той разбра моето желание и реагира съвършено. Белети? Ако пазиш дълго някой гол, най-добре е да го запазиш за огромния край. Беше ужасно чувство след успеха и това възприятие ще го запазя за цялостен живот.
Роналдиньо: Знаехме, че ще срещнем огромни компликации на финала, само че увереността в личните сили не ни беше напускала. Саумел Ето‘о постоянно е бил доста мощна персона. Не си припомням какво тъкмо ни сподели на почивката в съблекалнята, само че той постоянно се стараеше да помогне в прочувствено отношение. Малко по малко намерихме себе си. Самочувствието и увереността ни се подобряваха, тъй че обикновено последваха головете. А вторият беше дело на Белети, нещо, което съвсем в никакъв случай не му се е случвало.
Андрес Иниеста: Беше доста значимо Барса да реализира този огромен триумф, с цел да мине едно ходило нагоре в прочувствено и отборно отношение. Когато не си измежду титулярите, постоянно е мъчно да се одобри от всеки футболист, само че по-късно би трябвало да се настроиш по този начин, че в случай че се наложи да влезеш като запаса, да бъдеш на висотата на своите благоприятни условия. Не успявахме да играем на нужната скорост и с нужното неизменност при започване на мача. А когато си на аварийна пейка, се чувстваш беззащитен, а също така чувстваш, че нещата могат да се развият по друг метод, в случай че си на терена. Освен това, Арсенал играеше доста добре и ни поведе с 1:0, без значение от обстоятелството, че техният вратар беше изпъден. Беше ни мъчно да налучкаме правилния темп, даже с човек повече. Беше доста значимо на полувремето да помислим за точните и решаващи смени, които да дадат друга тенденция в играта, друга от тази, която наблюдавахме през първото полувреме.
Всички бяхме с огромно предпочитание да играем в този мач. Затова, когато на почивката треньорът ми сподели да се сготвям да вляза в игра, аз бях доста удовлетворен и желаех да дам най-хубавото от себе си. Владеех топката и ми беше комфортно да потърся Ларсон, който стоеше на своята позиция в центъра. След като вкарахме втория гол, ни обхвана брутална наслада. Всеки крещеше нещо, никой не знаеше какво, само че насладата ни беше безгранична. Беше ужасно преживяване да усетим, че сме постигнала мечтаната цел.
Самуел Ето ‘о : Нощта преди финала в Шампионската лига в Париж против Арсенал беше дълга. Струваше ни се като че ли мачът в никакъв случай няма да пристигна. Най-накрая отидохме на стадиона и излязохме да пробваме терена. Тогава започнахме да си припяваме химна на Барса. Беше необикновено, просто необикновено! После отново влязохме в съблекалнята. И тогава започнах да мисля за всички тези хора, които са пристигнали да гледат мача и да ни поддържат. Мачът стартира неприятно за нас. Арсенал стоеше добре, правеше хубави контраатаки. Анри и Люнгберг ни затрудняваха. И тогава Роналдиньо даде страховит извеждащ пас към мен, излъгах вратаря, само че той ме повали, след това топката отиде у Жули, който я прати в мрежата. Но съдията реши да покаже червен картон на вратаря Леман и не зачете гола. Предпочитах, несъмнено, да бяхме вкарали гол. Но Арсенал продължи да бъде рисков. Да се благодарим на Виктор Валдес, който отрази всички рискове. Отрази най-малко четири чисти гола, само че въпреки всичко Сол Кембъл ни вкара с глава. После пристигна една опция за нас, откри се пред мен, само че уцелих гредата. На полувремето разговаряхме в продължение на 7-8 минути в съблекалнята. Казахме си, че сме по-добрият тим и ще го покажем на терена. В 72-ата минута бях на фланга, а топката попадна у Иниеста. Точно в тоя миг Ебуе стартира да ме моли за фланелката ми след края на мача. Отвърнах му - да, несъмнено. Но в главата ми мина мисълта, че тъкмо в този миг се открива опция пред мен да осъществявам. И тъкмо тогава Иниеста откри Марсон, а аз му подвикнах да я подаде на мен. Излязох под ъгъл против вратаря и го усетих, че желае да ме накара да шутирам високо. Но аз му я мушнах ниско долу в близкия ъгъл. Топката пристигна чудесно на моя крайник и знаех, че ще я вкарам. Миг по-късно започнах да търча бясно по терена...Видя ми се стеснен, даже. А това беше единствено изравнителното попадение. Но в този миг знаех, че Арсенал към този момент е мъртъв и няма да може да се вдигне. И назад - ние бяхме на крилете на ентусиазма. Това нямаше по какъв начин да не докара до успеха ни. И не бях сбъркал. Белети вкара малко по-късно втория гол и всички се хвърлихме един върху различен. Ох, каква наслада беше!
Жулиано Белети: Веднага, откакто означих гола, коленичих на тревата и покрих лицето си с ръце. Не можех да допускам, че това се случва с мен. Беше мъчно да го осъзная, а през това време всички мои съотборници бяха на купчина върху мен. В предходното издание на Шампионската лига можехме да създадем и повече. Когато се замисля за сезона в Шампионската лига 2005/06, целият тим знаеше, че сме можели да реализираме повече. Убедени бяхме всички, без изключение. И ето, че опцията за огромния триумф още веднъж бе пред нас и нямахме право да я пропуснем. Когато в нашия парижки хотел, на анализа преди мача, не видях моето име на таблото с титулярите, в продължение на 8-10 секунди се почувствах печален. Но след това се концентрирах и започнах да чувам какво ни приказва треньорът, който ни надъхваше в рейса и в съблекалнята. Бях изцяло потънал в духа на мача, тъй че в случай че треньорът има потребност от мен, да бъда на върха на опциите си. Когато слязохме от рейса на стадиона, отидохме да забележим терена и да усетим атмосферата. Потърсих с взор фамилията си на трибуните. Срещнахме един тим, който беше на върха на формата си. А моята вяра беше да оказа помощ на Роналдиньо да стане номер 1 в света. Но против нас имаше футболисти като впечатляващия Жилберто Силва, Ашли Коул в най-хубавите си времена, Сол Кембъл, който беше необикновен. Изпитвахме огромен почит към този противник и това доста ни оказа помощ. Справихме се доста добре против този в действителност доста мощен конкурент.
Когато си запаса, имаш голямото предпочитание да окажеш помощ и в същото време се чувстваш подтиснат, че не можеш да го сториш отвън терена. Феновете на Барса ме нарекоха след това “Лео от Париж”. Но за мен “Лео от Париж” беше Виктор Валдес. Без него на вратата щяха да ни вкарат най-малко четири гола. Oтбелязаха ни от статично състояние. Нещо, което бяхме упражнявали неведнъж, знаейки, че Арсенал е доста мощен в този съставен елемент. Но Сол Кембъл беше доста висок, доста мощен, отскочи високо, откри топката чудесно и вкара с глава. Когато се прибрахме в съблекалнята, всички бяха доста превъзбудени и говореха, спореха...Аз им споделих: “Чакайте, умерено, има още 45 минути.”
През второто полувреме трябваше ние да поемем контрола върху играта и макар че тогава беше към момента доста млад, Иниеста стори нужното, като че ли някаква магия сe получи на терена с неговото появяване. Хенрик Ларсон беше от тези футболисти, чиято игра не зависеше от нищо. Нямаше значение дали играем някой мач без изключително значение или полуфинал, край в Шампионската лига. Винаги се представяше на едно и също равнище, а това не е особено за доста футболисти. Така че Ларсон бе в основата на спечелването на трофея. За мен беше изненадващо, че Рийкард ме повика и ми сподели да затоплям. Губехме с 0:1, а на терена към този момент бяха се появили Иниеста и Ларсон. Така, че не се виждаше очевидната нова промяна при този резултат. Чувствах се доста спокоен, само че нямам никаква концепция какво ми сподели Рийкард преди да вляза. Докато можеше да играе напред, Анри създаваше доста проблеми и положения. Но Арсенал към този момент се прибра в своята половина и ние се възлолзвахме от това. Самуел Ето’o вкара изравнителния гол.
in 2006, Barcelona became champions in Paris |
— UEFA Champions League (@ChampionsLeague)
Видяхме лицата на играчите на Арсенал. Разочарованието беше изписано на лицата им. Тогава ние натиснахме и се възползвахме от това. Започнахме още повече да пресираме. Една отбита от отбраната на Арсенал топка се озова у мен. Тогава видях Ларсон в наказателното поле и му я подадох. А Ашли Коул отиде към него. Ларсон пусна диагонален пас обратно към наказателното поле. Не имах вяра, че може да му хрумне сходна концепция. Но аз направих спринт към наказателното поле и точно там получих топката от Ларсон, който имаше блестящата концепция да ме потърси. Беше мъчно отиграване, тъй като към мен се запътиха много хора от отбраната на Арсенал, стигнах съвсем дo вратата под ъгъл и нямаше друга опция пред мен, с изключение на да опитвам изстрел. И това беше моят първи гол с екипа на Барса! След като вкарах, се строполих на земята, не знаех по какъв начин да ознаменувам това попадение. Вече на земята, пробвах се да стана, само че не съумях.
Беше най-хубавият миг в професионалната ми кариера и се усещах доста горделив от себе си. Роналдиньо тогава ми твърдеше, че в съблекалнята ми е споделил, че ще вкарам. Ван Бронкхорст ми благодареше. Рафа Маркес крещеше: “Голям, огромен!”
Чувствах голяма обич към себе си. И различен път съм изпитвал огромна наслада на терена, само че в този момент беше друго. Не търпя единствено половин минута или две минути, а непрестанно.Заслужавах да пристигна подобен миг в кариерата ми. Радваха се всички - футболисти, ръководители. Беше необикновено!
В съблекалнята беше луда наслада. Но аз съм малко затворен, интровертен вид. На мобилния си телефон имах към 300 известия. Тогава почувствах потребност да бъда самичък. Отидох и попитах защитата дали мога да се върна на терена, а те не ми позволиха. Но аз им споделих - излизам. Когато останах самичък на терена, започнах да си напомням всичко изживяно в довечера. Струваше си. Това беше историята на едно момче, което стартира да играе като вратар и на който в никакъв случай не му е минавало през главата, че ще получи шанса да бъде част от професионалния футбол и то в Барса. И освен това - че ще играе на европейски край и даже ще вкара победния гол в него. Това в никакъв случай не ми беше минавало през главата. Но това единствено потвърждава, че всичко на този свят е допустимо.
ДРУГИТЕ ЗА ФИНАЛА:
Тиери Анри: Ако този край против Барса го бяхме изиграли 11 против 11, а не с човек по-малко...Защото в продължение на час играхме с човек по-малко и се представяхме доста добре, даже по този начин. През първото полувреме трябваше да се грижа за опазването на Едмилсон и Ван Бомел и успявах да ги последвам. Но когато през второто полувреме на терена се появи Иниеста и стартира да се върти, да прави финтове, да се движи, да подава...След 60-ата минута към този момент издъхнах и не успявах да го последвам. Андрес безусловно ме умъртви. Честно, аз не желая да си припомням доста за този край. Мисля, че до него доближиха двата най-силни тима и по-добрият завоюва.
Едмилсон: На ментално равнище Арсенал имаха самочувствието, че са по-добрият тим. Имаха в действителност страховит състав и футболисти, които желаеха да влязат в историята на Арсенал. Вълшебната история на всеки един огромен тим стартира от неговия огромен вратар. Треньорът ни направи нужните смени през второто полувреме. Защото на моменти се откривахме прекалено много и рискувахме да получим и втори гол. Извади мен и пусна Иниеста. Голът на Ето‘о беше доста значим. Аз бях сънувал, че отбелязвам решителния гол на финала. Но когато видях Белети да слага ръцете си на лицето, откакто означи, споделих си: „ Ох, това не беше той, беше Господ! “
Хенрик Ларсон: Знаех, че е малко евентуално да бъда измежду титулярите в този край. Но не желаех да пропусна един от най-важните мачове в кариерата ми. Исках да бъда оптимално квалифициран за игра, в случай че се наложи да вляза. Те имаха стабилен тим. Бяха в действителност доста добър отбор, а Анри беше на върха на своите благоприятни условия. Когато те останаха с човек по-малко на терена, ние знаехме, че ще ни бъде по-лесно да спечелим. Но ето, че те първи вкараха гол. Ашли Коул се опита да ме парира, а след това Фламини да пресече паса. Знаех, че повече няма да ми удаде опция да играя във заключителен мач от Шампионската лига. Исках да направя нещо, с което да трансформира хода на дуела и да сторя нещо запаметяващо се в него. Когато получих топката от Иниеста, видях Самуел Ето‘о от лявата ми страна и взех решение да продължа топката към него. Той разбра моето желание и реагира съвършено. Белети? Ако пазиш дълго някой гол, най-добре е да го запазиш за огромния край. Беше ужасно чувство след успеха и това възприятие ще го запазя за цялостен живот.
Роналдиньо: Знаехме, че ще срещнем огромни компликации на финала, само че увереността в личните сили не ни беше напускала. Саумел Ето‘о постоянно е бил доста мощна персона. Не си припомням какво тъкмо ни сподели на почивката в съблекалнята, само че той постоянно се стараеше да помогне в прочувствено отношение. Малко по малко намерихме себе си. Самочувствието и увереността ни се подобряваха, тъй че обикновено последваха головете. А вторият беше дело на Белети, нещо, което съвсем в никакъв случай не му се е случвало.
Андрес Иниеста: Беше доста значимо Барса да реализира този огромен триумф, с цел да мине едно ходило нагоре в прочувствено и отборно отношение. Когато не си измежду титулярите, постоянно е мъчно да се одобри от всеки футболист, само че по-късно би трябвало да се настроиш по този начин, че в случай че се наложи да влезеш като запаса, да бъдеш на висотата на своите благоприятни условия. Не успявахме да играем на нужната скорост и с нужното неизменност при започване на мача. А когато си на аварийна пейка, се чувстваш беззащитен, а също така чувстваш, че нещата могат да се развият по друг метод, в случай че си на терена. Освен това, Арсенал играеше доста добре и ни поведе с 1:0, без значение от обстоятелството, че техният вратар беше изпъден. Беше ни мъчно да налучкаме правилния темп, даже с човек повече. Беше доста значимо на полувремето да помислим за точните и решаващи смени, които да дадат друга тенденция в играта, друга от тази, която наблюдавахме през първото полувреме.
Всички бяхме с огромно предпочитание да играем в този мач. Затова, когато на почивката треньорът ми сподели да се сготвям да вляза в игра, аз бях доста удовлетворен и желаех да дам най-хубавото от себе си. Владеех топката и ми беше комфортно да потърся Ларсон, който стоеше на своята позиция в центъра. След като вкарахме втория гол, ни обхвана брутална наслада. Всеки крещеше нещо, никой не знаеше какво, само че насладата ни беше безгранична. Беше ужасно преживяване да усетим, че сме постигнала мечтаната цел.
Самуел Ето ‘о : Нощта преди финала в Шампионската лига в Париж против Арсенал беше дълга. Струваше ни се като че ли мачът в никакъв случай няма да пристигна. Най-накрая отидохме на стадиона и излязохме да пробваме терена. Тогава започнахме да си припяваме химна на Барса. Беше необикновено, просто необикновено! После отново влязохме в съблекалнята. И тогава започнах да мисля за всички тези хора, които са пристигнали да гледат мача и да ни поддържат. Мачът стартира неприятно за нас. Арсенал стоеше добре, правеше хубави контраатаки. Анри и Люнгберг ни затрудняваха. И тогава Роналдиньо даде страховит извеждащ пас към мен, излъгах вратаря, само че той ме повали, след това топката отиде у Жули, който я прати в мрежата. Но съдията реши да покаже червен картон на вратаря Леман и не зачете гола. Предпочитах, несъмнено, да бяхме вкарали гол. Но Арсенал продължи да бъде рисков. Да се благодарим на Виктор Валдес, който отрази всички рискове. Отрази най-малко четири чисти гола, само че въпреки всичко Сол Кембъл ни вкара с глава. После пристигна една опция за нас, откри се пред мен, само че уцелих гредата. На полувремето разговаряхме в продължение на 7-8 минути в съблекалнята. Казахме си, че сме по-добрият тим и ще го покажем на терена. В 72-ата минута бях на фланга, а топката попадна у Иниеста. Точно в тоя миг Ебуе стартира да ме моли за фланелката ми след края на мача. Отвърнах му - да, несъмнено. Но в главата ми мина мисълта, че тъкмо в този миг се открива опция пред мен да осъществявам. И тъкмо тогава Иниеста откри Марсон, а аз му подвикнах да я подаде на мен. Излязох под ъгъл против вратаря и го усетих, че желае да ме накара да шутирам високо. Но аз му я мушнах ниско долу в близкия ъгъл. Топката пристигна чудесно на моя крайник и знаех, че ще я вкарам. Миг по-късно започнах да търча бясно по терена...Видя ми се стеснен, даже. А това беше единствено изравнителното попадение. Но в този миг знаех, че Арсенал към този момент е мъртъв и няма да може да се вдигне. И назад - ние бяхме на крилете на ентусиазма. Това нямаше по какъв начин да не докара до успеха ни. И не бях сбъркал. Белети вкара малко по-късно втория гол и всички се хвърлихме един върху различен. Ох, каква наслада беше!
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ