Корин Гротенхуис: Знам как се чувства Христо, била съм на негово място
Един анулиран опит. При последното излизане на подиума. С тежест от 222 кг над главата. Едно 20-годишно българско момче се усеща ограбено в Токио. В шампионата по повдигане на тежести Христо Христов можеше да се трансформира в дебютанта на олимпийски игри, който ще се завърне в родината с исторически бронз в кат. до 109 кг.
Този орден щеше да бъде първи за родните щанги от олимпийските игри в Атина 2004, само че този орден няма да дойде в България. Защото по този начин взеха решение съдиите. Опитът на Христо в изтласкването в началото бе зачетен, след това реферите анулираха решението си. От щаба на националния ни тим оспориха, само че без резултат.
Снимка: Lap.bg
Инфарктната развръзка разруши прочувствено международния първенец за младежи, който даже загатна, че обмисля отричане от спорта. Със сълзи на очи, в особено изявление пред bTV обаче геният се закани, че ще се завърне три пъти по-силен след тъкмо 3 години за олимпийските игри в Париж.
Какво накара реферите да отсъдят против Христо Христов? Къде съзряха проблем при техническото осъществяване? Кой взима сходни решения, които вземат решение човешки ориси? bTV се свърза с една от най-хубавите арбитри в света на тежката атлетика и топ съдия на олимпийските игри в Токио – Корин Гротенхуис от Съединени американски щати.
" Има разлика, когато гледате повдигане на тежести вкъщи, от залата или от съдийското място. Проблемът на Христо бе в лакътя. Щом съдиите са видели нарушаване, то значи нарушаване е имало “, споделя 10-кратната международна шампионка, която се употребява с извънредно висок заем на доверие във повдигането на тежести.
В света на тежката атлетика, Корин е считана за една от основоположничките на женските щанги. Започва да тренира, когато е на 15, а първото й съревнование е през 1981 година Видяла е и е претърпяла доста. Не й е безразлично й случилото се с младия българин:
" Няма арбитър в света, който да желае преднамерено да отсъди във щета на спортиста. Чувството е непоносимо, само че това ни е работата. Там сме, с цел да определим дали повдигането е сполучливо, или не.Ужасно е “, признава Корин и добавя: „ Много добре знам по какъв начин се усеща Христо, тъй като съм била на негово място и знам какво е. Чувстваш се сърдит, а и несъмнено доста прочувствен. Не за пръв път слушам състезател да каже, че е бил ограбен от арбитър. Чувството, е че медалът е лишен от теб. Но това е част от спорта. Разбирам Христо, само че разбирам и съдиите. “
Обяснението поради казуса с лакътя на американката звучи по този начин: " При Христо имаше разлюляване на лакета, само че всички знаем, че това е обикновено, защото вдигаш огромна тежест над главата си. Проблемът е, че някои от щангистите се оправят по-добре при разклащането, като си движат рамената, а лакетите им са неподвижни. Нека не забравяме, че щангистите подвигат над 180 кг. Но Христо не е единственият който имаше проблем. Имаше и един американец със същия проблем. "
Корин Гротехуис споделя пред bTV и за крутите ограничения, при които се организират игрите: " Нямаме право да вървим в олимпийското село, където са спортистите. В момента сме под карантина.Заради пандемията, нямаме право да вървим даже и до магазина. Има едно-единствено място, от което можем да си пазарим храна. Ние, като публични лица нямахме право даже и да присъстваме на церемонията по откриването, а това бе едно от събитията, което желаех да посетя. Въпреки всички тези ограничения, за мен е чест да бъда част от най-голямото спортно събитие. "
Съдийката разкрива, че най-вече в Япония я мъчи часовата разлика и жегата. Спи по 2 часа на денонощие и не може да свикне с горещините. Въпреки всичко, тя е щастлива, че въпреки и като рефер, а не като състезател, е сбъднала фантазията си да бъде част от олимпийските игри. Предрича и блестящо бъдеще на женската тежка атлетика: " Честно казано, старичка съм. Развитието на повдигането на тежести при дамите е огромно. Радвам се, че в днешно време, повече дами, в сравнение с мъже, се занимават с този спорт. Ние се борим щангите а бъдат спорт, в който няма разделяне сред мъжете и дамите. Нека не забравяме, че в предишното, това бе най-вече мъжка територия. "
В края на диалога я питаме какво си пожелава до края на игрите. " Искам да видя нови олимпийски върхове. И орден за Съединени американски щати в шампионата по повдигане на тежести. ", откровена е Корин.
Този орден щеше да бъде първи за родните щанги от олимпийските игри в Атина 2004, само че този орден няма да дойде в България. Защото по този начин взеха решение съдиите. Опитът на Христо в изтласкването в началото бе зачетен, след това реферите анулираха решението си. От щаба на националния ни тим оспориха, само че без резултат.
Снимка: Lap.bg
Инфарктната развръзка разруши прочувствено международния първенец за младежи, който даже загатна, че обмисля отричане от спорта. Със сълзи на очи, в особено изявление пред bTV обаче геният се закани, че ще се завърне три пъти по-силен след тъкмо 3 години за олимпийските игри в Париж.
Какво накара реферите да отсъдят против Христо Христов? Къде съзряха проблем при техническото осъществяване? Кой взима сходни решения, които вземат решение човешки ориси? bTV се свърза с една от най-хубавите арбитри в света на тежката атлетика и топ съдия на олимпийските игри в Токио – Корин Гротенхуис от Съединени американски щати.
" Има разлика, когато гледате повдигане на тежести вкъщи, от залата или от съдийското място. Проблемът на Христо бе в лакътя. Щом съдиите са видели нарушаване, то значи нарушаване е имало “, споделя 10-кратната международна шампионка, която се употребява с извънредно висок заем на доверие във повдигането на тежести.
В света на тежката атлетика, Корин е считана за една от основоположничките на женските щанги. Започва да тренира, когато е на 15, а първото й съревнование е през 1981 година Видяла е и е претърпяла доста. Не й е безразлично й случилото се с младия българин:
" Няма арбитър в света, който да желае преднамерено да отсъди във щета на спортиста. Чувството е непоносимо, само че това ни е работата. Там сме, с цел да определим дали повдигането е сполучливо, или не.Ужасно е “, признава Корин и добавя: „ Много добре знам по какъв начин се усеща Христо, тъй като съм била на негово място и знам какво е. Чувстваш се сърдит, а и несъмнено доста прочувствен. Не за пръв път слушам състезател да каже, че е бил ограбен от арбитър. Чувството, е че медалът е лишен от теб. Но това е част от спорта. Разбирам Христо, само че разбирам и съдиите. “
Обяснението поради казуса с лакътя на американката звучи по този начин: " При Христо имаше разлюляване на лакета, само че всички знаем, че това е обикновено, защото вдигаш огромна тежест над главата си. Проблемът е, че някои от щангистите се оправят по-добре при разклащането, като си движат рамената, а лакетите им са неподвижни. Нека не забравяме, че щангистите подвигат над 180 кг. Но Христо не е единственият който имаше проблем. Имаше и един американец със същия проблем. "
Корин Гротехуис споделя пред bTV и за крутите ограничения, при които се организират игрите: " Нямаме право да вървим в олимпийското село, където са спортистите. В момента сме под карантина.Заради пандемията, нямаме право да вървим даже и до магазина. Има едно-единствено място, от което можем да си пазарим храна. Ние, като публични лица нямахме право даже и да присъстваме на церемонията по откриването, а това бе едно от събитията, което желаех да посетя. Въпреки всички тези ограничения, за мен е чест да бъда част от най-голямото спортно събитие. "
Съдийката разкрива, че най-вече в Япония я мъчи часовата разлика и жегата. Спи по 2 часа на денонощие и не може да свикне с горещините. Въпреки всичко, тя е щастлива, че въпреки и като рефер, а не като състезател, е сбъднала фантазията си да бъде част от олимпийските игри. Предрича и блестящо бъдеще на женската тежка атлетика: " Честно казано, старичка съм. Развитието на повдигането на тежести при дамите е огромно. Радвам се, че в днешно време, повече дами, в сравнение с мъже, се занимават с този спорт. Ние се борим щангите а бъдат спорт, в който няма разделяне сред мъжете и дамите. Нека не забравяме, че в предишното, това бе най-вече мъжка територия. "
В края на диалога я питаме какво си пожелава до края на игрите. " Искам да видя нови олимпийски върхове. И орден за Съединени американски щати в шампионата по повдигане на тежести. ", откровена е Корин.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ