Един ден през лятото на 1917 г. Франк Уудръф Бъкълс

Един ден през лятото на 1917 година Франк Уудръф Бъкълс посещава панаирa в Канзас в Уичита, където вижда щанд за набиране на морски пехотинци и взема решение да се запише. Държавата преди малко се бе присъединила в Първата международна война. Бъкълс е единствено на 16, само че споделя на сержанта, че е на 18 години. Той, може би подозирайки същинската възраст на момчето, споделя на Бъкълс, че би трябвало да бъде най-малко 21, с цел да стане морски пехотинец. Необезпокоен, Бъкълс мина около друга кабина и пробва шанса си с Военноморски сили още веднъж. Там обаче също го връщат, тъй като е дюстабан, които го прави неспособен.

Но момчето не се отхвърля. Великата война, която стартира през 1914 година, е „ значимо събитие “, споделя той. „ Светът се интересуваше от това. Аз се интересувах. “ Затова той пътува на юг, с цел да опита шанса си в Оклахома Сити. Отново обаче морските пехотинци го отхвърлят. Така прави и Военноморски сили. Но един армейски сержант го предава на капитан, който му желае удостоверение за раждане. „ Обясних, че когато се родих в Мисури, удостоверенията за раждане не са обществено досие “, спомня си Бъкълс. „ Свидетелството би трябвало да е някъде в фамилната Библия. “ И аз споделих: „ Не бихте желали да донеса фамилната Библия до тук, нали? “ Той отвръща: „ Добре, ще ви вземем “. „ И по този начин през август 1917 година Франк Бъкълс се причисли към 4,7 милиона американци в новите американски военни сили. Всички тях към този момент ги няма – Бъкълс е последният американски деец от Първата международна война. Той оцелява до 110- годишна възраст, когато в неделя, 27 февруари 2011 година почива по естествени аргументи.

Франк Бъкълс на 16 през 1917 година

След главно си образование Бъкълс се причислява към Първи отряд на Форт Райли и е изпратен за Англия през декември 1917 година За смут на Бъкълс, неговият отряд е държан в запас там, до момента в който други бойци, под командването на военачалник Джон Дж. Першинг, са в Франция и води война против германците.

Бъкълс прекарва по-голямата част от времето си в Англия на мотоциклет с ремарке като доставя колета, а понякога кара кола за спешна помощ и се пробва да стигне до бойното поле. „ Казах на всеки човек, който въобще имаше някакво въздействие, че желая да отпътува за Франция “, споделя той.

Накрая, след 6 месеца в Англия, Бъкълс съумява да отиде във Франция, където е назначен да съпровожда американски лейтенант – ортодонт – в Бордо. Той е в вярната страна, само че към момента на километри от сраженията. Докато войната затихва, той продължава да е настрана от багра.

След примирието, на звеното на Бъкълс е подредено да придружи 650 военнопленници назад в Германия. Той ги помни като най-много отзивчиви и културни. Някои са професионални музиканти, няколко диригенти, и провеждат концерти. „ Откъде бяха взели инструментите си, не знам. Но взехме дъски и ги поставихме на кутии, с цел да създадем пейки и да слушаме концерта. “ Една късна нощ той обменя удари с млад пандизчия поради някакъв спор, към този момент от дълго време пропуснат. „ Един огромен немец просто ни хвана за ръцете и ни прочете закона “, спомня си той. Това е най-близкото до пердах с германците, до което стига Бъкълс. Той е изпратен вкъщи през януари 1920 година и напуща службата.

Онези, които се бият във Втората международна война, са оповестени за „ Най-голямото потомство “, само че няма сходно самопризнание за ветераните от войната на Франк Бъкълс. Мнозина се прибират у дома, където намират работата или фермите си в извънредно положение.

„ Имах шанс – където и да отида, имаше работа “, споделя Бъкълс. След като приключва бизнес учебно заведение, той работи в Торонто, по-късно в Ню Йорк и по-късно по параходи, които го водят по целия свят. Той управлява кабинета в Манила на американския президент Лайнс, когато японците нахлуват във Филипините през декември 1941 година и неотложно го залавят в плен. Прекарва 39 месеца в лагери и затвори. „ Когато смъкнах 45 кг, престанах да виждам кантара “, споделя той. Франк също по този начин хваща бери-бери, дегенеративно заболяване, породено от недохранване, което остава с него цялостен живот. Въпреки това той прави ежедневни извършения със своите сътрудници пандизчии. „ Обясних им “ “ спомня си той, „ че сме в тежки условия, само че би трябвало да поддържаме форма – за когато войната свърши. “ На 23 февруари 1945 година всички те са освободени при нахлуване, ръководено от 11-та въздушна дивизия на американската войска. Тогава Франк Бъкълс е на 44 години.