Един български виртуоз не просто покорява музикална Европа, а направо

Един български виртуоз не просто покорява музикална Европа, а напряко я стъписва, изкарва й въздуха. Това е човек, който без всевъзможни опасения от провинциално клатушкане и доверчив локален национализъм можем да назовем „ Геният- цигулар на XХ век “. Днес е малко прочут и съвсем забравен…
Представяме ви историята на Васко Абаджиев, прочувствено разказана в блога „ Музикалните летописи на един немузикален човек “, с разрешението на създателя.  Когато международният вълшебник на цигулката Давид Ойстрах чува негово осъществяване на цигулкови концерти на Бах, той две години не се осмелява да свири този композитор на сцена…
Когато белгийската кралица Елизабет I (патрон на едноименния международен конкурс) го кани на визита и му предлага да стене белгийски гражданин, той дава отговор простичко и без възторг, с нормално съобщително изречение:
– Няма метод, Ваше величество, ние сме българи.
Когато войната запраща всепризнатия феномен на цигулката измежду музикалните светила на Берлин, при него идва най-именитият професор по пиано със съвет:
– Губите си времето с цигулката, вие сте идеален музикант, за по-малко от година можете да станете най-великия пианист.
След това пък професор по комбинация го назидава:– Губите си времето с цигулката, вие сте талантлив музикален разум, за по-малко от година можете да станете идеален композитор. Дължите го на света.
Знаменит американски диригент, чул за него от Йехуди Менухин,  го намира в окупирана Германия и предлага да обезпечи блестящо бъдеще за цялото му семейство в Съединени американски щати, пред алтернативата да го заварят руските войски и в най-хубавия случай да го върнат в комунистическа България. Той непретенциозно отхвърля.Всичко това се случва преди 18-тата му годишнина.

През 50-те години на предишния век заобикаля от режима и се открива в Западна Германия. Известен импресарио го убеждава да се откаже от изтеклия си към този момент български паспорт, да стане жител на Федерална Република Германия и да концертира и жъне триумфи по целия свят.

Цигуларят дава отговор: „ Не мога. Аз съм българин “.

Единственият цигулар, който е изпълнявал в един концерт 24-те капричии на Паганини, всяко от които е считано за героизъм за виртуози. На идната вечер ги извършва още веднъж, единствено че в противоположен ред.Роден е в уважавано градско семейство. Баща му е професор по цигулка и ректор на Консерваторията.

На 2 година е, когато специалисти установяват, че детето има идеален музикален слух – изпитва физическа болежка от подправени тонове. 

На 6 годишна възраст триумфално печели Първия интернационален конкурс за цигулка във Виена, засенчвайки над двадесетина международни виртуози. Не му дават премията единствено тъй като като невръстен не може да взе участие в формалната част на състезанието, само че изуменото жури му дава повече точки от спечелилия – 29-годишния Давид Ойстрах.
На 10 години  печели интернационалния конкурс „ Йожен Изаи “ в Брюксел.На 12 години печели интернационалния конкурс „ Фриц Крайслер “ в Париж.

На 13 години приключва с отличие Брюкселската консерватория.

Преди края на войната свири с най-големите оркестри в Европа, под диригентството на популярни диригенти. Свири без партитура, задоволително му е да е видял нотния запис един път, с цел да го запомни вечно. Без в миналото да се е занимавал целеустремено, единствено по слух проговаря немски, френски, фламандски, унгарски…
Най-младият лауреат на „ Димитровска премия “ – на 26 години.Прави неповторими записи, които влизат в златния фонд на БНР.През 1956 година бяга в Германия. Комунистическата власт го афишира за „ невъзвращенец “.Името му е неразрешено за изговаряне.Книгите, в които се загатва гения му са конфискувани от книжарници и библиотеки и унищожени.Плочите и лентите с негови записи в архива на радиото са унищожени и изгубени вечно.Заради претърпените тежки душевен контузии от войната и емиграцията, гибелта на околните му и няколко претърпени тежки случая, здравето му се утежнява. Живее оскъдно и самотно.На 52 годишна възраст е открит мъртъв в Хамбургската железница. Името му е Васко Абаджиев (1926-1978)Той няма монумент в България, нито улица с неговото име.Съдбата му толкоз наподобява на тази на Моцарт, че в случай че не беше същинска история щях да кажа, че някой публицист плагиатства трагичната орис на залцбургския вълшебник.

Добрите вести:

1. Писателят Маргарит Абаджиев издава романа „ Шакона пасион ”, който споделя за живота на Васко Абаджиев. (няма роднинство сред двамата)
2. Отново Маргарит Абаджиев търси в частна сбирка и прави налична в интернет неразрешената и унищожена книга „ Майстори на цигулката “ от Стефан Грудев, писана през 1955-а, година преди музикантът да емигрира.
3. доктор Христо Василев е обожател и колекционер на Васко Абаджиев. Той събира оцеляли негови записи от БНР и от непознати звукозаписни компании, радиа и библиотеки. Благодарение на него предходната година е публикуван компакт диск с осъществявания на Васко Абаджиев.
4. Христо Василев основава уебсайт, отдаден на Васко Абаджиев, където са качени и записи.
5. През 2001 година Н. Пиперов (племенник на музиканта) и  Александър Абаджиев (музиковед, не е родственик на музиканта) издават биографичната книга „ Забравеният популярен Васко Абаджиев “.
6. Книгата на Пиперов и Абаджиев е показана на матине, отдадено на 75-години от рождението на музиканта на 7 януари 2001 година в границите на Новогодишния музикален фестивал. 
7.  През 2001 година проф. Лада Брашованова издава книгата „ Паганини на ХХ век “.
8. Известни български музиканти и цигулари учредяват фондация „ Васко Абаджиев ”. През 2000 година вършат концерт в зала „ България “ в негова памет. Йосиф Радионов е извикан на бис. Вместо да свири, маестрото пуска запис на Абаджиев. Залата избухва…
9. Клуб „ Юнеско – Леонардо да Винчи “ е отправил публично предложение до Юнеско: 2011 година да бъде оповестена за „ Година на Васко Абаджиев “.
10. Има самодейност прахът на Васко Абаджиев да бъде препогребан в България.