Предсказанията на Едгар Алън По
Едгар Алън По е дефинирал няколко правила, които след това интензивно са употребявани от други създатели от детективския род при основаването на техните творби. В частност, по мнението на По е доста по-интересно закононарушенията да бъдат разкривани не от служителите на реда, заемащи държавна работа, а от някакви фенове.
Той е измислил похвата, при който мястото на престъплението е напълно недостъпно за наблюдаващия, само че нарушителят съумява да откри проницателен метод да влезе, да извърши пъкленото си дело и да изчезне неусетен. Уликите са съхранени и си стоят непокътнати, само че единствено извънредно наблюдателният воин с остър разум може да ги види. И най-сетне, нарушителят се оказва този, който провокира минимум подозрение. Освен това, когато деликатно се запознаеш с творчеството на Едгар По, ненадейно откриваш, че тънкият изчерпателен разум на писателя е бил кадърен и на повече. Използвайки обстоятелствата, известни, както се оказвало на всички, той правел непредвидени заключения, открития и дори прогнози, които се сбъдвали десетилетия по-късно.
През 1884 година в съда се водело дело. На 28 юни същата година от британското пристанище Саутхемптън, към далечните крайбрежия на Австралия, потеглила яхтата Миньонет с екипаж от четирима души. Сред морските вълци се оказал и един дилетант, избягал от родителите си 17 годишен юноша. Името му било Ричард Паркър. Яхтата попаднала на стихия и потънала. 16-те дни на дрейф на самоделно изработен сал без ресурси от храна и питейна вода, сломили оживелите. Пръв не издържал младежът, почнал да пие морска вода и измършавял. Останалите не могли да се оправят с глада. Когато скиталците били прибрани от Монтесума, един от тях разказал какво им се случило в морето и делото достигнало до съда. Вестник Таймс почнал да разгласява материали за хода на процеса и внезапно, някой си спомнил че още в далечната 1838 година, всички детайлности били разказани от Едгар Алън По в книгата " Повест за приключенията на Артър Гордън Пим ". Съвпадало дори и името на починалия Ричард Паркър. Интересно е, че и тук Едгар Алан По се оказал основоположник на някакъв род от литературни предсказания.
Скоро в Ню Йорк, малко известният публицист Моргън Робъртсън разгласил разказ, в който има подобен оракулски епизод. Пътници се насочат през Атлантика на транспортен съд наименуван Титан, който стремглаво плавайки през мъглата се ударя в айсберг. Предсмъртните вопли на три хиляди обхванати от смут пасажери, се понесли към небето. И по-нататък, детайлно като следовател, писателят привежда характерностите на кораба и детайлности за злополуката. Дължина на лайнера - 243 м., водоизместимост - 45 хиляди Т., мощ на моторите - 75 хиляди конски сили, оптималната скорост - 25 възела, 4 тръби, 3 винта, 2 мачти Указано е дори, че непотопимия, несломим лайнер имал на борда доста по-малко избавителни лодки, в сравнение с се препоръчвало по морското предписание. Трябва да отбележим, че в 1898г., когато този разказ излязъл, сходни кораби не съществували на никое място в света. Книгата не била изключително забавна и за нея скоро можело да се не помни, само че след 14 години се изяснило, че Робертсън с огромна меродавност е описал гибелта на Титаник. Съвпадали съвсем всички условия към злополуката и дори семействата на някои от пасажерите.
Сравнително скоро, 100 години след написването на " Повест за приключенията на Артър Гордън Пим ", в книгата било намерено още едно загадъчно предсказване. Когато оживелите се добрали до брега, били изумени от бързей с невероятна вода. Тя не била нито безцветна, нито имала някакъв избран цвят; движейки се преливала във всички вероятни оттенъци на пурпура, както се преливат тоновете върху коприна - споделя Едгар По. И по-нататък: Загребвайки вода в съд и оставяйки я да се успокои, забелязахме, че се разслоява на голям брой отчетливо различими жилки, като всяка имаше избран нюанс, че те не се смесваха и че силата на сцепление на частиците на една или друга жила бяха несравнимо повече, в сравнение с сред другите жили. Прекарахме нож косо на струите и те незабавно се събраха, както става с елементарната вода, а когато извадихме острието, никакви следи не останаха. Ако деликатно се прокара нож сред две жилки, то те се отделяха една от друга и чак след известно време силата на сцепление ги сливаше още веднъж дружно.
Докторът по физико-математически науки, професор А. С. Сонин, запознавайки се с този фрагмент (тази книга е била преведена на съветски за пръв път през 1961 г.), с удивление открил, че Едгар По в детайли е описал свойствата на течните кристали, а те били открити половин век откакто създателя приключил своята повест. Трябва да се означи, че това не е единственото произведение на Едгар Алън По, в което има сходни прозрения. В описа си " История с въздушен балон ", той описал полет над Атлантика. В реалност такова събитие станало, само че век по-късно и все пак, читателите му без ангажименти повярвали в мистификацията. Защо? За това, тъй като, както е отбелязал Ф.М Достоевски неговото въображение има такава специфичност, каквато не сме срещали у никого, - силата на детайлностите.
Тази мощ се демонстрира и в различен роман на По - " Разговор с мумия ", където има голям брой удивителни подмятания. Мумията бива съживена благодарение на електрически ток. Днес на нас ни е известно, че точно благодарение на електрически заряд се възобновява активността на спрялото сърце. Оживялата мумия споделя, че хората могат да изпадат в нескончаем, така наречен латентен сън, че жизнеспособността на човек може да се прекрати (анабиоза) и че хората могат да живеят по 800 години, както е написано в Библията. Но по какъв метод на Едгар По и други като него са успявали да вършат такива предсказания? Някои откриватели допускат, че по едно и също време могат да съществуват голям брой светове, идентични по своята история, само че релативно разместени по време един от различен. За да се проникне в предишното или в бъдещето е задоволително единствено да се надникне в верния успореден свят.
Източник: cheti.me
Той е измислил похвата, при който мястото на престъплението е напълно недостъпно за наблюдаващия, само че нарушителят съумява да откри проницателен метод да влезе, да извърши пъкленото си дело и да изчезне неусетен. Уликите са съхранени и си стоят непокътнати, само че единствено извънредно наблюдателният воин с остър разум може да ги види. И най-сетне, нарушителят се оказва този, който провокира минимум подозрение. Освен това, когато деликатно се запознаеш с творчеството на Едгар По, ненадейно откриваш, че тънкият изчерпателен разум на писателя е бил кадърен и на повече. Използвайки обстоятелствата, известни, както се оказвало на всички, той правел непредвидени заключения, открития и дори прогнози, които се сбъдвали десетилетия по-късно.
През 1884 година в съда се водело дело. На 28 юни същата година от британското пристанище Саутхемптън, към далечните крайбрежия на Австралия, потеглила яхтата Миньонет с екипаж от четирима души. Сред морските вълци се оказал и един дилетант, избягал от родителите си 17 годишен юноша. Името му било Ричард Паркър. Яхтата попаднала на стихия и потънала. 16-те дни на дрейф на самоделно изработен сал без ресурси от храна и питейна вода, сломили оживелите. Пръв не издържал младежът, почнал да пие морска вода и измършавял. Останалите не могли да се оправят с глада. Когато скиталците били прибрани от Монтесума, един от тях разказал какво им се случило в морето и делото достигнало до съда. Вестник Таймс почнал да разгласява материали за хода на процеса и внезапно, някой си спомнил че още в далечната 1838 година, всички детайлности били разказани от Едгар Алън По в книгата " Повест за приключенията на Артър Гордън Пим ". Съвпадало дори и името на починалия Ричард Паркър. Интересно е, че и тук Едгар Алан По се оказал основоположник на някакъв род от литературни предсказания.
Скоро в Ню Йорк, малко известният публицист Моргън Робъртсън разгласил разказ, в който има подобен оракулски епизод. Пътници се насочат през Атлантика на транспортен съд наименуван Титан, който стремглаво плавайки през мъглата се ударя в айсберг. Предсмъртните вопли на три хиляди обхванати от смут пасажери, се понесли към небето. И по-нататък, детайлно като следовател, писателят привежда характерностите на кораба и детайлности за злополуката. Дължина на лайнера - 243 м., водоизместимост - 45 хиляди Т., мощ на моторите - 75 хиляди конски сили, оптималната скорост - 25 възела, 4 тръби, 3 винта, 2 мачти Указано е дори, че непотопимия, несломим лайнер имал на борда доста по-малко избавителни лодки, в сравнение с се препоръчвало по морското предписание. Трябва да отбележим, че в 1898г., когато този разказ излязъл, сходни кораби не съществували на никое място в света. Книгата не била изключително забавна и за нея скоро можело да се не помни, само че след 14 години се изяснило, че Робертсън с огромна меродавност е описал гибелта на Титаник. Съвпадали съвсем всички условия към злополуката и дори семействата на някои от пасажерите.
Сравнително скоро, 100 години след написването на " Повест за приключенията на Артър Гордън Пим ", в книгата било намерено още едно загадъчно предсказване. Когато оживелите се добрали до брега, били изумени от бързей с невероятна вода. Тя не била нито безцветна, нито имала някакъв избран цвят; движейки се преливала във всички вероятни оттенъци на пурпура, както се преливат тоновете върху коприна - споделя Едгар По. И по-нататък: Загребвайки вода в съд и оставяйки я да се успокои, забелязахме, че се разслоява на голям брой отчетливо различими жилки, като всяка имаше избран нюанс, че те не се смесваха и че силата на сцепление на частиците на една или друга жила бяха несравнимо повече, в сравнение с сред другите жили. Прекарахме нож косо на струите и те незабавно се събраха, както става с елементарната вода, а когато извадихме острието, никакви следи не останаха. Ако деликатно се прокара нож сред две жилки, то те се отделяха една от друга и чак след известно време силата на сцепление ги сливаше още веднъж дружно.
Докторът по физико-математически науки, професор А. С. Сонин, запознавайки се с този фрагмент (тази книга е била преведена на съветски за пръв път през 1961 г.), с удивление открил, че Едгар По в детайли е описал свойствата на течните кристали, а те били открити половин век откакто създателя приключил своята повест. Трябва да се означи, че това не е единственото произведение на Едгар Алън По, в което има сходни прозрения. В описа си " История с въздушен балон ", той описал полет над Атлантика. В реалност такова събитие станало, само че век по-късно и все пак, читателите му без ангажименти повярвали в мистификацията. Защо? За това, тъй като, както е отбелязал Ф.М Достоевски неговото въображение има такава специфичност, каквато не сме срещали у никого, - силата на детайлностите.
Тази мощ се демонстрира и в различен роман на По - " Разговор с мумия ", където има голям брой удивителни подмятания. Мумията бива съживена благодарение на електрически ток. Днес на нас ни е известно, че точно благодарение на електрически заряд се възобновява активността на спрялото сърце. Оживялата мумия споделя, че хората могат да изпадат в нескончаем, така наречен латентен сън, че жизнеспособността на човек може да се прекрати (анабиоза) и че хората могат да живеят по 800 години, както е написано в Библията. Но по какъв метод на Едгар По и други като него са успявали да вършат такива предсказания? Някои откриватели допускат, че по едно и също време могат да съществуват голям брой светове, идентични по своята история, само че релативно разместени по време един от различен. За да се проникне в предишното или в бъдещето е задоволително единствено да се надникне в верния успореден свят.
Източник: cheti.me
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ