За ангелите хранители
Един човек умрял и преди гибелта си видял своя живот. И пред очите му се разкрила пустиня, а по нея имало следи, стъпките в живота му.
Редом до неговите имало и втори следи, на неговия ангел, непрестанно идващ го. В тези моменти от живота, когато той бил болен или с него се случвало злощастие, следите на индивида отслабвали, ставали плитки, а след това върху пясъка оставали единствено един чифт следи…
След известно време картината се взъстановявала – и отново имало два броя следи.
– Що за ангел си ти? – възкликнал индивидът. – Когато съм бил добре, си бил до мен, а когато ми е било зле, си ме оставял самичък!
– Нищо не си схванал! – възкликнал ангелът. – Когато ти беше добре, вървях до теб, а когато ти беше зле – те взимах на ръце и те носех, до като не укрепнеш още веднъж.
P.S. Нека ангелите ви пазят и се грижат за вас. Нека ангелите ви оказват помощ, когато вашите крила паднат долу.
