Един ден като се прибираше вкъщи след училище, Марк забеляза

Един ден като се прибираше у дома след учебно заведение, Марк видя по какъв начин момчето пред него се спъна и изпусна всички книги, които носеше, дружно с два пуловера, бейзболна бухалка, ръкавица и дребен магнетофон. Марк коленичи и му оказа помощ да събере разпръснатите движимости. Тъй като вървяха в една посока, той предложи да носи част от багажа. Докато вървяха, Марк научи, че момчето се споделя Бил, че си пада по видеоигрите и бейзбола, че обича историята, само че с останалите предмети има много проблеми и също така, преди малко е скъсал с приятелката си.

Стигнаха на първо време до дома на Бил и той предложения Марк да пийнат по една кола и да погледат телевизия. Следобедът мина прелестно, смяха се и си приказваха за незначителни неща, а след това Марк се прибра в къщи. Продължиха да се виждат в учебно заведение, обядваха дружно един-два пъти.

След като приключиха прогимназията, двамата се записаха в една и съща гимназия и отново се виждаха понякога. Най-накрая пристигна дълго чаканата последна година и три седмици преди да се дипломират, Бил сподели на Марк, че желае да си поговорят.

Припомни му деня, когато за първи път бяха се срещнали.

— Сигурно си се чудил за какво тогава носех толкоз доста неща в къщи. — сподели Бил. — Ще ти призная, че бях разчистил шкафа си в учебно заведение, тъй като не желаех да оставя бъркотия за другия, който щеше да пристигна след мен. Бях скрил и няколко от хапчетата за сън на майка ми и се прибирах у дома, с цел да се самоубия. Но откакто прекарахме дружно няколко часа в диалози и смях, осъзнах, че в случай че се бях самоубил, щях да пропусна други приятни мигове като тези. Така че, Марк, когато в оня ден ти посегна да вдигнеш разпилените ми учебници, в действителност направи доста повече. Ти избави живота ми.

Джон У. Шлатър