Историята на недостижимия Еди „Канибала“ Меркс
Eди Меркс, роден в Белгия на 17-и юни 1945-а година, е бившпрофесионален играч по колоездене на шосе и писта. Той е най-успешният играч в историята на спортното колоездене. Неговите триумфи включват ненадминати единадесет победи в огромни обиколки (пет пъти Тур дьо Франс, пет пъти Джиро Д'Италия и един път Вуелтата), всичките пет Монумента, слагане на часов връх, три пъти международен първенец и още доста.
Като дребен се занимава с разнообразни спортове, само че открива същинската пристрастеност в колоезденето. Родителите му държат магазин за хранителни артикули, а той получава първия си велосипед на три или четири години и взе участие в първото си съревнование през 1961 година Първата му победа като дилетант идва същата година. Четири години по-късно, на 20-годишна възраст, той става експерт и подписва с тима на „ Solo-Superia ”. Както клишето гласи, останалото е история. Кариерата му продължава до 1975-а година, а общият брой победи във визитката му е 525. Изключително число. Трябва да кажем, че 80 от триумфите му идват на аматьорско равнище.
Еди Меркс е същинска легенда в колоезденето, считан е за най-хубавият колоездач в историята, а и върховете му го демонстрират. Той към момента държи голям брой достижения на името си, макар че стопира със спорта преди съвсем 50 години.
Ето и част от върховете му:
Най-много победи в огромни обиколки: 11
Най-много поредни победи в огромни обиколки: 4 (1972 Джиро, 1972 Тур дьо Франс, 1973 Вуелта, 1973 Джиро)
Най-много етапни победи в огромни обиколки: 64
Споделен връх за победи в Тур дьо Франс: 5
Най-много етапни победи в Тур Дьо Франс: 34 (споделен с Марк Кавендиш)
Най-много дни в жълтата фланелка: 96
Победител в трите разнообразни специалности в 1 Тур (планински стадий, спринт и часовник) – споделен връх с Бернар Ино и Вут ван Аерт.
Единственият победител в генералното класиране, класирането по точки и класирането за катерачи в едно издание на Тур дьо Франс – през 1969 година.
Най-много победи в Джиро Д'Италия: 5 (споделено с Алфредо Бинда и Фаусто Копи)
Най-много дни в розовата фланелка: 78
Единственият победител в генералното класиране, класирането по точки и класирането за катерачи в едно издание на Джирото – през 1968 година.
Победител във всички пет монумента
Най-много победи в паметници: 19
Единственият победител в 3 монумента за 1 година: 4 пъти (1969, 1971, 1972, 1975)
Единственият колоездач, спечелил и петте монумента повече от един път
Най-много победи в класики: 28
Най-много победи в Милано Сан-Ремо, Лиеж-Бастон-Лиеж и Гент-Вевелгем
Най-много победи за един сезон: 54 (от 120 участия)
Носител на Тройната корона в колоезденето
Със сигурност има още доста невероятни достижения на Еди Меркс, само че кои са моментите в кариерата му, а и живота му, които го трансформират в считания за най-велик колоездач и притежател на страховития прякор - „ Канибала “?
Кралят да внимава
Когато Еди Маркс става експерт, той е съотборник с Рик Ван Лой, който е считан за крал на белгийското колоездене. По това време той е повторен международен първенец и победител във всички пет монумента. По-възрастният играч постоянно тормози младия Меркс в първата му година в тима.
Еди Меркс обаче взима своето възмездие единствено сезон по-късно, през 1969-а година, когато двамата вземат участие дружно в Париж-Ница. В стадий с самостоятелно тичане по часовник, младокът съумява да застигне съотборника си, който започва с цели две минути преднина и извънредно за сдържаното си държание, той се обръща обратно и го гледа свирепо през рамо. Така Меркс дава една смела поръчка към всички тогавашни митове.
Раждането на Канибала
Еди Меркс е именуван Канибала, а това е може би най-страховитият прякор, който може един състезател да получи. Той обаче е подобаващ през 1969-а година, когато белгиецът демонстрира същинска доминация в Тур дьо Франс. Той прави нещо, което и до момента не е правено, а точно – печели генералното класиране, също по този начин взима и фланелките в обособените ранглисти – при спринтьорите и катерачите.
Прякорът идва след изявление на дъщерята на негов съотборник, която споделя: „ Този белгиецът, той не ти оставя даже трохите. Той е същински човекоядец “.
И времето не може да спре Канибала
Еди Меркс печели павираният паметник Фландрия през 1969-а година. По-интересното към онази година е, че преди надпреварата в белгийския вестник Het Nieuwsblad, се съмняват в уменията на колоездача и в публикация пишат, че му липсва нещо, с цел да завоюва тази конкуренция в сложните условия, които са предвиждани. А изданието е в действителност тежко, със мощен вятър и неприятно време.
Меркс обаче взима на сърце тези думи и потвърждава нещо, освен на вестника или Белгия, а на целия свят. Той прави офанзива 70 километра преди финала, в началото с няколко други колоездача, само че по-късно остава самичък пред групата в мощния срещуположен вятър. Спортният му шеф изпада в суматоха и колата на тима го настига. Казват му, че не е добре да кара самичък в насрещния вятър и че има съотборници откъм гърба, които могат да му оказват помощ. Меркс не слуша. Той финишира първи и то с над пет минути преднина пред втория, а след Фландрия споделя следното: „ Ако би трябвало да правя цялата работа по този начин или другояче, мога да карам и самичък “.
Моля те не се състезавай
Това е молба от уредниците на Тур дьо Франс към Еди Меркс, който до 1972-а година печели 4 следващи пъти Обиколката на Франция. Той пропуща изданието в онази година и вместо това печели единствената си победа в Джирото и четвъртата от пет трофеи във Вуелтата.
Възходи и падения
В кариерата на Меркс има доста емблематични моменти, само че и тежки такива. Един от в действителност неприятните дни на велосипеда за белгиеца е 9 септември, 1969-а година.
Тогава по време на съревнование на писта Меркс пада тежко, по-сериозно е рухването на колоездача пред него – Ферднанд Уамбст, който за жал умира тогава. Меркс удря тялото му и прелите високо във въздуха, падайки на главата си. От тогава той има доста проблеми с краката и бедрата. Нещо в него се трансформира, а гибелта на Уамбст сигурно му тежи, само че той остава на върха и през идващите години.
Свръхестествената му победа в Париж-Рубе през 1970 година
Меркс се оправя с в действителност тежките условия и непрекъснат дъжд, с цел да завоюва в „ Ада на Севера “. Победата му е разказана като свръхестествена, а след надпреварата в типичния си жанр Меркс споделя: „ Трябваше да мина през най-ужасяващите павета, които съм виждал в кариерата си и въпреки всичко това е една от най-лесните ми победи. Оказах се в челото, съвсем без да го съзнавам “
Еди Меркс е извънредно авторитетна персона, ентусиазъм и кумир на доста колоездачи. Към момента той остава най-великият в спорта, а някои от триумфите му в действителност наподобяват недостижими. Една от най-легендарните му изречения остава: „ Състезанието се печели от колоездача, който умее да страда най-вече “, показвайки, че волята е даже по-важна от силата в колоезденето.
Има ли кой даже да приближи Канибала?
Като дребен се занимава с разнообразни спортове, само че открива същинската пристрастеност в колоезденето. Родителите му държат магазин за хранителни артикули, а той получава първия си велосипед на три или четири години и взе участие в първото си съревнование през 1961 година Първата му победа като дилетант идва същата година. Четири години по-късно, на 20-годишна възраст, той става експерт и подписва с тима на „ Solo-Superia ”. Както клишето гласи, останалото е история. Кариерата му продължава до 1975-а година, а общият брой победи във визитката му е 525. Изключително число. Трябва да кажем, че 80 от триумфите му идват на аматьорско равнище.
Еди Меркс е същинска легенда в колоезденето, считан е за най-хубавият колоездач в историята, а и върховете му го демонстрират. Той към момента държи голям брой достижения на името си, макар че стопира със спорта преди съвсем 50 години.
Ето и част от върховете му:
Най-много победи в огромни обиколки: 11
Най-много поредни победи в огромни обиколки: 4 (1972 Джиро, 1972 Тур дьо Франс, 1973 Вуелта, 1973 Джиро)
Най-много етапни победи в огромни обиколки: 64
Споделен връх за победи в Тур дьо Франс: 5
Най-много етапни победи в Тур Дьо Франс: 34 (споделен с Марк Кавендиш)
Най-много дни в жълтата фланелка: 96
Победител в трите разнообразни специалности в 1 Тур (планински стадий, спринт и часовник) – споделен връх с Бернар Ино и Вут ван Аерт.
Единственият победител в генералното класиране, класирането по точки и класирането за катерачи в едно издание на Тур дьо Франс – през 1969 година.
Най-много победи в Джиро Д'Италия: 5 (споделено с Алфредо Бинда и Фаусто Копи)
Най-много дни в розовата фланелка: 78
Единственият победител в генералното класиране, класирането по точки и класирането за катерачи в едно издание на Джирото – през 1968 година.
Победител във всички пет монумента
Най-много победи в паметници: 19
Единственият победител в 3 монумента за 1 година: 4 пъти (1969, 1971, 1972, 1975)
Единственият колоездач, спечелил и петте монумента повече от един път
Най-много победи в класики: 28
Най-много победи в Милано Сан-Ремо, Лиеж-Бастон-Лиеж и Гент-Вевелгем
Най-много победи за един сезон: 54 (от 120 участия)
Носител на Тройната корона в колоезденето
Със сигурност има още доста невероятни достижения на Еди Меркс, само че кои са моментите в кариерата му, а и живота му, които го трансформират в считания за най-велик колоездач и притежател на страховития прякор - „ Канибала “?
Кралят да внимава
Когато Еди Маркс става експерт, той е съотборник с Рик Ван Лой, който е считан за крал на белгийското колоездене. По това време той е повторен международен първенец и победител във всички пет монумента. По-възрастният играч постоянно тормози младия Меркс в първата му година в тима.
Еди Меркс обаче взима своето възмездие единствено сезон по-късно, през 1969-а година, когато двамата вземат участие дружно в Париж-Ница. В стадий с самостоятелно тичане по часовник, младокът съумява да застигне съотборника си, който започва с цели две минути преднина и извънредно за сдържаното си държание, той се обръща обратно и го гледа свирепо през рамо. Така Меркс дава една смела поръчка към всички тогавашни митове.
Раждането на Канибала
Еди Меркс е именуван Канибала, а това е може би най-страховитият прякор, който може един състезател да получи. Той обаче е подобаващ през 1969-а година, когато белгиецът демонстрира същинска доминация в Тур дьо Франс. Той прави нещо, което и до момента не е правено, а точно – печели генералното класиране, също по този начин взима и фланелките в обособените ранглисти – при спринтьорите и катерачите.
Прякорът идва след изявление на дъщерята на негов съотборник, която споделя: „ Този белгиецът, той не ти оставя даже трохите. Той е същински човекоядец “.
И времето не може да спре Канибала
Еди Меркс печели павираният паметник Фландрия през 1969-а година. По-интересното към онази година е, че преди надпреварата в белгийския вестник Het Nieuwsblad, се съмняват в уменията на колоездача и в публикация пишат, че му липсва нещо, с цел да завоюва тази конкуренция в сложните условия, които са предвиждани. А изданието е в действителност тежко, със мощен вятър и неприятно време.
Меркс обаче взима на сърце тези думи и потвърждава нещо, освен на вестника или Белгия, а на целия свят. Той прави офанзива 70 километра преди финала, в началото с няколко други колоездача, само че по-късно остава самичък пред групата в мощния срещуположен вятър. Спортният му шеф изпада в суматоха и колата на тима го настига. Казват му, че не е добре да кара самичък в насрещния вятър и че има съотборници откъм гърба, които могат да му оказват помощ. Меркс не слуша. Той финишира първи и то с над пет минути преднина пред втория, а след Фландрия споделя следното: „ Ако би трябвало да правя цялата работа по този начин или другояче, мога да карам и самичък “.
Моля те не се състезавай
Това е молба от уредниците на Тур дьо Франс към Еди Меркс, който до 1972-а година печели 4 следващи пъти Обиколката на Франция. Той пропуща изданието в онази година и вместо това печели единствената си победа в Джирото и четвъртата от пет трофеи във Вуелтата.
Възходи и падения
В кариерата на Меркс има доста емблематични моменти, само че и тежки такива. Един от в действителност неприятните дни на велосипеда за белгиеца е 9 септември, 1969-а година.
Тогава по време на съревнование на писта Меркс пада тежко, по-сериозно е рухването на колоездача пред него – Ферднанд Уамбст, който за жал умира тогава. Меркс удря тялото му и прелите високо във въздуха, падайки на главата си. От тогава той има доста проблеми с краката и бедрата. Нещо в него се трансформира, а гибелта на Уамбст сигурно му тежи, само че той остава на върха и през идващите години.
Свръхестествената му победа в Париж-Рубе през 1970 година
Меркс се оправя с в действителност тежките условия и непрекъснат дъжд, с цел да завоюва в „ Ада на Севера “. Победата му е разказана като свръхестествена, а след надпреварата в типичния си жанр Меркс споделя: „ Трябваше да мина през най-ужасяващите павета, които съм виждал в кариерата си и въпреки всичко това е една от най-лесните ми победи. Оказах се в челото, съвсем без да го съзнавам “
Еди Меркс е извънредно авторитетна персона, ентусиазъм и кумир на доста колоездачи. Към момента той остава най-великият в спорта, а някои от триумфите му в действителност наподобяват недостижими. Една от най-легендарните му изречения остава: „ Състезанието се печели от колоездача, който умее да страда най-вече “, показвайки, че волята е даже по-важна от силата в колоезденето.
Има ли кой даже да приближи Канибала?
Източник: gong.bg
КОМЕНТАРИ