Интервюто с Азар: Да, дойдох в Мадрид с пет кила отгоре
Еден Азар даде просторно изявление за списание „ Sport/Foot Magazine “, в което прави равносметка на първите си месеци в Реал Мадрид. Белгийската звезда, към момента в развой на възобновяване от контузия в глезена от мача с Пари Сен Жермен на 26 ноември, показа, че за него е „ фантазия “ да е в този клуб, и призна, че е пристигнал с няколко килца от горната страна през лятото.
- Мечта ли е за теб да играеш в Мадрид?
- Да, фантазия си беше. Когато започнах да играя в градината у дома, постоянно Мадрид беше моят клуб, а Зидан – моят идол. Когато видях стадиона по малкия екран, ми се стори магически, а бялата фланелка – безупречна, изключителна. Легендарно! Често ходехме на почивка със фамилията в Испания, само че в никакъв случай в Мадрид, тъй като е доста надалеч от Белгия с кола. Всички ми говореха за Реал Мадрид, когато играехме футбол през ваканцията, и гледахме всичките му мачове.
- Обезсърчаваше ли се при всяко проваляне на прехвърлянето в Мадрид?
- Не, тъй като през цялата ми кариера постоянно ми е вървяло супер, където и да съм бил. Логично обаче беше един ден да подпиша с този клуб. Можеше да се случи и по-рано. Още в Лил я имаше тази опция, само че беше по-лесно да ида в Англия, в сравнение с в Испания, тъй като на юноша на 21 години му е доста мъчно да пристигна напряко в Ла Лига.
- Но можеше да си в Мадрид и преди две години?
- Всяка година се говореше за моето идване в Мадрид. Никога по-рано обаче нито аз, нито моето обграждане сме влизали в контакт с клуба. Контактите започнаха преди две-три години, когато получих травма с националния тим. Исках да дойда след Мондиал 2018, само че Челси сподели „ не “, тъй като трябваше да изкарам една година при Маурицио Сари.
- Зинедин Зидан обаче можеше да натисне по-силно за теб, нали?
- Не зная. Истина е обаче и че не желаех да напущам Челси с неприятно. Винаги съм бил начисто с всичките ми клубове още от Лил. Преди последния ми сезон там (2011/12) обкръжението ми ме убеди, че е редно да остана още една година. Същото се случи и с Челси. През лятото на 2018 година получих позвъняване от Марина Грановская (бел. инт. – общоприет шеф на Челси) с думите: „ Не си отивай, Сари идва да те тренира. “ Опитах се да дам най-хубавото от себе си.
- Какво съставлява това да играеш за Мадрид?
- Когато си дребен, гледаш на този клуб като на някаква фантазия. Когато дойдеш тук и влезеш в постройките му, усещаш сигурност на всички места. Тренировъчният център е голям. При първото ми идване отидох от другата му страна и карах две-три минути, с цел да стигна до входа за играчите. Видях терените и не се и пробвах да ги преброя. Когато влязох в хотела за играчите, си споделих, че този клуб е толкоз сполучлив и поради заложената надълбоко у него обич към работата. Най-добрите играчи, тежестта на историята… Влизаш в съблекалнята и усещаш от първия момент, че играчите са там единствено с цел да побеждават. Срещаш се ежедневно с последователи, които ти споделят, че си задължен да спечелиш Шампионската лига. Това е цяла една просвета.
- Зидан беше твоят модел за подражание…
- Нямаме еднакъв жанр. Технически той е над мен, само че у него най-вече ми харесва това, че когато го погледнеш, ти оставя усещане, че постоянно се забавлява, че кара другите да играят. Футболът за мен е тъкмо това. Когато гледах Зидан, в никакъв случай не съм си казвал: „ Иска да дриблира през всички, да играе единствено за себе си. “ Не, той играеше за тима. Харесват ми играчите, които се забавляват. Не диря безусловно аз да блесна. Разбира се, благополучен съм, в случай че съумея, но не това е моята цел на терена.
- Опитвал ли си се да го имитираш?
- Това е мъчно, само че когато гледаш по какъв начин стопира топката и подава, ахваш от неговата грациозност. Не гледах единствено него, а и Тиери Анри. Моето потомство гледаше доста видеа в YouTube. После отивах в градината и пробвах да повторя видяното от Зидан със своите братя в мач. Бях притеглен от него, като че ли по този начин се идентифицирах.
- Това е доста мощна връзка, съвсем лична…
- Не бях приказвал доста с него. За първи път ми се случи на Евро 2016 във Франция, когато ми звънна и ми сподели: „ Би било добре да дойдеш. “ Когато Зидан ти звъни, нещата са съществени!
- Като магнит е, нали?
- Често казано, прави нещо особено. Той има някаква власт над мен. Не ми проглуши ушите по време на цялото европейско, а единствено ми сподели, че ме следи. Рече: „ Ще те забележим един ден, в случай че дойдеш в Мадрид “. Това се запечата вечно в главата ми.
- В чисто човешки проект какъв треньор е той?
- Не приказва доста, а простичко. Идва да поприказва с теб преди мача с някоя късичка фраза и те успокоява. Първите два-три месеца не ми се стекоха съгласно моето предпочитание, а той ми сподели да запазя успокоение. Все повтаряше: „ Позволи си някой каприз. “ Той е естествен човек, не се оплаква от нищо и работи право в задачата. Обича своите играчи, запазил е тази си прочувствена страна от характера. Усещаш, че колективът е благополучен от това, че той е треньорът, в това число и тези, които не играят доста. Това е фундаментално! Точно тук виждаш, че той схваща възприятията на футболистите, тъй като е бил на тяхното място.
- Какво ти дава във футболен проект?
- Нашите тренировки са постоянно с топката и удоволствието от играта стои над всичко друго. Упражненията, мачлетата… Когато работиш с италиански треньори, както аз с Антонио Конте и Сари, изпитваш доста по-малка приятност. Всичко е доста по-предначертано, по-репетирано, а удоволствието идва чак с успеха. Три години работих с италиански треньори и ми се отрази добре да преоткрия насладата от играта с ментор като Зидан.
- Дойде против 100 млн. евро. Удари ли те адреналинът по време на представянето ти в Мадрид?
- Открих нов свят! В Челси – един от най-хубавите клубове на света – ми беше доста по-лесно по време на представянето. Когато идвах към Мадрид със самолета с моите братя, ме попитаха какво ще върша. Торган ми сподели: „ Внимавай в картинката, че в случай че се сдухаш, всички ще ти се присмеят! “. Дори и в Челси ми говореха: „ Няма да гледаме мачовете ти, единствено представянето! “. Когато ме накараха да приказвам пред хората…
- Не беше подготвил нищо…
- Ама в действителност нищичко! Мислех да кажа нещо на испански, но като не приказвам испански… Щеше да се забележи, а аз желаех да съм импровизиран. Тогава си споделих: „ Добре, хайде на френски. “ Продължава да си е един прекрасен спомен за мен.
- Въпреки травмата, игра в половината от мачовете на отбора…
- Изкарах цялата лятна подготовка. Два-три дни преди първия мач във Виго усетих болежка в бедрото. Често изпитвам болки преди мачовете и мислех, че ще отмине, само че на другия ден продължаваше. Зидан ме попита дали желая да мина на скенер, тъй като и докторът упорствал, та се съгласих и открихме дребна травма. Треньорът не искаше да рискува при започване на сезона и откакто раната се излекува, продължих. Само че бях отвън терена три седмици и трябваше да преоткривам ритъма си. В първия мач против ПСЖ чаках да е леко, а се получи зле.
- Говореше се, че си надебелял. Така ли беше?
- Да, истина е и не ще го укривам. Когато съм във почивка, съм във почивка! Бях качил пет кила през лятото. Аз съм от хората, които бързо качват и след това, в случай че поставят грижа, бързо смъкват. На 18 години в Лил тежах 72-73 кг, след това с натрупването на мускулна маса станах 75, в неприятни дни 77 кг. Това лято качих до 80 кг. Свалих всички непотребни за 10 дни.
- Как оценяваш своето начало на сезона?
- Единственото неприятно от него са статистиките. Вкарах един път, дадох една асистенция и ме фаулираха за една дузпа. Хората помнят единствено това. Предложеното от мен в първите два месеца не беше задоволително и си споделих, че мога и по-добре. След това в действителност се почувствах по-добре: вземах топката, финтирах, ускорявах и пробвах да съдействувам другите да играят по-добре. Не всичко ми се получаваше, само че пробвах. В първите два месеца си споделях, че съм нов и по тази причина би трябвало да играя опростено, заради което давах прекалено много пасове, а хората чакаха от мен да дриблирам…
- Често се приказва, че съблекалнята на Мадрид е сложна. Как я виждаш ти от вътрешната страна?
- Аз не съм от хората, които си търсят казуса. Може би съотборниците ми тук, поради постигнатото от мен във Франция и Англия, също ме почитат. Не пристигам в Мадрид на 21 години и в потребност занапред да се потвърждавам от нулата. Те ме познават.
- Носиш фланелката с №7, благосъстоятелност преди на Кристиано Роналдо…
- В началото беше на Мариано. Не желаех да вървя да го запитвам, не е в стила ми. Знаех, че №10 е на Лука Модрич. В Челси избрах №17, който тук е на Лукас Васкес. Свободен беше №16, само че не го желаех. Поисках №50, но в Ла Лига не можеш да играеш с над №25, та тогава от клуба споделиха на Мариано: „ Трябва да дадеш №7 на Еден! “.
- Кой ти оказа помощ най-вече за приспособяването?
Разбира се, Тибо Куртоа. Също и кондиционният ни треньор Грег Дюпон. Приспособяването ми тук е елементарно, тъй като има доста френскоговорящи – Карим Бензема, Рафаел Варан, Ферлан Менди, личният състав е франкофонски. За мен това е идеално.
- Мечта ли е за теб да играеш в Мадрид?
- Да, фантазия си беше. Когато започнах да играя в градината у дома, постоянно Мадрид беше моят клуб, а Зидан – моят идол. Когато видях стадиона по малкия екран, ми се стори магически, а бялата фланелка – безупречна, изключителна. Легендарно! Често ходехме на почивка със фамилията в Испания, само че в никакъв случай в Мадрид, тъй като е доста надалеч от Белгия с кола. Всички ми говореха за Реал Мадрид, когато играехме футбол през ваканцията, и гледахме всичките му мачове.
- Обезсърчаваше ли се при всяко проваляне на прехвърлянето в Мадрид?
- Не, тъй като през цялата ми кариера постоянно ми е вървяло супер, където и да съм бил. Логично обаче беше един ден да подпиша с този клуб. Можеше да се случи и по-рано. Още в Лил я имаше тази опция, само че беше по-лесно да ида в Англия, в сравнение с в Испания, тъй като на юноша на 21 години му е доста мъчно да пристигна напряко в Ла Лига.
- Но можеше да си в Мадрид и преди две години?
- Всяка година се говореше за моето идване в Мадрид. Никога по-рано обаче нито аз, нито моето обграждане сме влизали в контакт с клуба. Контактите започнаха преди две-три години, когато получих травма с националния тим. Исках да дойда след Мондиал 2018, само че Челси сподели „ не “, тъй като трябваше да изкарам една година при Маурицио Сари.
- Зинедин Зидан обаче можеше да натисне по-силно за теб, нали?
- Не зная. Истина е обаче и че не желаех да напущам Челси с неприятно. Винаги съм бил начисто с всичките ми клубове още от Лил. Преди последния ми сезон там (2011/12) обкръжението ми ме убеди, че е редно да остана още една година. Същото се случи и с Челси. През лятото на 2018 година получих позвъняване от Марина Грановская (бел. инт. – общоприет шеф на Челси) с думите: „ Не си отивай, Сари идва да те тренира. “ Опитах се да дам най-хубавото от себе си.
- Какво съставлява това да играеш за Мадрид?
- Когато си дребен, гледаш на този клуб като на някаква фантазия. Когато дойдеш тук и влезеш в постройките му, усещаш сигурност на всички места. Тренировъчният център е голям. При първото ми идване отидох от другата му страна и карах две-три минути, с цел да стигна до входа за играчите. Видях терените и не се и пробвах да ги преброя. Когато влязох в хотела за играчите, си споделих, че този клуб е толкоз сполучлив и поради заложената надълбоко у него обич към работата. Най-добрите играчи, тежестта на историята… Влизаш в съблекалнята и усещаш от първия момент, че играчите са там единствено с цел да побеждават. Срещаш се ежедневно с последователи, които ти споделят, че си задължен да спечелиш Шампионската лига. Това е цяла една просвета.
- Зидан беше твоят модел за подражание…
- Нямаме еднакъв жанр. Технически той е над мен, само че у него най-вече ми харесва това, че когато го погледнеш, ти оставя усещане, че постоянно се забавлява, че кара другите да играят. Футболът за мен е тъкмо това. Когато гледах Зидан, в никакъв случай не съм си казвал: „ Иска да дриблира през всички, да играе единствено за себе си. “ Не, той играеше за тима. Харесват ми играчите, които се забавляват. Не диря безусловно аз да блесна. Разбира се, благополучен съм, в случай че съумея, но не това е моята цел на терена.
- Опитвал ли си се да го имитираш?
- Това е мъчно, само че когато гледаш по какъв начин стопира топката и подава, ахваш от неговата грациозност. Не гледах единствено него, а и Тиери Анри. Моето потомство гледаше доста видеа в YouTube. После отивах в градината и пробвах да повторя видяното от Зидан със своите братя в мач. Бях притеглен от него, като че ли по този начин се идентифицирах.
- Това е доста мощна връзка, съвсем лична…
- Не бях приказвал доста с него. За първи път ми се случи на Евро 2016 във Франция, когато ми звънна и ми сподели: „ Би било добре да дойдеш. “ Когато Зидан ти звъни, нещата са съществени!
- Като магнит е, нали?
- Често казано, прави нещо особено. Той има някаква власт над мен. Не ми проглуши ушите по време на цялото европейско, а единствено ми сподели, че ме следи. Рече: „ Ще те забележим един ден, в случай че дойдеш в Мадрид “. Това се запечата вечно в главата ми.
- В чисто човешки проект какъв треньор е той?
- Не приказва доста, а простичко. Идва да поприказва с теб преди мача с някоя късичка фраза и те успокоява. Първите два-три месеца не ми се стекоха съгласно моето предпочитание, а той ми сподели да запазя успокоение. Все повтаряше: „ Позволи си някой каприз. “ Той е естествен човек, не се оплаква от нищо и работи право в задачата. Обича своите играчи, запазил е тази си прочувствена страна от характера. Усещаш, че колективът е благополучен от това, че той е треньорът, в това число и тези, които не играят доста. Това е фундаментално! Точно тук виждаш, че той схваща възприятията на футболистите, тъй като е бил на тяхното място.
- Какво ти дава във футболен проект?
- Нашите тренировки са постоянно с топката и удоволствието от играта стои над всичко друго. Упражненията, мачлетата… Когато работиш с италиански треньори, както аз с Антонио Конте и Сари, изпитваш доста по-малка приятност. Всичко е доста по-предначертано, по-репетирано, а удоволствието идва чак с успеха. Три години работих с италиански треньори и ми се отрази добре да преоткрия насладата от играта с ментор като Зидан.
- Дойде против 100 млн. евро. Удари ли те адреналинът по време на представянето ти в Мадрид?
- Открих нов свят! В Челси – един от най-хубавите клубове на света – ми беше доста по-лесно по време на представянето. Когато идвах към Мадрид със самолета с моите братя, ме попитаха какво ще върша. Торган ми сподели: „ Внимавай в картинката, че в случай че се сдухаш, всички ще ти се присмеят! “. Дори и в Челси ми говореха: „ Няма да гледаме мачовете ти, единствено представянето! “. Когато ме накараха да приказвам пред хората…
- Не беше подготвил нищо…
- Ама в действителност нищичко! Мислех да кажа нещо на испански, но като не приказвам испански… Щеше да се забележи, а аз желаех да съм импровизиран. Тогава си споделих: „ Добре, хайде на френски. “ Продължава да си е един прекрасен спомен за мен.
- Въпреки травмата, игра в половината от мачовете на отбора…
- Изкарах цялата лятна подготовка. Два-три дни преди първия мач във Виго усетих болежка в бедрото. Често изпитвам болки преди мачовете и мислех, че ще отмине, само че на другия ден продължаваше. Зидан ме попита дали желая да мина на скенер, тъй като и докторът упорствал, та се съгласих и открихме дребна травма. Треньорът не искаше да рискува при започване на сезона и откакто раната се излекува, продължих. Само че бях отвън терена три седмици и трябваше да преоткривам ритъма си. В първия мач против ПСЖ чаках да е леко, а се получи зле.
- Говореше се, че си надебелял. Така ли беше?
- Да, истина е и не ще го укривам. Когато съм във почивка, съм във почивка! Бях качил пет кила през лятото. Аз съм от хората, които бързо качват и след това, в случай че поставят грижа, бързо смъкват. На 18 години в Лил тежах 72-73 кг, след това с натрупването на мускулна маса станах 75, в неприятни дни 77 кг. Това лято качих до 80 кг. Свалих всички непотребни за 10 дни.
- Как оценяваш своето начало на сезона?
- Единственото неприятно от него са статистиките. Вкарах един път, дадох една асистенция и ме фаулираха за една дузпа. Хората помнят единствено това. Предложеното от мен в първите два месеца не беше задоволително и си споделих, че мога и по-добре. След това в действителност се почувствах по-добре: вземах топката, финтирах, ускорявах и пробвах да съдействувам другите да играят по-добре. Не всичко ми се получаваше, само че пробвах. В първите два месеца си споделях, че съм нов и по тази причина би трябвало да играя опростено, заради което давах прекалено много пасове, а хората чакаха от мен да дриблирам…
- Често се приказва, че съблекалнята на Мадрид е сложна. Как я виждаш ти от вътрешната страна?
- Аз не съм от хората, които си търсят казуса. Може би съотборниците ми тук, поради постигнатото от мен във Франция и Англия, също ме почитат. Не пристигам в Мадрид на 21 години и в потребност занапред да се потвърждавам от нулата. Те ме познават.
- Носиш фланелката с №7, благосъстоятелност преди на Кристиано Роналдо…
- В началото беше на Мариано. Не желаех да вървя да го запитвам, не е в стила ми. Знаех, че №10 е на Лука Модрич. В Челси избрах №17, който тук е на Лукас Васкес. Свободен беше №16, само че не го желаех. Поисках №50, но в Ла Лига не можеш да играеш с над №25, та тогава от клуба споделиха на Мариано: „ Трябва да дадеш №7 на Еден! “.
- Кой ти оказа помощ най-вече за приспособяването?
Разбира се, Тибо Куртоа. Също и кондиционният ни треньор Грег Дюпон. Приспособяването ми тук е елементарно, тъй като има доста френскоговорящи – Карим Бензема, Рафаел Варан, Ферлан Менди, личният състав е франкофонски. За мен това е идеално.
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ