Голямата базилика - Проектът е несъразмерен спрямо...
Едър и тежък двуетажен размер, който е неизмерим с околната среда - по този начин пловдивските архитекти дефинират към този момент съвсем готовия план за Епископската базилика. Още преди година от гилдията предизвестиха, че въпросният „ колос ” ще тампонира образните връзки и доста ще компрометира средата.
„ Убедени сме, че строителството на размер с сходни параметри на съответното място не трябва да се позволява и ще докара до трайни вреди за града ”, сигнализираха тогава от гилдията в опита си да дадат съответни рекомендации към проектантите от atelie Duo. Днес прогнозите ни се оказват действителност, тъжно установи арх. Чавдар Тенев. „ Минавайки около градежа, първото усещане е, че размерът и височината на защитната сграда е забележителна и несъразмерна с параметрите на околната среда.
Доскоро свободното публично пространство към пътното оборудване на бул. „ Цар Борис III Обединител “ - бул. „ Мария Луиза “ даваше опция за положително образно разбиране на една стойностна архитектурна среда. Вече не е по този начин. ” Другият сериозен проблем, който се сътвори в зоната, е височината на оферти размер.
Според архитектите новата постройка ще закрие напълно Католическата катедрала и погледа към храм „ Св. Петка ”, което е неприемливо. „ И двата храма са значими градоустройствени акценти, които всяко ново строителство следва да регистрира. Защитното покритие на Епископската базилика би следвало да е с минимална височина (максимум 3,50 м към Католическата катедрала).
По този метод постройката щеше да се слее с прилежащия терен (или да го следва плавно) и нямаше да пречи на възприемането на катедралата „ Св. Лудвиг ” и на храма „ Св. Петка ” - изясняват от КАПО (Клуб на архитекта експерт и общественик).
Другото огромно стеснение е, че археологичните артефакти от огромната Епископска базилика се оказаха в зоната на пътното оборудване. То осигуряваше връзката сред две значими, първостепенни градски артерии - това е вторият проблем, който се сътвори в зоната, настояват архитектите.
„ Булевардите “Цар Борис III Обединител “ и „ Мария Луиза “ са огромни градски артерии и връзката сред тях е една от значимите сред посоките север - юг и изток - запад на уличната мрежа на града. Предвиденотон осакатяване на това пътно съоръжениене компромис, който трябваше да избегнем ” - бе мнението на гилдията. Затова архитектите предложиха различен вид: „ Имаше решение за опазване на североизточната връзка, в случай че защитната сграда бе едноетажна.
Това си струваше да се изследва ”, изясни арх. Димка Танева от КАПО. „ По отношение на връзката сме на мнение, че улицата трябваше да се резервира за прекосяване на коли, както и паркингът, а и препоръчаното решение с подземно експониране на част от базиликата го позволяваше. В по-детайлните разработки следва да се планува опция за бъдеща връзка на подземно равнище с археологическия подлез. ”
Всички тези неточности можеше да бъдат избегнати, в случай че общината организираше архитектурни състезания за значимите обекти в града - нещо, за което неведнъж сме упорствали пред кмета. Това настояват от гилдията на архитектите в Пловдив.
„ Убедени сме, че строителството на размер с сходни параметри на съответното място не трябва да се позволява и ще докара до трайни вреди за града ”, сигнализираха тогава от гилдията в опита си да дадат съответни рекомендации към проектантите от atelie Duo. Днес прогнозите ни се оказват действителност, тъжно установи арх. Чавдар Тенев. „ Минавайки около градежа, първото усещане е, че размерът и височината на защитната сграда е забележителна и несъразмерна с параметрите на околната среда.
Доскоро свободното публично пространство към пътното оборудване на бул. „ Цар Борис III Обединител “ - бул. „ Мария Луиза “ даваше опция за положително образно разбиране на една стойностна архитектурна среда. Вече не е по този начин. ” Другият сериозен проблем, който се сътвори в зоната, е височината на оферти размер.
Според архитектите новата постройка ще закрие напълно Католическата катедрала и погледа към храм „ Св. Петка ”, което е неприемливо. „ И двата храма са значими градоустройствени акценти, които всяко ново строителство следва да регистрира. Защитното покритие на Епископската базилика би следвало да е с минимална височина (максимум 3,50 м към Католическата катедрала).
По този метод постройката щеше да се слее с прилежащия терен (или да го следва плавно) и нямаше да пречи на възприемането на катедралата „ Св. Лудвиг ” и на храма „ Св. Петка ” - изясняват от КАПО (Клуб на архитекта експерт и общественик).
Другото огромно стеснение е, че археологичните артефакти от огромната Епископска базилика се оказаха в зоната на пътното оборудване. То осигуряваше връзката сред две значими, първостепенни градски артерии - това е вторият проблем, който се сътвори в зоната, настояват архитектите.
„ Булевардите “Цар Борис III Обединител “ и „ Мария Луиза “ са огромни градски артерии и връзката сред тях е една от значимите сред посоките север - юг и изток - запад на уличната мрежа на града. Предвиденотон осакатяване на това пътно съоръжениене компромис, който трябваше да избегнем ” - бе мнението на гилдията. Затова архитектите предложиха различен вид: „ Имаше решение за опазване на североизточната връзка, в случай че защитната сграда бе едноетажна.
Това си струваше да се изследва ”, изясни арх. Димка Танева от КАПО. „ По отношение на връзката сме на мнение, че улицата трябваше да се резервира за прекосяване на коли, както и паркингът, а и препоръчаното решение с подземно експониране на част от базиликата го позволяваше. В по-детайлните разработки следва да се планува опция за бъдеща връзка на подземно равнище с археологическия подлез. ”
Всички тези неточности можеше да бъдат избегнати, в случай че общината организираше архитектурни състезания за значимите обекти в града - нещо, за което неведнъж сме упорствали пред кмета. Това настояват от гилдията на архитектите в Пловдив.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ