Всеки ден момчето хранело бездомника. След 5 г. те неочаквано се срещнали в ресторант
Един ден 16-годишно момче се уредило на стаж в адвокатска адвокатска фирма. Всеки ден за обяд той си взимал храна от уличните магазинчета покрай кантроата. Там, където тмладежът обядвал, имало скитник на име Иван.
Всеки ден момчето давало всичките си пари, които му били останали след обяда, на Иван. Двамата обаче не си били доста близки. Младежът единствено споделя „ Здравей, Иван “ или „ Радвам се да те видя през днешния ден “. И това бил целият им диалог.
Всичко, което този младеж знаел за Иван, било, че е избягал от вкъщи си, когато е получил посттравматичен потрес. Оттогава мислите и физическото му положение не бяха наред
Но Иван бил в действителност благ човек, по тази причина младежът се отнасял с него топло и гостоприемно.
Всеки ден уличните продавачи на храна виждали какво прави хлапето за Иван. Веднъж когато си не запомнил парите и нямал време да изтича до банкомата, един от продавачите просто го почерпил в символ на признателност за положителните му дейности към нуждаещия се човек.
Оттогава минали 5 години. Младежът отишъл в града, с цел да учи. Един ден той отишъл с приятеля си на сладкарница, която посещавал постоянно. Към него се доближил чужд мъж.
Той погледнал младия студент и попитал: „ Помниш ли ме? “
Младежът се обърнал да види кой се доближил до него. Видял висок, добре облечен мъж. Момчето ги огледало от глава до пети преди да каже дума.
„ Иване, ти ли си? “
В този миг очите на Иван се напълнили със сълзи. Те се ръкували и се прегърнали мощно. Иван сякашискал да извика от наслада, само че просто споделил сдържано „ Благодаря “.
Двамата си поговорили. Оказало се, че Иван съумял да си откри работа, като в същото време почнал работа с психолог. Това била първата стъпка към подреждането на живота му.
Иван признал, че в интервала, когато се е срещнал с момчето, той е стигнал същинско дъно – нямал нищо, просто седял, наблюдава; хората и чакал края.
Но вниманието на този младеж постоянно го ободрявало, напомнялому, че в света са останали хубави хора. Парите, които получавал всеки ден, за него значели, че ще има храна. А това към този момент е нещо.
Двамата си говорили половин час, преди Иван да отиде на работа. Но преди да си тръгне, той още веднъж прегърнал своя избавител.
След тази среща младежът просто седял и плачел. Иван в никакъв случай не схванал името му, не го знае и в този момент. Но си спомня за този човек като нещо положително и ярко, като индивида, който го е подкрепил в най-трудния интервал от живота му.
