Един ден като се прибрах намерих майка ми до плочи

Един ден като се прибрах открих майка ми до плочи в кухнята. Тя като ме видя се засмя, само че след това още веднъж стартира да плаче, а малко по-късно към това се прибави и кавгата с татко ми.

Тестът не излъга – огромен тест обаче ни очакваше всички в фамилията …

Родителите ми даже не мислеха да имат друго дете. Имаше прекалено много проблеми. Мама отвори дребен фамилен бизнес. Татко стартира да има проблеми с алкохола, започнаха да прекарват  по-малко време с нас.
Това продължи известно време. Докато мама успее да събере задоволително пари за отмора край морето.

Спомням си какъв брой бяхме щастливи.
И по този начин … Морето, топлината, слънцето, плажа … Като че ли всички проблеми бяха изчезнали. Сестра и аз се наслаждавахме на всяка минута. Беше толкоз доста занимателно.

Играехме, пеехме, плувахме, танцувахме. Това също се отрази на родителите ни. Те изглеждаха по-млади, започнаха да вървят още веднъж, държейки се за ръце.
Прибрахме се. Месец по-късно видях майка ми да плаче. Сама. В кухнята. На въпроса какво се е случило, тя се опитваше по всевъзможен метод да скрие повода. Но тогава се скараха с татко ми. Причината – бременността на майка ми.

Тогава бях съвсем на 10 години. Вече имах малко визия какво е бременност. Дори знаех, че има специфични проби.

Намерих го на нощното шкафче на майка ми- 2 ленти. И тогава още веднъж безконечните кавги, спорове, ядосаният ми татко, смутената ми майка, мрачната ми баба. Както по-късно разбрах, всички опитвали майка ми да я убедят да направи аборт, само че тя не се съгласила. – Няма да направя! – споделя тя.

Започваха сложни дни. Безкрайни разногласия, кавги. Това не беше единствено за майката. А и ние. Всеки от нас усети това напрежение вкъщи.

На сутринта стана ясно, че нещо не е наред. През цялото време имаше неприятна атмосфера.

Не можехме да разберем какво става. Какво се случи Все повече съседи започнаха да идват в нашия дом.
Ние даже по някакъв метод започнахме да ненавиждаме баба си, която, явно, не е била благосклонна към нас. В противоположен случай майка ми нямаше да стои затворена в тоалетната след идването ѝ. И когато тя излезе още веднъж със сълзи в очите, внезапно желаех да кажа, че постоянно ще бъда с нея, че ще направя всичко, с цел да оказа помощ, че в действителност желая по-малък брат или сестра, ще ѝ оказа помощ във всичко, както направих тогава когато се роди Марина.

Тогава за първи път майка ми ме погледна толкоз горещо, че усетих, че тя е щастлива. И сестра ми и аз станахме нейни същински другари. И в този момент, след толкоз години, разбирам, че сестра ми и аз се превърнахме в същинска поддръжка.

Тогава татко ми твърдо сподели, че в случай че майка ми избере детето, нашето семейство ще се срине.

Изглежда, че не можеше да одобри че ще има три деца, които майка ми е решила да отглежда с обич. В края на краищата, то и по този начин връзката им не беше толкоз добра. Тогава баба и дядо стопираха да поддържат връзка със снаха си. Понякога ни даваха дарове, само че те даже не разговаряха с майка ми по телефона.

Приятелите на майка ми също не се съгласиха с нейното решение. Особено, тъй като тя ръководеше фамилния ни бизнес. Но мама беше решена. Тя в никакъв случай не се оплакваше, не поемаше цялата отговорност, правеше всичко сама, носеше тежки чанти. И към момента не разбирам къде е намерила толкоз доста сили да работи. В това състояние се държеше с достолепие.

Баща ми тогава стартира да пие доста, постоянно се прибираше у домапиян. Те не говореха доста с майка ми … Беше много сложен интервал за нашето семейство.
Гледнах по-малката си сестра, помагах на майка ми в къщата и тя печелеше пари и се опитваше да бъде постоянно положителна, да не се оплаква от подобен живот. Татко имаше съществени проблеми, само че аз в никакъв случай не го упреквах.

И по този начин, този ден пристигна. Красивият ми брат се роди.

Късно през нощта, майка ми ме разсъни, прошепна, че скоро ще дойдат за нея, ще отидат в болничното заведение, а по-късно ще се върнат с нашия брат. Тя даде няколко значими указания за идващите дни, целуна я и си потегли.

Сестра ми и аз въобще не спахме по-късно. Всички се молеха,  всичко да бъде наред с майка ми и бебето. И тогава пристигна татко ни. След като схванал, че майка ми към този момент ражда, той незабавно се обади на някого. Той попита дали към този момент е родила майка ми или не? И тогава се разплака, даже не знам за какво. Беше осведомен, че има крепко момче.

Брат ни за нас беше лъч светлина, от който се нуждаехме толкоз доста. Всички ние работихме интензивно, с цел да го отгледаме. Заедно с него пристигна в нашата къща успокоение и мир.
И в този момент той е обичаното ми 17-годишно момче. Същата вяра на родителите ни, която ги държеше дружно. Те претърпяха тази ужасна рецесия и не се разделиха.

Инфо: За Жената