Мариупол. Как за няколко дни изчезна цял град
Един ден името Мариупол ще се върне като име на правосъден развой. Снимките на всеобщите гробове и разказите за глада ще оживеят отначало в правосъдната зала, името на съвсем всеки стрелец по града ще бъде научено, ще има присъди за отговорните и техните командири.
Но тази прогноза е за далечното бъдеще. А Мариупол умира през днешния ден.
Как изчезва градът
Мариупол беше бомбардиран още в, на 24 февруари 2022 година Руската войска стартира нахлуване от изток и североизток, като си послужи с територията на Донбас, окупиран от проруските сепаратисти още преди 8 години. Оттам до Мариупол са единствено десетина километра. Руските елементи бързо блокираха града и от север. Към 3 март те го приближиха и с войските, настъпващи от запад.
С това на Мариупол.
На 3 март Мариупол остана без ток и вода, обстрелът се усили, магазините затвориха, доставките стопираха. Дни по-късно беше изключен газът, с който се зарежда освен отоплението, само че и множеството кухненски печки. Температурата по това време беше към 9 градуса. Започна на магазините.
Десетина дни по-късно към сухопътния обстрел се добави и самолетният. На 20 март градът за първи път беше обстрелван и по море, където съветската войска има ракетни и десантни кораби.
Жители, съумели да избягат, настояват, че почти до 6-7 март обстановката е приличала на, само че след това и този израз е изгубил мощ. Хората са почнали да пият вода от локвите и да убиват бездомни кучета, с цел да се хранят. Убитите се погребват в всеобщи гробове, сходни на траншеи, демонстрираха фотоси на Асошиейтед прес.
беше бомбардиран на 9 март. Театърът, в който по разнообразни данни се укриват от 1200 до 1500 души, на 16 март. На 20 март беше разрушена школата по изкуствата, където се криеха към 400 души.
Официалните данни
90% от постройките в Мариупол сега са изцяло или отчасти разрушени, споделя Татяна Игнатченко-Тюрина от регионалната администрация в Донецк, където се намира градът. Жертвите са „ доста хиляди души “, само че даже приблизителният им брой не се загатва.
Областраната администрация за цялата област, само че в тях не попада информация за жертвите в Мариупол.
На 19 март основната прокурорка на Украйна заяви единствено това, че има данни за 112 убити деца и назова Мариупол „ град пленник “.
Президентът Володимир Зеленски назова нападението против Мариупол „ гнет “.
По време на визитата си в Рига държавният секретар на Съединени американски щати Антъни Блинкен съпостави обсадата на Мариупол с обсадата на Ленинград от Втората международна война.
Дни по-късно президентът на Съединени американски щати Джо Байдън назова Путин.
Военните закононарушения са сборен израз за неприемливо отношение към цивилни или към свалили оръжието бойци, подхванато по време на боен спор. Понятието включва също унищожаването на невоенни обекти.
Защо хората не са си тръгнали в точния момент
Повечето поданици не са желали да напущат града, твърди кметът Вадим Бойченко. Депутатът прибавя, че множеството не са вярвали, че могат да бъдат подложени на непрестанен обстрел, водещ до систематично заличаване на всички живи същества.
Мариупол е прекомерно необикновен град – считан е за най-проруския в Украйна след Донецк. През 2014 година той е високомерен за малко от проруски сепаратисти, само че украинската войска си връща контрола над него. Впоследствие благосклонностите към Русия понижават, само че не престават да са водещи настройки в региона, споделят украински политолози пред телевизия Current time.
Защо съветската войска би нападала регион, който и без друго е бил надъхан проруски? Защо би сривала до основи театъра, в който и се слага съветска класика? Това са въпроси, които публицистите не стопират да задават, само че на тях няма отговор.
Те видяха, че не могат да завладяват Украйна и че никой не ги чака с цветя като освободители, споделя съветникът на ръководителя на украинската президентска администрация. Според него тогава съветските елементи са минали към така наречен „ сирийски вид “ – обграждане на обитаемото място и сриването му до основи. Наричат го още тактичност на изпепелената земя.
Какво стана с филантропичните коридори
Украйна и Русия на няколко пъти договориха така наречен „ филантропични коридори “ – пътища, по които няма да се стреля в избран откъслек от време, с цел да могат цивилните да изоставен града. Това съвсем в никакъв случай не сработи по две аргументи. Първата е, че съветската войска не спря тези пътища. Втората е, че съветската войска не позволява никакви транспортни средства да влязат вътре в града – включително и рейсовете, които да извозват хората.
Така единственият метод за бягство е с персонален автомобил, само че тук пречките са цели три. Първата е в обстрелите, които в нито един миг от денонощието. Втората причина е, че няма бензин още от февруари. Третата е, че множеството коли са взривени от бомбите.
Единствените, които съумяват да се измъкнат, са тези, чиито коли са здрави, и които са заредили бензин през февруари, без след това да карат колата, споделя фотографът, който е напуснал Мариупол на 15 март.
Областната администрация на Донецк твърди, че хората, напуснали Мариупол по време на блокадата, са към 41 000. Преди съветското нахлуване в града живеят към 450 000 души.
Многобройни източници от администрацията настояват, че пътят за овакантяване на региона е единствено един – през Мангуш, който е на десетина километра на запад и оттова до Бердянск на още към 90 км. От Бердянск се прави проведена евакуация с влакове и автобуси.
Какво твърди Руската федерация
Русия отхвърля, че бомбардира цивилни и цивилен обекти. Според нея в Мариупол е ситуиран украинският полк „ Азов “, който е определян от Москва като нацистки. Кремъл удостовери, че е нанесъл удари по родилния дом, само че твърди, че в него е имало не пациенти, а. Русия отхвърля да е нападала Украйна.
Според украинския народен представител Серхий Тарута казармите на полк „ Азов “ са на 40 км от Мариупол, а не вътре в града, който се отбранява самичък. Жители, напуснали региона, споделят, че полк „ Азов “ няма нищо общо с нацизма, и че обособени негови бойци са носили храна на хората, когато градът е останал и без доброволци.
Москва не трансформира тезата си, съгласно която тя е там, с цел да освободи популацията от нацистите. Според ръководителя на Комисията по младежка политика на съветската Дума Русия е „ приела над 270 000 бежанци от Донбас и Украйна “.
Всъщност Донбас е законна част от Украйна, завладяна от проруски сепаратисти преди 8 години. Русия призна две от териториите му за самостоятелни страни на 21 февруари.
На 20 март кметът на Мариупол Вадим Бойченко удостовери, че има поданици на Мариупол, които са на съветска територия, само че той дефинира това като „ отклоняване принудително “. Според Бойченко жителите се изпращат във „ филтрационни лагери, където им ревизират татуировките и телефоните “.
Какво знаем за Мариупол
Мариупол е тогавашният Жданов –през 1948 градът взима името на Андрей Жданов, един от идеолозите от времето на Сталин и един от дейните водачи на Големия гнет. През 1989 името на Мариупол е възобновено.
Той е на към 40 км от историческата Ялта, където Сталин, Чърчил и Рузвелт разискват зоните си на въздействие през 1945 година
В пощенските картички от края на 19-и и началото на 20-и век пристанището на Мариупол наподобява като остарялото пристанище на Созопол. Но от този дух десетилетия по-късно не остава диря.
За Мариупол има десетки песни, прославящи морето и индустрията по едно и също време. Повечето са в духа на руската сцена, въпреки че индустриалният образ на града е почнал да се обрисува още по времето на съветската империя. В края на 19-и век градът се трансформира в едно от главните търговски пристанища на Азовско море, а пруски и американски предприемачи основават първия металургичен комбинат.
Съюз на съветските социалистически републики трансформира града в главен промишлен колос, като прибавя и основаването на металургичния цех Азовстал.
На 16 март 2022 Азовстал беше опустошен от бомбардировките на съветската войска, въпреки че съгласно заместник-кмета на града Сергей Орлов още е рано да се твърди, че заличаването на завода е цялостно.
Но тази прогноза е за далечното бъдеще. А Мариупол умира през днешния ден.
Как изчезва градът
Мариупол беше бомбардиран още в, на 24 февруари 2022 година Руската войска стартира нахлуване от изток и североизток, като си послужи с територията на Донбас, окупиран от проруските сепаратисти още преди 8 години. Оттам до Мариупол са единствено десетина километра. Руските елементи бързо блокираха града и от север. Към 3 март те го приближиха и с войските, настъпващи от запад.
С това на Мариупол.
На 3 март Мариупол остана без ток и вода, обстрелът се усили, магазините затвориха, доставките стопираха. Дни по-късно беше изключен газът, с който се зарежда освен отоплението, само че и множеството кухненски печки. Температурата по това време беше към 9 градуса. Започна на магазините.
Десетина дни по-късно към сухопътния обстрел се добави и самолетният. На 20 март градът за първи път беше обстрелван и по море, където съветската войска има ракетни и десантни кораби.
Жители, съумели да избягат, настояват, че почти до 6-7 март обстановката е приличала на, само че след това и този израз е изгубил мощ. Хората са почнали да пият вода от локвите и да убиват бездомни кучета, с цел да се хранят. Убитите се погребват в всеобщи гробове, сходни на траншеи, демонстрираха фотоси на Асошиейтед прес.
беше бомбардиран на 9 март. Театърът, в който по разнообразни данни се укриват от 1200 до 1500 души, на 16 март. На 20 март беше разрушена школата по изкуствата, където се криеха към 400 души.
Официалните данни
90% от постройките в Мариупол сега са изцяло или отчасти разрушени, споделя Татяна Игнатченко-Тюрина от регионалната администрация в Донецк, където се намира градът. Жертвите са „ доста хиляди души “, само че даже приблизителният им брой не се загатва.
Областраната администрация за цялата област, само че в тях не попада информация за жертвите в Мариупол.
На 19 март основната прокурорка на Украйна заяви единствено това, че има данни за 112 убити деца и назова Мариупол „ град пленник “.
Президентът Володимир Зеленски назова нападението против Мариупол „ гнет “.
По време на визитата си в Рига държавният секретар на Съединени американски щати Антъни Блинкен съпостави обсадата на Мариупол с обсадата на Ленинград от Втората международна война.
Дни по-късно президентът на Съединени американски щати Джо Байдън назова Путин.
Военните закононарушения са сборен израз за неприемливо отношение към цивилни или към свалили оръжието бойци, подхванато по време на боен спор. Понятието включва също унищожаването на невоенни обекти.
Защо хората не са си тръгнали в точния момент
Повечето поданици не са желали да напущат града, твърди кметът Вадим Бойченко. Депутатът прибавя, че множеството не са вярвали, че могат да бъдат подложени на непрестанен обстрел, водещ до систематично заличаване на всички живи същества.
Мариупол е прекомерно необикновен град – считан е за най-проруския в Украйна след Донецк. През 2014 година той е високомерен за малко от проруски сепаратисти, само че украинската войска си връща контрола над него. Впоследствие благосклонностите към Русия понижават, само че не престават да са водещи настройки в региона, споделят украински политолози пред телевизия Current time.
Защо съветската войска би нападала регион, който и без друго е бил надъхан проруски? Защо би сривала до основи театъра, в който и се слага съветска класика? Това са въпроси, които публицистите не стопират да задават, само че на тях няма отговор.
Те видяха, че не могат да завладяват Украйна и че никой не ги чака с цветя като освободители, споделя съветникът на ръководителя на украинската президентска администрация. Според него тогава съветските елементи са минали към така наречен „ сирийски вид “ – обграждане на обитаемото място и сриването му до основи. Наричат го още тактичност на изпепелената земя.
Какво стана с филантропичните коридори
Украйна и Русия на няколко пъти договориха така наречен „ филантропични коридори “ – пътища, по които няма да се стреля в избран откъслек от време, с цел да могат цивилните да изоставен града. Това съвсем в никакъв случай не сработи по две аргументи. Първата е, че съветската войска не спря тези пътища. Втората е, че съветската войска не позволява никакви транспортни средства да влязат вътре в града – включително и рейсовете, които да извозват хората.
Така единственият метод за бягство е с персонален автомобил, само че тук пречките са цели три. Първата е в обстрелите, които в нито един миг от денонощието. Втората причина е, че няма бензин още от февруари. Третата е, че множеството коли са взривени от бомбите.
Единствените, които съумяват да се измъкнат, са тези, чиито коли са здрави, и които са заредили бензин през февруари, без след това да карат колата, споделя фотографът, който е напуснал Мариупол на 15 март.
Областната администрация на Донецк твърди, че хората, напуснали Мариупол по време на блокадата, са към 41 000. Преди съветското нахлуване в града живеят към 450 000 души.
Многобройни източници от администрацията настояват, че пътят за овакантяване на региона е единствено един – през Мангуш, който е на десетина километра на запад и оттова до Бердянск на още към 90 км. От Бердянск се прави проведена евакуация с влакове и автобуси.
Какво твърди Руската федерация
Русия отхвърля, че бомбардира цивилни и цивилен обекти. Според нея в Мариупол е ситуиран украинският полк „ Азов “, който е определян от Москва като нацистки. Кремъл удостовери, че е нанесъл удари по родилния дом, само че твърди, че в него е имало не пациенти, а. Русия отхвърля да е нападала Украйна.
Според украинския народен представител Серхий Тарута казармите на полк „ Азов “ са на 40 км от Мариупол, а не вътре в града, който се отбранява самичък. Жители, напуснали региона, споделят, че полк „ Азов “ няма нищо общо с нацизма, и че обособени негови бойци са носили храна на хората, когато градът е останал и без доброволци.
Москва не трансформира тезата си, съгласно която тя е там, с цел да освободи популацията от нацистите. Според ръководителя на Комисията по младежка политика на съветската Дума Русия е „ приела над 270 000 бежанци от Донбас и Украйна “.
Всъщност Донбас е законна част от Украйна, завладяна от проруски сепаратисти преди 8 години. Русия призна две от териториите му за самостоятелни страни на 21 февруари.
На 20 март кметът на Мариупол Вадим Бойченко удостовери, че има поданици на Мариупол, които са на съветска територия, само че той дефинира това като „ отклоняване принудително “. Според Бойченко жителите се изпращат във „ филтрационни лагери, където им ревизират татуировките и телефоните “.
Какво знаем за Мариупол
Мариупол е тогавашният Жданов –през 1948 градът взима името на Андрей Жданов, един от идеолозите от времето на Сталин и един от дейните водачи на Големия гнет. През 1989 името на Мариупол е възобновено.
Той е на към 40 км от историческата Ялта, където Сталин, Чърчил и Рузвелт разискват зоните си на въздействие през 1945 година
В пощенските картички от края на 19-и и началото на 20-и век пристанището на Мариупол наподобява като остарялото пристанище на Созопол. Но от този дух десетилетия по-късно не остава диря.
За Мариупол има десетки песни, прославящи морето и индустрията по едно и също време. Повечето са в духа на руската сцена, въпреки че индустриалният образ на града е почнал да се обрисува още по времето на съветската империя. В края на 19-и век градът се трансформира в едно от главните търговски пристанища на Азовско море, а пруски и американски предприемачи основават първия металургичен комбинат.
Съюз на съветските социалистически републики трансформира града в главен промишлен колос, като прибавя и основаването на металургичния цех Азовстал.
На 16 март 2022 Азовстал беше опустошен от бомбардировките на съветската войска, въпреки че съгласно заместник-кмета на града Сергей Орлов още е рано да се твърди, че заличаването на завода е цялостно.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ