Можем да произвеждаме ракетно гориво на Марс
Един ден ще можем да произвеждаме ракетно гориво на Марс, защото алената планета е богата на съставки, които са рядко срещани в природата на Земята, написа Earth and Planetary Science Letters.
Става дума за т.нар. перхлорати, които с изключение на за ракетно гориво, се употребяват и за торене на почвата. Резултатите от лабораторни опити навеждат на мисълта, че тези съставки могат да се образуват на Марс с помощта на електрични полета, появили се в резултат на световни прашни стихии или вихрушки, известни като прашни дяволи.
През последните 5 години учените допускат (на базата на наблюдения, направени от галактическия уред Phoenix и марсохода Curiosity), че перхлоратите са релативно постоянно срещани на Марс. Тук, на Земята, химичните реакции, които генерират производството им, нормално са задействани от слънчева светлина. Оказва се обаче, че слънчевата светлина е незадоволителна, с цел да стори същото на Марс. Силните магнитни полета, като тези, основани от статичното електричество в световни прашни стихии, могат да " разрушат " газове в марсианската атмосфера и по този метод да задействат реакции, генериращи произвеждане на перхлорати.
Източник: Jurik Peter / Shutterstock
За да тестват това виждане в лабораторна среда, учени от Вашингтонския университет сложили газова примес, която е дребно копие на марсианската атмосфера и е формирана от 95% въглероден диоксид, по 2% азот и аргон и 1% кислород, в огромна камера дружно с източник на хлорин. Температурата и налягането в камерата били намалени, до момента в който станат сходни с тези на Марс. След това газовата примес била подложена на въздействието на електрични полета, чиято мощ е като тази навътре в марсиански прашни стихии и прашни дяволи. Почти незабавно от някои газове се формирали високо реактивни, позитивно заредени версии на въглероден диоксид, въглероден моноксид и молекули азот. По-късно реакциите генерирали доста количество хлорати - йони, които съдържат един атом хлорин и три атома О2, и перхлорати.
Екипът счита, че равнището на образуване на перхлорати навътре в марсиански прашни стихии може да е 10 милиона пъти по-голямо спрямо генерираното от слънчевата светлина.




