Извисяване над вярата (будистка притча)
Един ден, рано сутринта, когато Буда излязъл на утринната си разходка, някакъв човек го попитал:
– Съществува ли Бог?
Буда го погледнал в очите за секунда и споделил:
– Не, Бог въобще не съществува, в никакъв случай не е съществувал, в никакъв случай няма да съществува. Изхвърли цялата тази нелепост от главата си.
Човекът бил шокиран. По средата на същия ден пристигнал различен човек и попитал:
– Съществува ли Бог?Буда споделил:
– Има, постоянно е имало, постоянно ще има. Търси и ще намериш.
Ананда, който придружавал Буда, бил много комплициран, тъй като си спомнил отговора, който Буда дал сутринта, само че не можел да го попита, тъй като в близост имало доста хора. И преди да получи опция да попита, вечерта, по залез, пристигнал трети човек. Буда седял под едно дърво и се любувал на залеза и красивите облаци, а индивидът го попитал:
– Съществува ли Бог?
Буда просто направил жест с ръка, канейки индивида да седне и затворил очи. Човекът се подчинил. Те поседели в безмълвие няколко минути, след което индивидът се изправил.
Ставало мрачно, слънцето към този момент било залязло. Той докоснал краката на Буда и споделил:
– Благодаря за отговора, доста съм ти признателен.
А по-късно си тръгнал. Тогава Ананда не издържал. Когато останали сами, той споделил:
– Няма да мога да заспя довечера, в случай че не ми отговориш. В един и същи ден ти даде три разнообразни отговора на еднакъв въпрос. Какво става? Много ме обърка.
Буда споделил:
– Не отговорих на теб, тогава за какво се обърка? Първият човек беше набожен. Той вярваше в Бог и беше пристигнал не да обясни въпроса, а да получи удостоверение. Той беше академик, който добре познаваше Свещените Писания. Имаше потребност от потрес, и аз го шокирах, тъй като не желая да поддържам нечии убеждения. Всички вярвания са неверни. Знанието е напълно друго нещо.
Вторият човек беше безбожник, не вярваше в Бог. Той също беше академик и беше цялостен с всевъзможни хрумвания, само че беше цялостна диаметралност на първия човек. Той искаше да поддържа неверието му.
Третият човек беше същински изследовател на истината. Той не търсеше отговор, искаше да изпита. Той беше човек с огромно доверие. Той искаше да му разкрия нещо, по тази причина не му отговорих, а просто му предложих да седне до мен. И нещо се случи.
Защо боледуват просветлените? Версията на Ошо.
Ако вярата може да реалокира планини, защо не можете да изцелите личното си тяло? Ошо: Аз нямам тяло. Усещането, че имате тяло е безусловно погрешно. Тялото принадлежи на Вселената, вие…
Цялата публикация