"Демократична България" - лицемерие ли бе да го опишеш
Е, към този момент е ясно. " Демократична България " (ДБ) взе мандат в изборите за Европарламент и завоюва своята сталинградска борба. Оттук нататък олигархията малко по малко ще бъде обкръжена от прииждащата опция. Има нещо много занимателно в тази епопея, която остана настрана от шумотевицата. Това е небрежният метод, по който Радан Кънев от духовник, “избягал ” от огромната политика,
с цел да изкупи прегрешението
от изборния неуспех през 2017 година, се трансформира във лидер на листа и европейски народен представител – предложиха го, не отхвърли и завоюва. Но дано, щом " царят на Организация на обединените нации " Стефан Тафров и " царицата на Facebook " Мария Спирова не съумяха да го изместят.
С иронията дотук. Съвсем съществено следва да се регистрира, че Демократична България се показа добре на европейския избор. Социолозите не бяха сигурни в спечелването на мандат, петната в биографията тежаха. В последна сметка 117-те хиляди гласа поддръжка не са чак толкоз надалеч от 144 000, колкото взе предшествиникът Реформаторски блок (РБ) в най-хубавите си времена (на евровота преди пет години блокът употребява еуфорията от ДАНСwithme). Те не са доста надалеч и от бариерата за влизане в български парламент. Нисък е таванът на Демократична България, само че е напълно справедлива действителност, достигането му е триумф.
Има още нещо значимо, с което групировката се оправи. Нека забележим историята: през три четвърти от българския преход прародителите – Съюз на демократичните сили, ОДС, Синята коалиция и т.н, имаха сигурни места в българския парламент и в европейския (след 2007 г.); в последната четвърт обаче нещата се трансформираха – през 2013 година “автентичните десни ” изпаднаха от Народно събрание, след четири години се провалиха още веднъж. Загуба в този момент рискуваше да се влезе в серпантина, чиято инерция да ги изхвърли и от идващото Народно заседание – и
дефинитивно да се окажат ненужни на България
Този риск бе преодолян, евровотът даде сила за напредък.
Лидерите на Демократична България и симпатизантите им подвигат тостове сега с поздрава: “Ние сме алтернативата! ” – на ГЕРБ, Българска социалистическа партия и модела. Девизът бе употребен в миналата предизборна акция, сигурно ще се придвижи и за локалния избор наесен. И тук стартират проблемите. Твърде амбициозна е задачата да са опция, прекомерно висока е претенцията. Но огромната неволя не е в количествената разстановка, която е прекомерно неподходяща за Демократична България (117 000 “добри ” българи против 1 млн. “лоши ”). Какво пък – положителните може да се усилят. Голямата неволя е във обстоятелството, че мъчно толкоз доста автобиографична нечистотия може да изсветлее. Не е фиктивен подобен ариел. Което от своя страна все някак може да трансформира Демократична България в опция на ГЕРБ, Българска социалистическа партия, Доган и Цацаров, т.е. на тези съответно партии и лица; не и на модела, който трансформира корупцията в политика и назад.
Понеже идват локални избори, дано създадем къс обзор каква е обстановката с Демократична България по места. Във Варна едно от лицата на обединението е прочут с прякора Куфарчето – спомен за славните времена, когато разнасяше това-онова на Добрин Митев. В Пловдив групировката си има регионален шеф. Как да няма? Нали
сегашният регионален шеф от ГЕРБ бе подсилен
за кмет преди четири години? Освен това през 2017 година персонално Радан Кънев направи коалиция за националния избор с пловдивска дама, известна с безразборни политически и бизнес контакти (включително с ГЕРБ, а и с Гергов от БСП; само че пък способна да финансира кампанията). В Бургас през 2015 година бе подсилен кметът на ГЕРБ.
Ами в София? Голяма част от художествено-творческата интелигенция, която ежедневно засипва обществените мрежи с високоморални съждения в възхвала на Демократична България, е на хранилка посредством планове към Столичната община и Министерството на културата (в качеството на самостоятелни създатели, несъмнено, да не си намерения някой друго). С това ли двуличие се носят нови полезности?
Част от тези грехове бяха сторени при остарелия формат Република България. А в този момент – към този момент слушам възраженията – “лошите десни ” ги няма, останаха честните, пък и на всеки “исторически компромис ” може да му бъде открито опрощение. И “Зелените ” на Тома Белев са част от новата прогресивна общественост – значи всичко е окей. Но хайде да си приказваме почтено. Основното занятие на Демократична България е да води борба с Делян Пеевски и Цацаров, това е добре. Супер, в случай че ги събори. Но в случай че някой си фантазира, че Атанас Атанасов носи честност в политиката, а не още от същото, или че дружно с Христо Иванов са опция на “калинките ”, значи или е доста омаян, или доста доверчив. Тия дни една стара жена мощно се възмущаваше от жилищата на ГЕРБ в обществените мрежи; дори е самобитно знаме на Демократична България там – Юлия Берберян.
Ех, времена!
Юлия Берберян се възмущава от жилища – ето това почти е визитката на моралната рекламация на Демократична България. О, да не забравяме! Всеки, който човърка в мръсното долни дрехи на тази общественост, е хибриден револвер на Путин.
Най-важно е бъдещето. Попитах четирима редови симпатизанти на Демократична България какво чакат от обединението. Единият сподели, че желае водачите да схванат, че политиката не се прави единствено в София и огромните градове, а и по селата; добави, че би трябвало да продължат да бъдат опция на ГЕРБ и Българска социалистическа партия. Другите трима разсъждаваха по-конкретно – единият изиска да не влизат в каквито и да е обединения с Борисов, Нинова или неин приемник; вторият се надява на мост към “умерени политици ” от ГЕРБ като Томислав Дончев (също и Татяна Дончева); третият пожела нов съюз с Борисов, с цел да му бъдат “извити ръцете ” да стори някакво положително за България, само че при ясното схващане, че симпатизантите може да паднат под 4%. Както се вижда, съдружните вероятности са и най-вълнуващи за електората на Демократична България, и най-притеснителни. Защото каквито и гръмки приказки да се приказват, каквито и цели да се постяват, ясно е едно – даже да влиза в идващите парламенти, Демократична България ще бъде дребна политическа мощ, която, с цел да ръководи и “променя модела ”, ще би трябвало да прави
нов “исторически компромис ”
С една дума - бъдещето е гадно. Дето се вика, единствено поколенията може да оценят кармата и жертвите. Късогледото съвремие не е способно.
Хубавото за Демократична България е, че парламентарни избори скоро не се чакат, налице е премного време за произвеждане на омайни цели и обещания. А и електорат свободен има, видя се на европейския избор. Дано съумеят да вземат част от него! Няма смешка - добре е да има партийно многообразие, хубаво е да има политическо притовопоставяне. Зле е обаче, в случай че някой си фантазира, че това е битка на чисти хора за изриване на мръсотията. Да си припомняме ли отново предишното: през 2017 година “Да, България ” и ДСБ се разделиха в навечерието на парламентарния избор и изгубиха сигурното парламентарно представителство; стана толкоз ненадейно, колкото е и необяснимо до днес; да не би щото някой някъде натисне копче?
с цел да изкупи прегрешението
от изборния неуспех през 2017 година, се трансформира във лидер на листа и европейски народен представител – предложиха го, не отхвърли и завоюва. Но дано, щом " царят на Организация на обединените нации " Стефан Тафров и " царицата на Facebook " Мария Спирова не съумяха да го изместят.
С иронията дотук. Съвсем съществено следва да се регистрира, че Демократична България се показа добре на европейския избор. Социолозите не бяха сигурни в спечелването на мандат, петната в биографията тежаха. В последна сметка 117-те хиляди гласа поддръжка не са чак толкоз надалеч от 144 000, колкото взе предшествиникът Реформаторски блок (РБ) в най-хубавите си времена (на евровота преди пет години блокът употребява еуфорията от ДАНСwithme). Те не са доста надалеч и от бариерата за влизане в български парламент. Нисък е таванът на Демократична България, само че е напълно справедлива действителност, достигането му е триумф.
Има още нещо значимо, с което групировката се оправи. Нека забележим историята: през три четвърти от българския преход прародителите – Съюз на демократичните сили, ОДС, Синята коалиция и т.н, имаха сигурни места в българския парламент и в европейския (след 2007 г.); в последната четвърт обаче нещата се трансформираха – през 2013 година “автентичните десни ” изпаднаха от Народно събрание, след четири години се провалиха още веднъж. Загуба в този момент рискуваше да се влезе в серпантина, чиято инерция да ги изхвърли и от идващото Народно заседание – и
дефинитивно да се окажат ненужни на България
Този риск бе преодолян, евровотът даде сила за напредък.
Лидерите на Демократична България и симпатизантите им подвигат тостове сега с поздрава: “Ние сме алтернативата! ” – на ГЕРБ, Българска социалистическа партия и модела. Девизът бе употребен в миналата предизборна акция, сигурно ще се придвижи и за локалния избор наесен. И тук стартират проблемите. Твърде амбициозна е задачата да са опция, прекомерно висока е претенцията. Но огромната неволя не е в количествената разстановка, която е прекомерно неподходяща за Демократична България (117 000 “добри ” българи против 1 млн. “лоши ”). Какво пък – положителните може да се усилят. Голямата неволя е във обстоятелството, че мъчно толкоз доста автобиографична нечистотия може да изсветлее. Не е фиктивен подобен ариел. Което от своя страна все някак може да трансформира Демократична България в опция на ГЕРБ, Българска социалистическа партия, Доган и Цацаров, т.е. на тези съответно партии и лица; не и на модела, който трансформира корупцията в политика и назад.
Понеже идват локални избори, дано създадем къс обзор каква е обстановката с Демократична България по места. Във Варна едно от лицата на обединението е прочут с прякора Куфарчето – спомен за славните времена, когато разнасяше това-онова на Добрин Митев. В Пловдив групировката си има регионален шеф. Как да няма? Нали
сегашният регионален шеф от ГЕРБ бе подсилен
за кмет преди четири години? Освен това през 2017 година персонално Радан Кънев направи коалиция за националния избор с пловдивска дама, известна с безразборни политически и бизнес контакти (включително с ГЕРБ, а и с Гергов от БСП; само че пък способна да финансира кампанията). В Бургас през 2015 година бе подсилен кметът на ГЕРБ.
Ами в София? Голяма част от художествено-творческата интелигенция, която ежедневно засипва обществените мрежи с високоморални съждения в възхвала на Демократична България, е на хранилка посредством планове към Столичната община и Министерството на културата (в качеството на самостоятелни създатели, несъмнено, да не си намерения някой друго). С това ли двуличие се носят нови полезности?
Част от тези грехове бяха сторени при остарелия формат Република България. А в този момент – към този момент слушам възраженията – “лошите десни ” ги няма, останаха честните, пък и на всеки “исторически компромис ” може да му бъде открито опрощение. И “Зелените ” на Тома Белев са част от новата прогресивна общественост – значи всичко е окей. Но хайде да си приказваме почтено. Основното занятие на Демократична България е да води борба с Делян Пеевски и Цацаров, това е добре. Супер, в случай че ги събори. Но в случай че някой си фантазира, че Атанас Атанасов носи честност в политиката, а не още от същото, или че дружно с Христо Иванов са опция на “калинките ”, значи или е доста омаян, или доста доверчив. Тия дни една стара жена мощно се възмущаваше от жилищата на ГЕРБ в обществените мрежи; дори е самобитно знаме на Демократична България там – Юлия Берберян.
Ех, времена!
Юлия Берберян се възмущава от жилища – ето това почти е визитката на моралната рекламация на Демократична България. О, да не забравяме! Всеки, който човърка в мръсното долни дрехи на тази общественост, е хибриден револвер на Путин.
Най-важно е бъдещето. Попитах четирима редови симпатизанти на Демократична България какво чакат от обединението. Единият сподели, че желае водачите да схванат, че политиката не се прави единствено в София и огромните градове, а и по селата; добави, че би трябвало да продължат да бъдат опция на ГЕРБ и Българска социалистическа партия. Другите трима разсъждаваха по-конкретно – единият изиска да не влизат в каквито и да е обединения с Борисов, Нинова или неин приемник; вторият се надява на мост към “умерени политици ” от ГЕРБ като Томислав Дончев (също и Татяна Дончева); третият пожела нов съюз с Борисов, с цел да му бъдат “извити ръцете ” да стори някакво положително за България, само че при ясното схващане, че симпатизантите може да паднат под 4%. Както се вижда, съдружните вероятности са и най-вълнуващи за електората на Демократична България, и най-притеснителни. Защото каквито и гръмки приказки да се приказват, каквито и цели да се постяват, ясно е едно – даже да влиза в идващите парламенти, Демократична България ще бъде дребна политическа мощ, която, с цел да ръководи и “променя модела ”, ще би трябвало да прави
нов “исторически компромис ”
С една дума - бъдещето е гадно. Дето се вика, единствено поколенията може да оценят кармата и жертвите. Късогледото съвремие не е способно.
Хубавото за Демократична България е, че парламентарни избори скоро не се чакат, налице е премного време за произвеждане на омайни цели и обещания. А и електорат свободен има, видя се на европейския избор. Дано съумеят да вземат част от него! Няма смешка - добре е да има партийно многообразие, хубаво е да има политическо притовопоставяне. Зле е обаче, в случай че някой си фантазира, че това е битка на чисти хора за изриване на мръсотията. Да си припомняме ли отново предишното: през 2017 година “Да, България ” и ДСБ се разделиха в навечерието на парламентарния избор и изгубиха сигурното парламентарно представителство; стана толкоз ненадейно, колкото е и необяснимо до днес; да не би щото някой някъде натисне копче?
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ