Един ден госпожа Смит седеше в чакалнята на своя лекар,

Един ден госпожа Смит седеше в чакалнята на своя доктор, когато вътре влезе малко момченце с майка си. Момченцето притегли вниманието на госпожа Смит, тъй като имаше черна превръзка на едното око. Учудваща бе явната безчувственост, с която понасяше загубата на окото си и тя с интерес го наблюдава по какъв начин последва майка си до един стол наоколо.

Този ден лекарят имаше доста работа, тъй че госпожа Смит имаше опцията да заприказва майката на момчето, до момента в който то си играеше с бойците си. Отначало седеше спокойно и ги редеше на облегалката на стола. После хвърли незадълбочен взор към майка си и тихичко се смъкна на пода.

В края на краищата госпожа Смит откри подобаващ миг да попита момченцето какво му е на окото. То се замисли над въпроса ѝ, след това отвърна като повдигна превръзката,

- Нищо ми няма на окото. Аз съм Пират!

И продължи да си играе.

Господа Смит чакаше в кабинета, тъй като беше изгубила крайници си от коляното надолу при автомобилна злополука. Днешното и посещаване имаше за цел да дефинира дали раната е зараснала задоволително, с цел да и се постави протеза. Загубата на крайници беше съкрушителна. Въпреки че полагаше всички старания да бъде мощна, тя се усещаше неработоспособен. С мозъка си съзнаваше, че загубата не трябва да попречи на по-нататъшния й живот, само че прочувствено просто не можеше да го преодолее. Лекарят й беше предложил извършения за визуализация и тя бе пробвала, само че не можеше да си сътвори прочувствено допустим и дълготраен облик. В съзнанието си тя се виждаше като неработоспособен.

Думата „ корсар " промени живота ѝ. Моментално се придвижи въображаемо в различен свят. Видя се преоблечена като Джон Силвър, застанал на палубата на пиратския си транспортен съд. Стоеше с необятно разтворени крайници - единият дървен. С подпрени на хълбоците ръце, с високо вдигната глава тя гледаше усмихната право в окото на бурята. Ураганният вятър развяваше палтото и косите ѝ. Ледени пръски морска вода хвърчаха над перилата при всяко разтрошаване на големите талази. Корабът се клатеше и стенеше под мощния натиск на бурята. Но тя стоеше крепко стъпила на крайници - горда и неустрашима.

В този момент обликът на неработоспособен в съзнанието ѝ бе заместен и смелостта ѝ се върна още веднъж. Тя погледна момчето, заето с бойците си.

След няколко минути сестрата я повика. Докато пазеше равновесие на патериците си, момченцето видя ампутирания й крайник.

- Ей, госпожо - извика то, - какво ви е на крайници?

Майката на момчето щеше да потъне в земята от позор.

Госпожа Смит погледна надолу към скъсения си крайник. После се усмихна и рече:

- Нищо. И аз съм корсар.

Марджьри Уоли